Любовта по силна от всичко

След като вече се познавахме,бяхме открили много общи интереси ,хобита и заниманиа ,но също така и много неща в които сме съвършенно и ужасно различни..просто това бяха онези неща с който се допълвахме взаймно.Можехме с часове да стоим и да се гледаме очи в очи без да изпитаме нужда или потребност някоия от нас двете да каже нещо.Комуникацията ни с очи и поглед сякаш казваше ,много повече от всичко думи ..просто казваше достатачно...казваше всичко нужно.Часове наред се взирахме в очите на другата ,и всяка от нас откриваше все нови неща ,нови светове...обичта помежду ни беше не просто обич а беше истинска пълноценна и високо качествена обич ..дълбоко и изначално чуство идващо от не каде да е ,а от нашите души..това чуство което ни даваше сигурност ..караше ни да сме безкрайно щастливи и най-вече ужасно много обичани една от друга.Безъсловна обич ,която беше лишена от всякаква глупост или желание и стремеж да притежаваме една друга ..без поставянето на забрани и бариери без ограничения и лимити...всичко беше позволено стига да караме другата да се чуства наи-специалната и наи-желанта ,най-обичаната ..и всичко найй..най .Но по ирония на съдбата в живота и се появиха доста трудности и неблагоприятни фактори и обстоятелства..което я накара да се затвори в себе си и намли времето което прекарвахме заедно някак всичко се промени..незнах как точно да реагирам..какво точно да кажа или направя ..знаех само че трябва да действа много бързо и че ако не направя нищо просто ще я изгубя за винаги -нещо което не можех по никакъв начин да си позволя.оставаха 10 минути преди тя да дойде за да поговорим незнаех и нямаи идея какво да права в паниката си ,и голямото мислене което му ударих дори не усетих как е минало времето и на вратата се почука ...това беше тя ...запътих се бавно с надежда към вратата .като мислено си пожелах успех.Отворих и я видях ,беше толкова много променена различна в очите ми нещо ставаше с нея а аз не знаех какво и как да и помогна да се справи.влизай казах аз.а тя направи един доста неуспешен опит да усмивка.отидохме и седнахме в хола никой не казваше нищо ..,но мълчанието беше типично за нас не беше нишо ново под слънцето.За разлика от преди тя не ме гледаше в очите ,дори не смееше да вдигне глава..аз наблюдавах внимателно всяко неино движение и жест.Е какво става ?- казах аз след минути на подлудяващо мълчание.ТЯ едвам измънка -??Нищо,просто не се чуствам добре!НО какви са причините здравослочвни...емоционалниии...аз или какво.ЧАк тогава тя вдигна поглед от пода и каза незнам-но съм в огромна криза !Чуствам се адски зле след всичко случило се ..(беше изгубила много близък роднина ...бяха я изгонили от работата и която и носеше мн голямо удоволствие,и куп други на прът поглед битови и незначително проблеми който я бяха докарали до тук)Но нали имаш мен!-казах аз като седнах до нея и хванах ръцете и който бяха ледени.Наистина ли те имам- погледна ме право в очите , и за колко те имам до сега, или и за напред ,за малко за дълго ,за понякога....до кога !Въпроса и ме учуди адски много нима тя се съмняваше в мен.НЕ разбирам какво искаш да ми кажеш с това -говори в прав текст моялте.Усетих как ръцете и изтръпнаха ...и се разплака не можеше да каже и дума просто плачеше !Прегърнах я и я пристиснах силно до себе си спокойно поплачи си имаш нужда да изкараш на някаде емоциите.След като се успокои привидно ,без да се пуска от прегърдката ми а се притискаше все по силно прошепна ти нали ме искаш?Нали винаги ще ме обичаш и няма да ме оставиш..няма да ме наранишш.КОгато чух това се пуснах от нея ,погледнах я в очите и ..замълчах а тя беше готова да се разплаче отново..гледайки в очите и видях че е наранена че не разбира и не чете обичта в очите ми че след всички тези негативизми не може да погледне и да види реално колко важна е за мен и ,че всичко това я караше да се страхува и съмнява ..да се чуства застрашена.РАзбрах че повече от когато и да е трябва да говоря да и кажа колко е важна да я накрам да го усети да го почуства ,,да счупя тази преграда между мен и нея да махна невидимата бариера която беше между нас...да сваля от очите и "черните очила на съмнението" и то много бързо преди да избухне една бомба която ще помере всичко след себе си .Трябваше да действам..тогава държайки ръцете и без да спирам да я гледам в очите ...започнах с думите- знаеш ли ,може би и в мен е причината да си сега така ..може би всичко ти доиде в повече и имаш нужва повече от всякога от мен и те е страх да не ме изгубиш...но знаеш ли че всъщност аз имам нужа от теб .,,,за да живея .взех ръката и я сложих на сърцето си а моята на неиното...усещаш ли ..моето сърце ,зашотото аз усещам твоето ,чувствам как то казва..дори крещи колко много ме обича и колко много има нужда от мен..ти чуваш ли моето което ...всъщност вече е само твое в което си само ти и което не просто казва и крещи обичам те а виее от болка че ти страдаш..усещаш ли как то знае че си тук и как е щастливо от този факт.ТЯ се разплака...не можеше да каже нищо но и не беше нужно усетих как бариерата помежду ни започва да се напуква и съвсем скоро щеше да падне.взех отново ръката и я сложиш върху истните си...това усещаш ли го как треперят от страст по теб как казват хиляди пъти обичам те без глас как вскя клетка в тялото ми тържествува че си тук и същевременно страда от това че те боли...а очите ме виж ги ...четещщ ли в тяхх виждаш ли как те виждат само теб и колко си красива в тях....тогава отново я прегърнах усешаш ли любовта и нежноста в прегръгките ми...защото точно в тях си в най голяма сигърност и точно тук можеш да се отпуснеш и да си себе си на 100% отново я пуснах и целунах поредната сълза която се стичаше по изящното и красивото и лице ,защото аз съм тук и винаги ще бъда тук и ще целувам всяка твоя сълза ще те прегръщам и ще те карам да се чусваш значима и обичана-в този момент бариерата можеду ни рухна отново в очите и видях онзни блясък онзи неин трезв поглед неиното очарование това наистина беше тя .Бях успяла да пречупя това страдание и самонаказания.прогонила бях стараха и недоверието.ТЯ само каза обичам те така както ти мен даже повече много повече имам нужда от теб както ти от мен..защото НИЕ сме едно цяло и едното не може без другото..започна да ме целува страстно ...спря да плаче и тялото и душата и ме искаха тук и сеге беше ....истинста разкрепостена дива ,,желаеща и отдаваша се разкъса моите и собствените си дрехи докосваше ме аз не и оставах длъжна правихме наи невероятния секс до сега може би и не беше въпроса просто в чукането зашотото не беше чукане а любов защото беше породено от кризата и опасноста от раздяла и защото си напомнихме с дъми жестове колко сме си необходими една на друга ...колко се обичаме иии след часове прекарани в леглото в смяна на различни пози сме заспали изтощени ,но както винаги лице в лице със сплетени тела притиснати една до друга ии разбира се безкрани обичащи се ..доказали ,че любовта е по силна от всичко!