Неочакван след обед

Тя вървеше пред мен. Една от тълпата, на пръв поглед като че ли с нищо не се отличаваше. Просто още една хубава млада жена, облечена или по-скоро съблечена по лятному. Аз се разхождах безцелно в този горещ следобед и оглеждах минувачите. Това беше единственото ми забавление за момента, така че реших да установя наблюдението си върху тази жена. Интересно е понякога колко много неща можеш да откриеш, ако се вгледаш достатъчно добре и продължително в хората. Тази жена изведнъж се оказа с необикновено красива извивка на прасеца. Бедрата й се поклащаха по някакъв изразителен начин, макар да изглеждаше, че се движи небрежно. Проследих няколко нейни крачки и изведнъж ми се прииска да докосна тези крака и да усетя ритъма, в който се движиха те. Да забавя малко своята ръка и да докосвам едва-едва преминаващото покрай нея бедро. След това да я придвижа малко по-нагоре, там, където дупето потрепваше при всяка крачка. Личеше си, че тази красавица бе прекарала доста часове във фитнес залата, достигайки до тази съвършена закръгленост. Представих си я танцуваща под светлините, бавно завъртайки се, а аз я държах в ръцете си и се наслаждавах на допира на тялото й. Tака, отдадена на мечти, не забелязах, че тя се бе обърнала и ме гледаше усмихвайки се. Изведнъж почувствах, че ролите са разменени и от наблюдаваща се бях превърнала в наблюдавана. Смутено отместих поглед някъде в пространството встрани от нея, все едно, че никога не е била в обсега на моя интерес. Това като че ли още повече я развесели и тя се приближи към мен, променяйки посоката на пътя си. Сега съвсем загубих дар слово, чудейки се как ще обясня интереса си. - Нещо не ми е наред ли? - уж загрижено, оглеждайки се, ме попита тя. -Ааа... амии... не... не.... изглеждате чудесно..! Не знаех точно къде да спра погледа си сега и усещах как червенина облива лицето ми. "Господи, защо ли ми трябваше толкова да се вторачвам?! Стегни се сега и отклони спокойно въпросите!" Насилих се да я погледна в очите и да изглеждам спокойна и незаинтересувана. Хм... тези очи са наистина интересни. Толкова тъмни и дълбоки.Имаше весела искрица в тях и същевременно някаква тъга необяснима... -Хей, а може би все пак не всичко е наред... добре ли сте? - стреснаха ме думите й. Пак се бях отнесла. Тази жена необяснимо ме караше да забравя за всички формалности и условности. Време беше да се взема в ръце. - Извинете ме, май ми приличате на една моя позната и затова така - започнах аз неуверено, опитвайки се същевременно да отстъпя крачка назад. Тя се беше приближила толкова много до мен, че усещах топлината на тялото й и почти се докосвахме. Усещах и аромата на нежен парфюм. Той ме облъхваше и като че ли ме приканваше да се приближа още повече. - Всъщност аз се разхождам безцелно в този слънчев следобед, а май и вие? - изведнъж каза тя.- Искате ли поне да го правим заедно? - Амиии... да... добре! Защо не, сигурно ще е приятно да се разхождам с тази красавица, наслаждавайки се на присъствието й, отколкото да зяпам безцелно. Тръгнахме по алеите на парка. Тя беше твърде близо до мен. Почти усещах рамото й, а ръцете ни някак случайно се докосваха все по-често и по-често. Уж никой не определяше посоката, а някак изведнъж се оказахме на място, където не се виждаха други хора - далеч от глъчката, в тишина, ненарушавана от стъпки, думи, погледи. Тя се спря, обърна се към мен и приближавайки лицето си толкова близо, че почти усетих допира на устните й, прошепна: - Може би сега ще ми кажете с какво предизвиках вашия интерес? Тази жена си играеше с мен. Поех дълбоко въздух, опитвайки се да запазя самообладание и да не мисля за близостта на устните й... обмисляйки как да отговоря. -Дали това е отговора? - сега вече нищо не разделяше нейните и моите устни, нито милиметър разстояние, нито полъх въздух... нежна... и гореща целувка ме опари. Опитах нещастно да се отдръпна, но ръцете й ме прихванаха и не ми позволиха да го направя. Устните й все още ме изгаряха. Поисках да кажа нещо, но в същия момент усетих езика й, който се промъкна умело. Забравих всички условности, забравих къде съм и че срещу мен стои една непозната, усещах само тази изгаряща целувка и й се отдадох. - А може би това? Ръцете й ме пуснаха, само за да сменят положението си. Сега те ме докосваха нежно и тя пъхна внимателно ръката си под тениската ми. Нямах нищо отдолу, освен ефирния сутиен в тези летни горещини, който тя отмести като че ли нетърпеливо. Когато докосна гърдите ми, ме обзе слабост и почти щях да падна. Господи, очаквах ли, че ще се случи това в този безцелен следобед?! Пръстите й си играеха със зърната ми. Тя обсипваше с целувки шията ми, а аз не знаех къде се намирам. Другата й ръка се промъкна между бедрата ми. Чувствах как бикините ми се бяха пропила от влагата, а това й доставяше удоволствие. Докосваше ме така, че ме караше да се притискам в нея и да я искам вътре в мен. - Кажи ми отговора...! - прошепна... - Исках..искам теб... искам те в мен... - не можах да се сдържа. Тя вкара пръстите си и започна да ги движи... по-бързо... и по-бързо... Усетих, че ще стигна до края. Вече нищо не можеше да ме спре. Сподавих вика си и почти се отпуснах в ръцете й. Тя все още ме целуваше нежно и шепнеше в ухото ми: - Сега всичко наред ли е? Можах само да кимна безмълвно...