Луда за любов - пета част

Зората плъзва свежестта на утрото върху тръпнещите кожи на двамата любовници.
Моника обхвана с нежни пръсти слабините на скъпия си приятел, възбуждайки неговата мажественост и промълви в полусън:
- О! Как обичам да те чувствам под пръстите си.
- А аз се чувствам най - добре в теб. Обичам да се плъзгам там, като в масло. . .
- Ако знаеш какво изпитвам, когато ме докосваш, сам би се удивил. На минутата се възбуждам, веднага. . . Усещам лудото желание да се разтворя догоре, за да те поема. Твоята сперма е уханна и топла. Бих я пила на малки глътки, като елексир на удоволствието. . .
- Когато аз целувам плътта ти, разцъфнала от желание, почти не чувствам вкуса на изтичащия от теб елексир. Единствената ми цел е с върха на езика си да те накарам да разтвориш папката на твоето цвете между устните ми.
- Как обичам твоите нежни слова - продължи да го възбужда
с ръка младата жена. - Подай ми топлата си длан! Сложи я тук, отдолу! Нежно! Усети ли моята възбуда? Вкарай сега пръста си в моето дупе! Нежно! Ох! А чувстваш ли с дланта си как набъбва клитора ми? Искам твоя език в мен. По - бързо! Ела! Ох, свършвам вече. Влез в мен, моля те!
- Предпочитам устните ти. . .
- Добре мили. Това в поза 69. . .
Моника вмъкна главата си между гъвкавите бедра на сатира, затоплени от завивките. Измести се леко на страни, непреставайки нежно да смуче неговия набъбнал инструмент.
Годфрой, от своя страна, се намести пъргаво под нея и заби езика си в нейните възбудени и влажни прелести. Вплетени в този страстен възел, двете тела скоро се озоваха в небесата на удоволствието. Мъжката вълна се изкачи по неговата мачта и бе всмукана до капка от
нейната зовяща уста. Той с усърдие завъртя езика си около пъпката на нейната роза и в следващия миг тялото на младата жена с подскок на риба впръска своята роса върху
неговите устни. Тъй като обикновено простите удоволствия са най - хубави, не бе нужно двамата да изпълняват акробатически номера, за да бъдат доволни един от друг.
Те се отпуснаха на леглото, сред безредието на завивките, изложени на топлите лъчи на слънцето. Моника се надигна. Годфрой не пропусна да се наслади на гъвкавото и тяло. Нейната тежка коса поставяше в рамка миловидното лице, хармониращо с грациозна шия и закръглени рамене. Магическата извивка на плоския и корем завършваше с тъмния триъгълник на страстта, приятно хармониращ със закръглеността на нейното дупе. Блясъкът на игривия и поглед допълваше седефената усмивка на нейните чувствени устни. Цялото това тяло излъчваше желание и бе родено само за да го постигне.
Тя отвори широко завесите и той видя синевата на небето, обещаващо един прекрасен ден. Моника спусна леките щори. Стаята потъна в приятен полумрак.
- Искаш ли кафе? - попита тя, извърната към него с цялата си лъчезарна естественост.
Донесе горещата напитка и приседна до него на леглото, за да може той спокойно да отпива от ароматната течност на малки пестеливи глътки.
- Разкажи ми какво стана впоследствие? - каза той.
- След кое?
- След твоята авантюра, по дяволите. Стигнахме до смъртта на твоя почитаен приятел. Между твоите ръце. По - точно, между твоите устни. . .
- По нататък ли? Трябва да ти кажа, че макар учението да ми дотягаше, откакто бях изритана от вратата на кожухаря,
аз го бях започнала отново. . . Получих оценки, които накараха моите родители да ме изпратят в Марсилия, за да продължа във факултета. . .
Бедните, прекарах няколко месеца и отново се озовах на
тротоара.
- Ти си станала проститутка, така ли?
- Да. И ще ти кажа как постигнах това. Отърсих се от една история, която дълго ме потискаше. На Националния празник -
14 юли, в селцето бе дошъл някакъв оркестър от Париж.
Заплеснах се по един от музикантите. Глупава работа. Прекарахме осем чудесни дни и той изчезна. Може би знаеш, че музикантите са нещо като моряците - по едно момиче във
всяко пристанище. Но този беше първият, който ме чукаше действително добре, без да е стар, грозен или мръсен, и бе доста учтив с мен. Когато такъв мъж прекара една седмица с глупачка като мен, това е напълно достатъчно тя да хлътне напълно. Когато той се чупи, почувствах как нещо в мен се прекърши. Оттогава имам усещането, че не може да ми се случи нещо впечатляващо. Постоянно ме преследва един кошмар - виждах се как падам във водата от брега на Дюранс, не знаех да плувам, а водата ме влачеше под моста, там където течението бе най - силно. . .
Тогава, току - що озовала се в Марсилия, аз се запознах с Людовик - един брутален тип, известен побойник и скандалджия, повече или по - малко преследван от правосъдието, повече или по - малко доносник на полицията и известен сводник. Мръсникът итежаваше безгранични сексуални възможности.
Аз никога не бях виждала такова нещо. Като че се включваше с бутон. Съмнявам се ти да познаваш типове, които са в състояние да чукат дванайсет пъти след обяд.
Това е по - скоро рядкост.
- С твоите възможности, скъпа, трябва да караш мъжете да ти плащат - ми казваше той. - Твоят вкус към живота ще ти донесе богатства. Това не ме впечатляваше особено, защото родителите ми редовно пращаха пари. А освен това, в Марсилия една красива мадама няма нужда да харчи нито су. Юзняците имат гореща кръв, нали?
Споменатият Людовик, качен върху мен като магаре, бе неизчерпаем любовник, както ти казах вече. Когато го видях за първи път гол, аз едва не извиках от удивление. Какъв
грандиозен член притежаваше. А моята нескрита изненада го караше да се смее, мръсникът.
- О, това не е нищо, Моника - казваше той. - Още не съм се възбудил достатъчно.
Заинтригувана от любопитството до какви размери може да стигне неговият колбас, аз се заех най - усърдно да го доведа до пълна ерекция. Невероятно. Никога не бях виждала подобно нещо. Той бе твърд и дебел като крак. Поех го целия в моите слабини. Загубих представа къде се намирам. Нито един милиметър от разпънатата ми плът не оставаше незаета под натиска на този уникален орган. Главата му бе с размерите и формата на круша. Освен това, той бе невероятно як - като бик. Зъл и често пъти нервен, правеше изненадващи жестове и изведнъж се засмиваше като хлапак, което напълно ме объркваше.
Обожавах неговото умение да ме чука, но внимавах за контрола върху него, спазвайки еврейските обичаи. Още не
вземах хапчета. Един ден, в средата на моя период, той насила остана в мен докрай, изпълвайки ме до горе със своето семе. Резултатът беше налице още следващия месец.
Червеният флаг не се развя. Уведомих за това Людовик.
Животното само това чакаше:
- О. К. - каза той. - Аз поемам нещата в свои ръце. Ще уредя
бързо всичко, но после те пускам по трасето.
- Какво искаш да кажеш?
- Заплюваш си една плочка на тротоара но ул. "Тюбано".
- Никога - възразих възмутена аз.
- Е, добре тогава. Оправяй се сама, както можеш. Твоите родители ще са доволни да са в течение на случилото се. .
Аз знаех за разклатеното здраве на моите старци и разбирах, че една такава новина би влошила още повече състоянието им.
Но освен това, нещото което най - много ме възмущаваше в неговото предложение бе, че споменатата улица се намираше в един от най - западните квартали на града,
посещаван само от араби, негри, пияни моряци и различни други несретници.
Казах му го. Смаян от моята неочаквана реакция, той призна:
- Но, пиленце, аз мога да ти предложа само това. Другите квартали - Опера, Прадо, Парадис, са във владение на хора, които. . . които. . .
- Хора, които, очевидно, имат по - голямо влияние от теб! . . .
Людовик побесня. Скочи върху мен, съдра дрехите ми и започна да ме бие жестоко. Когато явно се умори да ме налага, стовари своя ритник в корема ми. Едва не ме изкорми. Ревях като животно. Това явно го възбуди и той ме облада бясно, там, на пода, сред остатъците на моите дрехи, бита и унизена докрай. Тласаците на неговия безподобен колбас ме караха да се плъзгам по пода, докато ударих с глава стената. Нямаше къде повече да бягам. Стенех под натиска на неговия кол. Постепенно ужасът ми премина в
неистово желание и аз го притисках силно към себе си. Бях очарована от усещането да бъда обладана от това животно, което мучеше в лицето ми и друсаше топките си между бедрата ми, след като ме бе смазало от бой. Няма смисъл да ти споменавам за аборна. Людовик ме бе завел при един шарлатанин, който има безочието да ми покаже какво извади от мен, докато лежах вцепенена от болка и унижение с вирнати бедра върху масата в амбулаторията. Това беше едно вече оформено същество, което хвърли в кошчето до краката си, завито в късче стар вестник. Поставиха ми спирала и скоро след това се оправих, заех мястото си на тротоара, пред вратата на един така наречен хотел, в квартала, за който ми бе споменал онзи мръсник. Този хотел приличаше повече на станция от метрото през пиковите часове. Постоянно влизаха и излизаха всякакви типове, награбили по една от нас. Ние бяхме три и заемахме двете най - долни стъпала на входа. . .
Спомням си го като днес. . . Анита - млада негърка от Мартиника, с изрусени, къдрави коси и ярко начервени устни, руж на бузите и зелени сенки на клепачите. Този
невероятен грим я караше да прилича на персонаж от филмите на Фелини. . . Гину - лъскавата кукла от Лиеж, късокрака и тантуреста, изрусена до бяло и с неизменното
цигаре от слонова кост между устните си. Тя бе много търсена, поради знаците, които правеше постоянно с език. Затова и завиждаше целия квартал. Третата бях аз.
Когато Людовик ме представи на останалите в "Денди - бар", аз потреперих от наглите им погледи и безочливи подмятания. Анита бе на двадесет и три години, а Гину - на около двадесет и пет. Дали след няколко години в този хотел бих заприличала на тях? Една пачавра за развлечения - с празен поглед, подпухнало лице, със следи от
синини и отпусната плът. Те се изхилиха подигравателно, виждайки ме да влизам с
Людовик. Разбирах много добре тяхната злоба. Моята външност, коренно различна от тяхната, би повлияла на спестяванията им при работа с клиентите. Аз се насилих да спечеля симпатиите им. Изпитвах само смътно отвращение и ужас. Те бяха изхабени като стари работнички от фабриките. Помислих си колко несправедливо бяха третирани като мръсници от "честните хора", които правят с тях каквото си пожелаят, срещу скромни суми. Погледите им бяха на стари и износени същества. . . Това се плаща скъпо. Това ваше удоволствие, господа. Впоследствие двете ме научиха как да се отнасям с клиентите, как трябва да се смуче члена им, след като го измия в очуканата мивка и под претекст за спазване на необходимата хигиена го възбудя, за да намаля времето на прегръдките и той се изпразни по - бързо. Трябва да се внимава с тези процедури, за да не свърши той в сапунисаните ми пръсти. Тогава това, което би траяло само десет минути, би се превърнало в цяла вечност. Колкото до самото сваляне, нямаше нищо сложно. На всяка
крачка такива като нас си предлагаха прелестите. Клиентът знае какво търси в този квартал и му е ясно защо са тук тези порочни дами с ярък грим и разцепени,
тесни рокли. Трябваше само да ги оставиш да се приближат и тихият възбуден поглед веднага се спираше на някоя от нас.
Остава ти само да се усмихваш и ясно да обявиш цената си. В тази ужасна улица - фабрика за чукане, цената на най - прецизната услуга, "френския маниер", "арабския начин", или
"европейския секс" не надвишаваха стойността на един картон "Житат", включително цената на стаята. През празничните дни и неделите там винаги имаше опашка.
В това отношение Марсилия е една постоянно променяща се многолика маса. В това пъстро гъмжило на разврата не бе трудно да се намери момиче дори от Китай или Тамбукту, способно да задоволи всяка разюздана фантазия.