Шок

Когато се запознах с Милен, наистина не забелязах нищо необичайно. Изглеждаше не по-различно от всяко нормално осемнайсетгодишно момче – верно, малко по-слабичко за възрастта си, но иначе всичко останало си му беше наред. Беше късо подстриган, носеше младежки дрехи, говореше и се държеше като всеки млад мъж на неговата възраст, че дори и по-нахакано. И беше нереално красив… Може би точно тази негова красота трябваше да събуди подозренията ми. Имаше хубава кестенява коса, големи, кафеви очи и много нежни черти. Единствено високите скули му придаваха по мъжествен вид. Може би щях да се усъмня ако не бях хлътнала по него точно като ученичка още първия път щом го зърнах. А когато едно момиче се влюби, то просто ослепява и оглупява… На първата ни среща само се целувахме. Целуваше божествено! А устните му, ах, тези устни! Бяха толкова меки, нежни, топли и влажни – никое друго мое гадже преди това не бе имало подобни сладки устни… А как умееше да говори само – имаше дар-слово. Обичах да го слушам. Имаше прекрасни мечти и не се притесняваше да ги споделя с мен, макар да се познавахме съвсем отскоро. Направо имах чувството, че е извънземен… Когато разказах на приятелките си за него те не ми повярваха, че е възможно да съществува такова момче. -Господи, влюбена съм безнадеждно в него! – признах им чистосърдечно. –И знаете ли какво, тази вечер мисля да му пусна… ! “Тази вечер” той ме изведе с колата си – старо “Пежо-306”. Качихме се на “Камбаните” и се усамотихме на една полянка. Гледката, която се разкриваше оттам към Големия град беше фантастична. Тя обаче беше последното, което ни вълнуваше. По страните ни беше избила руменина от прекомерно вълнение. И аз и той очаквахме този момент. Навън беше мека и приятна лятна нощ. Държахме се за ръце и възбудата постепенно натежаваше във въздуха около нас. Този път не говорехме много, сякаш осъзнавахме, че не думите, а действията ще са определящи тази вечер. И точно когато тишината заплашваше да се превърне в тягостна, Милен грабна лицето ми в шепи и ме целуна. След секунда двамата скимтяхме възбудено, преплитащи страстно езици. Търколихме се един връз друг върху капака на колата и той трескаво затърси копчетата на блузката ми. Справи се със сутиена ми по-бързо от всеки друг и жадно започна да смуче и целува настръхналите зърнета на гърдите ми. Беше вълшебно. Звездите над нас бяха декорът ни. Лятото ни беше одеяло… Като споменах одеяло, имаше едно в колата. Милен го опъна на тревата и двамата побързахме да се метнем отгоре му. Смеехме се. Бях толкова щастлива. Хапейки ме палаво, той разкопча със зъби ципа на дънките ми и с общи усилия ги изхлузихме от краката ми. Вече бях само по бикини, а той все още не беше свалил нищо от себе си. Посегнах към копчетата на ризата му, но Милен ме спря малко смутено. -Не, не още – рече и отново започна да ме целува. Целуваше ме навсякъде. Започна от лицето. Облиза ямката на шията ми. Аз го захапах за ухото. Продължи надолу. Стигна пъпчето ми и се заигра с език с малката ми сребърна халкичка. Прескочи слабините и заопсипя с нежни целувки вътрешната част на бедрата ми. Настръхнах цялата. Когато смъкна бикините ми, вече бях мокра. Езикът му обходи надлъжно нагоре и надолу перфектно обезкосменото ми писе. Сетне с два пръста леко разлисти горната част на срамните ми устни и раздразни с връхчето на вълшебния си език разцъфналата пъпчица на екстаза. Поигра си още известно време с него, след което със средния пръст на другата си ръка започна да го разтрива. Откачих от кеф! Заизвивах се и се загърчих, стиснала до болка клепачи. Когато отново отворих очи, той се беше надвесил над лицето ми и ме гледаше с явно удоволствие. -Толкова си красива, когато си възбудена! – рече тихо, с проникваща нежност. -Моля те, вкарай ми го! – успях само да изстена, едва разпознавайки собствения си глас. Милен се размърда над мен. Разкопчаваше дюкяна на дънките си. В този момент пазвата на ризката му се разтвори и аз успях съвсем случайно да надникна вътре. Онова, което видях там секна дъхът ми! Въпреки еластичната препаска, се виждаше част от цепката между гърдите му. Това със сигурност бяха женски гърди, досущ като моите. За миг цялото ми същество беше обвзето от невъобразим ужас! “Той” всъщност се оказа тя! Най-нормалната реакция в този момент щеше да бъде да се разкрещя и да го отблъсна от себе си. Но аз не го сторих… Възбудата все още гореше в тялото ми. Моментът, в който проникна в мен, съвсем ме обърка! Имаше цици, но имаше и пенис!!! После бързо си дадох сметка, че е изкуствен. Усещаше се. Не беше толкова твърд. Но пък компенсираше с размера си. Страхотно парче. Изведнъж всички комплекси се изпариха от съзнанието ми. Щом като той беше решил, че иска да бъде момче, коя бях аз, че да му оспорвам това право?! А и никое от предишните ми гаджета не беше успявало да ми достави подобна наслада, такова невъобразимо удоволствие. Милен знаеше къде точно да ме погали, как да го направи и кога. Обвих ръка около врата му и го притеглих към себе си. Впих устни в неговите и се предадох на удоволствието. Един изкуствен пенис закрепен на подходящите слабини може да извърши чудеса за някое момиче. Тласъците му бяха равномерни…и неравномерни. Бързи и бавни. Той знаеше “верния” ритъм. Знаеше кога да ускори и кога да укроти темпото. Четеше по лицето ми, по тялото ми. Тяло, което някога и той е чувствал… Оргазмът. Това не беше оргазъм, а откровение. Нирвана! Прераждане! Усещане, което ме изпрати в друго измерение… Вече половин година с Милен сме заедно. Милен, или Милена, не е лесбийка и не е толкова важно. Той иска да бъде момче. Раждаме се на този свят с определени физически белези, които ни вкарват в някакви норми, канони, коловози без изход. Дали имаме право на избор: да, вече знам, че е така. И никой човек няма право да съди себеподобния си за това