“Бетонната кула на екстаза”

Случвало ли ви си е да се влюбите в някого не заради самия него, а заради атрактивната му спортна кола, или заради луксозната му яхта, или пък просто заради красивия изглед от спалнята му. На Лора й се случи...
В началото, когато се запозна с Тони в един клуб, тя го възприе просто като поредната бройка-еднодневка. Беше добре облечен, изглеждаше млад и силен, ухаеше добре и в крайна сметка палавата Лора склони да тръгне с него. Оказа се, че Тони живее на последния етаж в един от най-високите блокове в града, но екзотичната красавица бе толкова насмукана и настървена за кур, че въобще не обърна внимание. Когато влязоха в мансардния апартамент, нямаха време дори да цъкнат лампата и веднага се награбиха като подивели. Това щеше да бъде поредното алколизирано, бяло петно в спомените на Лора, поредната нощ с непознат. Или може би не…
На сутринта я чакаше вълнуваща изненада. Когато опита да отвори очи, веднага почувства познатата болка в слепоочията. Беше махмурлия и лежеше гола до нечие топло тяло. Като проблясък на свещ в нощта, за миг й просветна единствено името на мъжа – Тони, май беше... Светлината я убиваше, толкова силна беше. Тя все пак стисна зъби и се насили да ги отвори тия очи… Лежеше надолу с главата в краката на мъжа, а челото й се опираше о стъклото на някакъв огромен прозорец, изкривила болезнено врат. Лора несъзнателно погледна през прозореца и почувства как стомаха й се преобърна. Добре че главоболието й не вървеше със силно гадене, защото гледката наистина беше зашеметяваща. Даде си сметка, че са някъде много, ама много нависоко. Целият град “лежеше в краката й”, както се казва, разпрострял се долу като на длан. Тази гледка й подейства като мощно отрезвително, като нечакано просветление, същинска нирвана. На мига забрави за болката в главата и лошия дъх в устата.
-Жива да не бях, все едно съм кацнала като ангелче на някакъв шибан облак, да ме прощаваш Господи, че употребявам вулгарности в едно изречение с думичката... както и да е! – Махна с ръка младата жена. Веднага след това обаче с изненада почувства растящата възбуда в слабините си. -Прости ми предварително и за това, което сигурно ще сторя след малко с нещастника в леглото до мен... Сигурно нещо съм се чалнала, да взема да се подмокря от някаква си гледка… ! – Изфъфли с удебелен език махмурлийката. После обаче, напълно в стила й да си сменя светкавично настроенията, я обзе силно въодушевление и тя почти извика: -Целият шибан град е в краката ми и аз съм шибаната Господарка на света…! Ей, "спящата красавица", събуди се, бе … !
Тя грубо разбута мъжа до себе си и той, мижейки, отвори очи.
-Какво, какво става, по дяволите… ?!
-Става това, “по дяволите”, че путката ми нещо жестоко ме е “засърбяла”! Май е нещо от високото… Много на високо живееш, бе, човек… или си орел… я да проверим как се чувства тази сутрин “малкото орле”… ?!
С хищническа усмивка върху устните си Лора се извъртя към Тони, след което се приплъзна нагоре връз него, напипвайки в движение под чаршафа мекия му кренвирш.
-Май и двамата сте много поспаливи сутрин, а! Тая гледка обаче трябва да бъде удостоена с едно яко ебане! И всяка сутрин трябва да бъде удостоявана… - Лора плесна като малко дете с ръце. - Това е, въвеждам нов закон в тая къща – дори да не съм аз, отсега нататък всяка сутрин ще “принасяш в жертва” по един тек в името на “Най-великата гледка”, която успя да стори невъзможното, да излекува махмурлука на една алколизирана кучка и даже да я възбуди… Мокра съм, бебчо, нямаш представа колко съм подгизнала… !
-Ъ-ъъъхх! – успя само да изпъшка в отговор Тони, докато напористата красавица вече лъскаше бастуна му на чекия.
След малко, когато го налапа, Лора със задоволство отбеляза чувствителното нарастване в размера му. Тя го духаше, а хуят на Тони продължаваше възбуждащо да набъбва в устата й.
-Снощи не беше толкова нежна – отбеляза малко смутено той.
-О, я да мълчиш, че ми разваляш гледката… !
Докато му лигавеше патката, Лора от време на време наистина хвърляше по едно око през прозореца. После, когато вече го беше надървила до пръсване, се надигна и смело го възседна.
-Ей, ама така съм като Аладин на шибаното летящо килимче… или май тоя беше от някаква друга приказка… Хич да не ти пука, бебчо, само го дръж натопорчен… !
Тони правеше каквото може, но екстравагантната и екстремна чернокоса красавица беше като освирепяла. Тя беше като малък, чернокос вихър, под чиято първична сила той се гънеше и гърчеше като млада фиданка. По някое време все пак успя да се посъвземе и намери сили да я избута от себе си, за да я обладае след това от задна прашка. Веднъж усетил сладкото й, стегнато дупенце опряно в слабините му, кръвта му кипна и Тони изведнъж се преобрази в буен разгонен жребец. Настъпи неговият ред да покаже какво може… !
-О, да, здравеняко, това се иска от теб! – окуражи го Лора.
-О, я да мълчиш, че ми разваляш кефа… !
Както беше нагъзена с лице към огромния джам, сега младата жена до насита можеше да се наслаждава на фантастичната гледка. Много скоро тя и тласъците на мъжа отзад я докараха до безумен екстаз, който се изля от гърдите й в неистови стонове. В същия момент започна сладострастната агония и на Тони. Лудият, божествен пулс го целеше чак в слепоочията, а топките му горяха като факли.
-Лили…ъ-ъъ, Лори, ще ми направиш ли една услуга! – изстена пресипнало той. –Би ли го налапала, АКО ОБИЧА-АШ!
-Дадено, готин, с най-голямо удоволствие – заслужи си го!
Задоволила собствения си “сърбеж”, Лора услужливо се извърна с лице към пулсиращия боздуган и жадно го засмука! И точно навреме, защото в следващия миг топлите, адамови струи потекоха в гърлото и устата й!
За пръв път в живота си, след поредната раздяла на сутринта с поредната “бройка”, Лора изпита желание отново да види този мъж. Нямаше начин, тя бе твърдо решена пак да го направи сред облаците, там, високо, в “Бетонната кула на екстаза”… !