Първият път
Беше следобед. Обадих й се по телефона от уличен телефон, защото вквартирата си нямах. Бях разтеперан и си казах: "Трябва днес да го направя, защото утре вече няма да имам смелост". Чух гласа й, беше тих, ...

Излет с мотор
Това бе първото ми по-дълго пътешествие с новия мотор. И то се знае, налибях начинаещ моторист, пропуснах да си взема непромокаемия гащеризон.
Не бях изминал и няколко километра, когато се заизсипва проливен дъжд. ...

Лято
Краят на едно горещо лято когато слънцето грее уморено, топли приятно ноне хапе...
Запознахме се на нудисткия плаж.
...

Диагноза зубрачка трета част
- Добър вечер. Старши сержант Петров. Документите, ако обичате.
Исках да потъна вдън земя. Не смеех да погледна полицая. Имаше много приятен глас, но сигурно на лицето му беше изписана подигравателна и ...

Случила на мъжко
Имаше едно време един поп Кръстан, той беше проповедник строг ибезпощаден, следеше за реда даже и по къщите. Преследваше неуморно всички грехове, а те в едно някогашно, пък и в едно днешно, българско село ...

Изоставения дом
Моето име е Илиан. Историята се развива преди около 5 години когато бях 7клас. Тогава се запознах с Дарина от съседниа клас(бяхме се виждали но не се позвюнавахме лично). Започнахме да излизаме заедно(като приятели). ...

В болницата - втора част
След като бях се запътил пак кам болницата, бях облечен доста секси и бяхсе напръскал с хубав парфиум, знаех че ще срещна Катя "сестрата" която ме очакваше за превразката. От вчеращния секс които направихме с нея, аз ...

Жените на София
Иван се разхождаше по "Дондуков", когато забеляза табелата на онова,което търсеше. Влезе във входа и се запъти към втория етаж, където бе адвокатската кантора, която му беше препоръчана. Къде ли не бе питал за ...

Незабележима
Сигурно за него съм била просто една от многото. Та той беше главниятмъжки солист на трупата, а аз само едно от многото момичета от основната група балерини, което никога не избираха за някоя от главните женски роли ...

Мечтите на блондинката от малкия град
Вече нямам търпение да завърша местната гимназия, за да се чупя отглухата провинция, където живея. Преди близо година, поне на хартия, селото ни стана град, но манталитета на хората и самите хора си остават ...