Първа лъбов
След както разкажа това може и да ме съдят някой или да съдят човека скойто съм била , но това което изпитвах тогава към този човек може би ще ми бъде оправдание за това което вършехме.
...

По едно за из път...
Има нещо като неписано правило за развиването на една успешна връзка и тое че не можеш да отидеш твърде далеч и после да се върнеш оттам. С Ваня се виждахме рядко - веднъж в седмицата понякога два пъти, но пък срещите ...

Виртуална (не)реалност
Тя отвори вратата на хладилника, наля си чаша студено мляко и седна предкомпютъра. Включи си чат програмата и зачака… Той лениво се прозя, отвори третата си бира. Усмихна се, когато видя, че Тя се появи онлайн. Точна. ...

Море от любов 3
Лято е. Уморени от жегата часовниковите стрелки показват, че наближавакрая на работния ден. Слънцето е разположено все-още високо над хоризонта. До прохладата на вечерта предстоят часове време. Парещите ...

Мирка
Мирка знаеше че тази вечер няма да скучае. В града се откриваше нов клуби нейния приятел DJ Джордж щеше да бъде там. Без да се колебае тя сложи черния кожен панталон и мрежестото боди и с белите ботуши с имитация от ...

Моят приятел Юри – втора част
На следващото гости с преспиване трябваше да стигне по-далеч от смученетона гърдите й. Да я съблече гола и да я убеди какво прекрасно тяло има. Че не трябва да се срамува от него. Изрично го предупредих, че на този етап, ...

Учебникът
Аз се казвам Петър и живея в гр. София, но в момента съм студент вПловдив, на 19 години съм. Историята, която ще ви разкажа може да звучи невероятно, но ми се случи при едно мое прибиране в родния ми град.
...

Йонни изпарения
Трьгнахме за морето сьвсем неочаквано.
Моят приятел Найденов влетя в ателието ми и още незатворил вратата, се провикна:
...

Високи токчета
Автор: Когато Елеонор го попита дали може да му помогне с още нещо,Михаил вдигна очи, за да погледне секретарката си, която се готвеше да си тръгне. Все още беше с деловия си костюм от сако и къса пола, която ...

Мечтите на блондинката от малкия град
Вече нямам търпение да завърша местната гимназия, за да се чупя отглухата провинция, където живея. Преди близо година, поне на хартия, селото ни стана град, но манталитета на хората и самите хора си остават ...