Това не е ли рая


    Автор: anonymous
Публикуван на: 24.01.2013




Ето тук беше. Разливаше се като мед върху белите копринени чаршафи. Всичко с леглото бе неподправено. Чаршафите и тъмната розово-червена завивка не бяха официално отметнати, по-скоро са събрани накуп и нагънати. Леглото е приятно, широко и комфортно. Като теб. То заема средата на стаята, защото ти винаги си го харесвала така, с фини завеси, спускащи се от тавана около него и с нито една по прозорците. Леглото е единствената мебел в стаята. Преместихме всичко в другата стая и хола. Това бе твоя идея и тя ме разсмя тогава. След това ме накара да те заобичам малко повече. И ти се отпусна на леглото, върху чаршафите, сгушена върху възглавниците и богатото червено на завивките, огряна през голите прозорци от лунна светлина. Не бе свенлива, както аз очаквах да бъдеш. Ти не си имала мъж до сега, както и жена преди мен. Това бе първият път за теб и ти трябваше да си срамежлива или да се притесняваш. Но ти не бе. Толкова много желание имаше в очите ти, толкова копнеж, които ме накараха да спра и само да те гледам. Любувах ти се. И ти ми вярваше. Невероятно е колко много ми вярваше. Никога не съм била завоевател, никога не съм искала някого толкова млад и неопитен. Никога не съм знаела какво очакване да имам за да се получи прекрасно, за да харесам себе си докато те чувствам. Никога не съм мислела, че ще си ти. Ти също бе първа за мен. Ти ме чакаше, докато аз чаках теб. Ти бе толкова красива и аз те исках толкова много. Не съм и мислела, че е възможно да докосна такава красота и да не умра от наслада след това. Аз и не исках да бързам. Но ти бе търпелива и ме чакаше да пристъпя към теб в леглото. В леглото с теб. Аз никога не съм имала твоята грация, но това загуби значение в мига в който моето тяло се опъна до твоето. Ти дойде при мен, сви се в ръцете ми и ме остави да те притискам до себе си. О, ти бе толкова топла и толкова нежна, и всички твои прекрасни извивки на тялото се разкриха пред мен. Аз държах в ръцете си ангел. Ти искаше да знаеш. Бе болезнен вид наслада да лежа там докато твоите ръце милват тялото ми. Те следваха всяко възвишение, плавно преминаваха всеки сантиметър. Извиках когато пръстите ти намериха гърдите ми, ръцете ти ги покриха и започнаха да ги изследват, устните ти търсейки ги засмукаха. Ти помисли, че си ме наранила, че си направила нещо грешно. Не. Аз бях. Аз горях по теб и лежах отдадена на теб. Аз можех да те нараня със страстта, която запали в мен. Но вместо това аз те целунах. Завладях те с тази целувка, устните ни се отвориха една за друга, езиците ни настойчиво се намериха и търсещи, телата ни се спряха, когато аз се опитах да забавя дъха си. Не можах. Аз изригнах, отново покривайки те с тялото и устните си . И ти не разбра. А и как би могла? Това никога не ми се бе случвало по този начин. И това бе все още началото. Аз исках още да те докосвам, да те изследвам, да ти покажа неща за които не си и мечтала. Целувахме се и ти бе добра в това. Цяла нощ бих могла да прекарам с теб, опитвайки устата ти, разтваряйки устните ти. Заедно. И пак отново. Просто целувайки те по всичките толкова много начини, които можем да си представим. Ти би могла. Както и аз. Докато ръцете ми плавно се движеха по тялото ти, твоите яростно блуждаеха по моето. Завъртях те, едната ти ръка се залюля и аз се възхитих на великолепния овал на задните ти части. Ти се задъхваше, търсеше глътка въздух, търсеше повече. Нежно те положих настрани, върху възглавниците. Махнах косата от лицето ти, и дори когато нямаше повече, продължих да те галя. Това не бе края. Аз целунах лицето ти, очите ти, плитките падини на слепоочията ти. Целувах те тихо. Целувах те още. Ти ме докосваше, правейки ръката ти част от моята плът навсякъде, където отидеше. Опитах отново устните ти. Опитвах лицето ти, извивката на шията ти. Аз вкусвах твоята кожа. Тъмно розови станаха зърната на набъбналите ти гърди, и аз поех нежно едната между устните ти. Сърцето ми препусна като чух стона ти, исках да те пусна и да те погледам отстрани, да видя колко прекрасна си в този момент. Ти сияеше. Заглуших вика ти с целувка. Аз вкусих виковете ти и им дадох воля, моите ръце те накараха да се рееш. Гърдите ти запълниха шепите ми и тялото ти копнееше за мен. Пръстите ми се спуснаха по теб навсякъде, надолу към стомаха, по-надолу към топлината отвъд. Досущ като мен, ти бе гладка и нежна там. Дали ти казах, че ще се получи вълшебно между нас? Без нищо което да застане между нас, да попречи на усещането. Там бе копринено и горещо, нежно и искащо, и ти бе готова за мен. Единият ми пръст леко заигра надолу, по продължение на най-чувствителната ти извивка, разтворила се като цвят, не много бързо и настоятелно. Търсех те. Исках те. Ти се раздвижи поразително, краката ти се разтвориха настрани и ръцете ти забравиха къде са. Бедрата ти меко се задвижиха във вълнообразен ритъм, а аз нежно проследявах с движение всяка твоя гънка, от най-голямата до най-малката, чувствено влажна от желание, нежно шепнех и се възхищавах .... докато ти разцъфтя в розово с нестихваща настойчивост и сласт. Звуците, които издаде! О, те бяха като на Сирена обладана от божествената похот на Посейдон, вълните се разбивали около нея и нейния собствен есктаз изпълнил със силата си гласа и, помитайки всички, които не са благословени от небесата. Аз не бях, защото аз бях отнесена от страстта ти, розово тръпнеща в ръцете ми, призрачно освободена. И тогава те обикнах завинаги. Обичах те. Това бе благословия и тежък кръст. Ти ме напусна толкова бързо. Удивително е как осветяваше стаята със сияйната си усмивка и смях. Как се плъзгаше в скута ми и играейки си дразнеше гърдите ми и пощипваше възхитително зърната ми. Ти ме искаше толкова, колкото и аз: като въздух, като дъх, във всяка секунда. Нали? Не бяхме ли фантастични двете заедно? Не беше ли това рая? Никога няма да разбера защо си тръгна, но все пак като че ли обвинявам себе си. Беше прекрасна нощ за разходка. Никога не трябваше да те пускам. Трябваше по-настоятелно да те убедя да останеш. Аз трябваше да тръгна с теб. Трябваше да направя нещо. Но аз не направих. И ти остана сама, поемайки на разходка в прекрасната лятна нощ. Толкова много съжалявам, че те пуснах да тръгнеш. Мразя се за това, мразя се, че те оставих да направиш всички тези малки неща, които направи. Капризна. Спонтанна. Безгрижна. Просто ти. Не мога да те спра да бъдеш ти, просто защото не мога да спра да обичам това, което си. Ще спра да идвам вече тук. Не е здравословно, а и мина много време, откакто ти си тръгна. Донесох ти роза и я оставям тук. Дано никой не я вземе. Благодаря ти за миговете, които ми даде, благодаря ти, че ме обичаше. Че ме остави да те обичам. Мисля, че винаги ще те чакам, макар че може би няма да се върнеш при мен. Вали сняг. По-добре да тръгвам. Мисля че ще се разходя малко преди да падне мрак. След това ще се прибера у дома. Сама.

Коментари:

Име:
e-mail:
Код:
Дата:  09.04.2013 19:56:04Изпратен от:  ana
ydivitelna istoriq!
 
НОВИНИ

* След кратко техническо прекъсване, сайтът отново е на линия!

* Добавено е сортиране по посещаемост и дата;

* Екипа на E-Razkazi.info Ви пожелава приятно четене



Хороскоп


Еротичен хороскоп с общи насоки за отделните зодии.

Вицове


Еротични вицове, шеги, смешки, бисери, обяви и още много други.

За контакти


Начини за връзка с екипа на сайта. Очакваме Ви!