Да си закопчан с белезници

Само аз си знам от колко време въздишах по Лидия! Колкото пъти я мернех по улицата /тя живееше в другия край на нашата улица/, толкова пъти чувствах сексуалността й да ме обзема от глава до пети- изведнъж и ненадейно. И как няма да е така, когато тя беше точно копие на идеала ми за мацка: стройна, но не висока, гъвкава, с тънка талия, с бюст, който без да е огромен, бе вирнат, а дупето й... ооо, то бе стегнато и примамливо и сякаш казваше: ела и ме погали! Опитвал съм да се сближа с нея разбира се- в никой случай не съм срамежлив, но като сваляч имам много точнво чувство да не насилвам нещата тогава, когато това е безсмислено. И така, една съботна вечер след като с група приятели, с които пийнахме по две-три чашки се разделихме, аз поех към къщи, но кой знае защо реших да се отбия в новата дискотека в квартала. Тя бе открита преди месец и вече бях ходил там- естествено с гаджето си, но изведнъж ми се припи нещо силно, може би джин с лимон. Реших, че чаша джин-фис в някое тъмно ъгълче ще ми дойде на място. В заведението обаче нямаше нито едно местенце по затъмнените маси. Наложи се да седна на бара. Там където намерих свободно столче беше сравнително тъмно, може би заради това не видах до кого бях седнал. Докато барманката ми подаваше чашата изстуден коктейл, забелязах- с огромно удовлетворение- че профила на дамата отдясно на мен принадлежи не на някой друг, а на самата Лидия! Какъв късмет!!! Разбира се, не беше сама, но не бе и с кавалер. От другата й страна седеше блондинка, която между другото също не бе непривлекателна. Доколкото успях да забележа, мацето имаше правилни черти и примамлив бюст. Докато двете си шушукаха нещо, аз издебнах момента и чукнах чашата си с тази на Лидия: -Наздраве, госпожице! Каква среща само... Тя се обърна, позна ме в тъмнината и както успях да забележа не й направих чак толкова неприятно впечатление. В шумотевицата успях да дочуя нещо от рода на “... да, бе да, наистина, каква среща...” Повече не успях да привлека вниманието й, но твърдо реших да изчакам своя миг. Бе съвсем по никое време, когато двете платиха и се запромъкваха към изхода. Естествено, веднага поех след тях. Навън бе започнало да се захлажда /лятото току-що бе навлязло във владенията си/ и аз се заклатих подир двете момичета. Лидия живееше наблизо, надявах се, че ще се прибере вкъщи, при това без да се налага да си вземе такси, както и стана. Само че когато стигнаха до входа, където живееше тя, в него потънаха и двете. Нямаше как, усилих хода и успях да стигна навреме- в момента, в който Лидия отключваше вратата на апартамента си. -Каква среща само...- промълвих, колкото да кажа нещо. Тя се обърна и този път забелязах как изражението се промени към досадно-неприятно: -Пак ли ти? -С ваше позволение, налагаше се да ви изпратя, уважаеми дами... Бих бил щастлив да изпия чаша кафе във вашата компания, ако разбира се съм достоен за нея... -Добре, благодарим за кавалерството А сега- чао! Тонът й не търпеше никакви дискусии, но в този момент получих неочаквана подкрепа: -Познаваш ли го, Лида? -Познавам го... съсед ми е. Живее тук наблизо. -А защо да го поканим на едно кафе? В наше време кавалерите не са толкова често явление. Лидия вече бе влязла в коридора на апаратамента, затова пропусна приятелкатата зад себе си и както вече бях загубил и последната надежда, неочаквано добави: -Добре, обаче само чаша кафе. И никакви самодейности, ясно! -Разбира се, разбира се...-смотолевих, докато прекосявах коридора. В хола бе приятно, климатикът почти не се чуваше, а аз седнах на фотьойла, срещу дивана, където вече бе заела мястото си приятелката на Лидия. Запознахме се. Оказа се, че бяха състудентки, след което в разговора се включи и домакинята. След като изпихме кафето си, аз станах и взимайки си довиждане с Галя, като един истински джентълмен се запътих към изхода на уютния апартамент. Лидия ме изпрати до вратата и аз все пак си позволих да я целуна. Мислех, че ще ми откаже или поне ще се противи, обаче тя ми позволи да я нацелувам и накрая- съвсем развълнувано промълви: -Виж, с най-голямо удоволствие бих те поканила, но с Галя имаме уговорка за тази вечер... Докато успея дя кажа каквото и да било, вратата откъм хола се отвори и в полутъмния отвор се появи фигурата на Галя: -Защо не го оставим при нас? Не може ли да измислим нещо? Въпросът бе отправен към домакинята. След три секунди размисъл тя тръсна глава: -Добре. Оставаш, драги. Само при едно условие. Ще позволиш да ти сложим белезници! И можеш да останеш чак до сутринта. Е? Ами... съгласих се. Имах ли избор?! Влязохме в хола. Накараха ме да се съблека чисто гол, след което седнах на фотьойла, към чиято тръбна конструкция Лидия щракна белезниците... Това, което последва не се описва лесно с думи. Трябваше да издържа на гледки, които дори в най-еротичните си сънища не съм сънувал!!! Двете се събличаха бавно, грациозно и плавно... едва ли и те са го правили толкова еротично друг път! Просто съзнаваха абсурдостта на ситуацията. Възбуждаха се, знаейки че възбуждат един завързан за тежкия фотьойл мъж, чиято възбуда бе допълнителен бонус за тяхната еротична вечер! Бях надървен, надървен... до краен предел, обаче... кой ме питаше... Налагаше се да гледам две прекрасни женски тела- красиви, с гладка настръхнала кожа... с бедра, чиято копринена топлина очакваха мъжка ласка... или кой знае- може би само аз-поради крещящата си възбуда си мислех тъй... И двете притежаваха хубави гърди, особено Лидка- не особено големи, но с щръкнали напред зърна и явно много твърди- а аз точно за такива съм си мечтаел открай време!!! Когато двете започнаха да пъшкат с пълна сила, захапали клиторчетата си, аз завих! Завих от възбуда: боже, как исках някоя нежна ръчичка да погали щръкналия ми член, да го засмуче, да го накара да се качи на седмото небе!... Не зная колко време измина, но ми се стори цяла вечност, преди да усетя как главичката ми потъва във влажната уста на Лидия... Това изпразване... точно това изпразване пожелавам на всеки, който си мисли, че е достигал върховен оргазъм! После бях освободен от оковите си и още няколко пъти се празнех- ту в устата, ту във влагалището на едната или другата, обаче това- първото празнене ще го запомня цял живот!!!