Моят приятел Юри – първа част
Наскоро започнах работа в една голяма компания, която се занимава с Богзнае колко дейности. Работата ми не е сложна, малко еднообразна, но всекидневно се срещам с много различни хора. С някои от тях е интересно ...

Мокри дрехи
Автор: Двамата с Евдокия се запознахме, тъй като всеки ден чакахме наедна и съща спирка и вземахме един и същ автобус за работа. Тя беше красива малка сладурана с детско личице, малки, заострени гърдички и ...

Нощни птички
Неприятно е да караш нощни смени в интернет клуб. Единственото, коетоправиш е да пускаш хората на компютрите и да взимаш парите. Но една нощ във клуба влязоха две мадами, които явно се връщаха от някакво парти. ...

Филмът
Автор: Черното Порше-кабриолет летеше като бясно по тесните улици намалкия град, разположен терасовидно по склона на хълма и ловко се катереше нагоре като хищна котка. Това бе богаташкият квартал тук и от ...

На задната седалка
Тази вечер инструкторът по аеробика здраво юркаше групата. Керъл бешеразгорещена и потна, косата й беше залепнала за челото и врата. Тя погледна през вратата, като си помисли, че някой гледа усилията на класа, ...

Приключенията на Лилавата подводница по пътя й
“Запознах се” с него преди близо година и половина. Тогава най-добрата миприятелка замина за Щатите и реши да ми го остави, като един вид утеха. В началото ми се стори малко странен и екстравагантен на вид, с този негов ...

Сутеньор
Напълно непонятно за мен, в обществото ни върлува крайно погрешнотомнение, че професията на сутеньора – това е моята професия, е безгрижна и лесна. И това, като оставим настрана преобладаващото негативно ...

Реалност ли беше или сън
Тя работеше като сервитьорка в служебното ни барче.
Преследвах тази жена месеци наред. Не че нямаше други. Напротив, дори минавам за спец :))) сред колегите по отношение на нежния пол. Ама че ...

Изкуството да обичаш - пета част
Автобусът с почти постоянна скорост препуска по безкрабройните извивки напътя. Бученето на двигателя е все така равномерно и унасящо. На вън ноща прегръща утрото, отдръпвайки се на заслужена почивка. Наташа бавно и ...

Сутринта
Беше 6:30, когато часовникът зажужа. Но ти не се събуди. Беше прекаленорано за теб. Погледнах те как спиш, извъртяла глава на една страна, вдигнала дясната си ръка над нея. А завивките се бяха смъкнали точно до ...