Единак

Шон Старк, беше самотник. Когато останалата част от хокейният отбор пристигна при автобуса, облечени по начина, по който се очаква, той беше единственото изключение. Дълга опашка състояща се от красиви тийнейджъри в началото на двадесетте си години, здрави момчета облечени в бели ризи с черни вратовръзки, камуфлажни панталони, черни официални обувки, се беше подредила пред съблекалнята за гостуващите отбори, а само един от тях бе небрежен, висок около шест фута с къса черна коса, козя брадичката, без мустаци, облечен с камуфлажни панталони, маратонки и стара бейзболна шапка. Никой не каза нищо, защото, въпреки че Шон беше самотник, никога не предаваше отбора по хокей и такъв вид човек просто трябваше да харесват. Аз го харесвах. Харесана го много. Може би дори го обичах в някои отношения. Ето защо се присъединих към екипа като помощник треньор.
След трудното пътуване с автобус от Мейн до Масачузетс, за една игра в петък, момчетата маршируваха към съблекалнята с торбите си за хокей оборудване през рамо и със стикове в ръка.Никой по това време не знаеше колко играта ще поиска от нас, а само, че след четири часа ни очаква пътуване в обратна посока с автобуса, след последното отброяване на таблото. Нито едно от момчетата не се оплакваше за това. Разбира се, в петък вечер, имаше много повече за правене за двадесет и седем възбудена пичове. Но те се бяха присъединили към отбора, за да играят хокей на лед и без съмнение те го играе добре те. Имахме велик лидер на леда. Имахме Шон.
Оставих кутията си пълна с ленти, ножици и принадлежности за първа помощ до една щайга от мляко пълна с спортни подплънки.Не стоях там дълго, когато от вратата на съблекалнята излезе той. Стърженето на остриета на кънките му върху гумена подложка ме алармира за присъствието му.
„Пич, може ли да ме превържеш?“ дълбок, познат глас изръмжа зад гърба ми. Обърнах се и видях Шон да стои в черно-бялата си хокей униформа. По-голямата й част, така или иначе. Беше гол от корема нагоре - и мамка му, какво корем имаше! Освен малките черни косъмчета под мишниците и тънката следата, която разделяше плочките му, гърдите му бяха напълно гладки. Беше облечен в черни подплатени хокей панталони и бели чорапи отдолу, но все още на беше сложил гръдните подплънки, фланелка или кънки. Миризмата на чиста, гола кожа и белина от перфектните бели чорапи размер тринадесет върху краката му удариха сетивата ми и почувствах хлад по гърба ми.
Като помощник на треньор се опитах да не мисля за това колко го желаех. Посегнах да го обвия около раменете и гърдите. Кожата му беше суха и топла в студения въздух на арената. Просто докосвайки стегнатите му мускули и усещайки дезодоранта му, който беше си сложил преди часове, всеки път, когато се повдигаше за да улесни движенията ми, пресушаваше устата ми. А кура ми постоянно набъбваше в панталоните ми и то опасно много, но дори двойно повече тъй като сега бях в процес на подготовка на капитана на отбора за битка с врага върху леда.
Приключих с Шон и бях на път да го изпратя да се облича, ако не беше свалил чорапа на левия си крак, оголвайки секси, дългите си плоски пръсти. „Глезена ми също“ каза той. “Кънката ми убива отзад.“
Хванах крака му и обвих и сложих парче подложка около мястото, което посочи. Отне всичко за да не се взирам в голата му кожа, когато единственото, което наистина исках да направя беше да изсмуча всеки един от неговите перфектни пръстите със същия глад, с който си бях мечтал смуча кура му.
Завърших работата си с Шон и продължих с другите играчи, които трябваше да се екипират. Нашите момчета излязоха на леда и бяха разбити, макар и не поради липса на усилия. Два и половина часа по-късно, те си стиснаха ръцете с победителите от Кънектикът, излязоха от леда, съблякоха се, изкъпаха се и хапнаха дузина пици, предоставени от колежа. И тогава двадесет и седем много уморени хокей играчи се качиха на автобуса заедно с трима треньори, един асистент, а цялата екипировка за четири часа пътуване до Мейн.
Знам от първа ръка, самият аз играл на хокей на лед, а и от пичове, които играят сериозно през цялата зима, че усилията, които човек полага през трите полувремена на бясна игра го оставят често доста превъзбуден, след последния сигнал на рефера. Изпотяването, борбата и адреналина напомпват топките на момчето, а те на свой ред хуя му. Затова не е необичайно да се хване някой съотборник надървен в съблекалнята след игра, който след това да лъска под душовете. Това беше нещо нормално, който се очакваше.
Нашите момчета бяха твърде уморени, за да правят нещо повече от това да хъркат през по-голямата част от пътя към дома и аз почти се бях присъединил към общата дрямка Но по някое неопределено време по пътя обратно до Мейн, се събудих от звука на предизвиканите леки стонове зад гърба ми. Не можех да съм сигурен в началото, дали беше реално или част от мокър сън, докато не го чух отново, по-слабо този път, придружено от мокри, хлъзгави, пляскащи шумове. Знаех този звук добре, бях го чул достатъчно пъти под завивките на леглото ми, в моята душ кабина и дори няколко пъти в залата за оборудване на колежа. Това бе шума, който правеше ръка, увита около навлажнен със слюнка кур. Едно от нашите момчета лъскаше в автобуса!
Бавно извърнах главата ми от студеното стъкло на прозореца върху, което бях заспал, очите ми все още присвити така че да не предупреди играча, който помпаше парчето си. Трудно беше да се види много предвид слабата светлина от магистралата, по която пътувахме. Но паниката и шока ми се усилиха когато разбрах, че хлъзгавия шум изглежда, че идваше един ред зад моята седалка, в ляво, от най-задната част на автобуса, точно там, където Шон Старк се беше разположил.
Мамка му, бие си чекия! - изкрещя един глас в главата ми. Облегнах се назад на седалката и завъртях очите си внимателно на ляво. Светлината от преминаваща кола разцепи мрака, осветявайки за кратко нещата. Бързото, отчаяно изпомпване замлъкна. Но това бързо премигване на светлините в автобуса показва изображение, което никога няма да забравя.
Шон седеше сам, главата му беше облегната на прозореца, дългите му силни крака бяха насочени към пътеката, с единия крак на пода, а другият върху седалката. В горната част на леко разтворените му крака бяха двете му ръце, събрали длани над чатала му и през празнина в пръстите му забелязах, че камуфлажните му панталони са отворени, разкривайки тъмни, къдрави косми, около палците му. Също така фокусирах погледа си върху дългия блестящ шлем на хуя му, стиснат в смъртна хватка в основата точно под главичката с форма на стрелка. Кожата на косматите му топки се подаваше под основата на пръстите му.
Веднага след като светлината намаля, чух че Шон възобнови и дори долових звука на слабо, дълбоко ръмжане. С всичко това, което се случваше на по-малко от ярд от мен, моя кур бързо се втвърди. Бавно, внимателно, се плъзнах на няколко инча по седалката си, надявайки се да се доближа на по-добра видимост, без да го известя за моето присъствие. Спуснах ръка надолу по панталоните и в бельото ми за да намеря моя болезнено втвърден инструмент и сгорещените ми топки. Беглият поглед, който бях хвърлил върху капитана на нашия отбор, който лъскаше коравия си кур, беше оставил изгарящ образ в съзнанието ми. Трябваше да свърша, а исках и Шон да свърши. Трябваше да видя още, трябваше…
Несъзнателно изстенах. Ритмичния, влажен шум от задната седалка вляво от мен, отново спря. Разбрах, че съм бил прекалено шумен и че действията ми, и тези на Шон можеха да ни навлекат много проблеми, ако не бяхме по-внимателни. Принудих се да извадя ръката си от панталоните, преглътнах силно и се плъзнах до ръба на седалката. Със свито сърце, посегнах назад и леко плеснах големия крак, който бях увил с лента няколко часа по-рано. Шон онемя на място под ръката ми.
„Хей“ прошепнах му тихо. Шон се отдръпна и се изправи на седалката. Уверявайки се, че нито едно от момчетата не гледат, се измъкнах от мястото си и седнах до него в задната част на автобуса. Не можех да бъда сигурен дали това бе реално или не, но миризмата на колежанския атлет беше изпълнила дъхът ми.
„Как е?“ - Шон изръмжа от сенките. Гласът му звучеше сухо и нервно. Не можейки да се спра, погледнах надолу между краката му, забелязвайки, че двете му ръце покриваха скута му.
Отворих уста за да проговоря, но почти се задавих когато думите излязоха. “Просто бъди малко по-дискретен, пич.“ Съумях да кажа. “Това, което правиш - Искам да кажа, няма проблем, само не позволявай някои от треньорите да те види.“
Шон мълчеше през следващите няколко напрегнати секунди, които последваха. Силните ударите на сърцето ми поддържаха седем инчовия ми кур между краката ми в пълна готовност. Бях на път да кажа нещо, но дълбокия стон на гласа на капитана ме изпревари. “Ще им кажеш ли?“
„Не, не разбира се!“ казах аз. Ударих леко върха на крака му. Нямаше нищо сексуално в този жест. Това се очакваше от момчета от отбора като знак на подкрепа, на братство. Но както докато го правих, усетих колко напрегнати са мускулите на краката му, но противно на това оставих ръката си на бедрото му. “На всеки пич му става след игра. Това е част от играта. Знаеш как е.“
Шон въздъхна тежко. “Мамка му, пич.“ изстена той. “Хуят ми е толкова вдървен.“
Целия свят сякаш се възпламени при звука на гласа му, който от непрогледната тъмнина прозвуча изгарящо. Нервното звънене в ушите ми се засили. Не чух нищо след това, освен мокрия звук на кура на Шон, който той помпаше. Беше възобновил да мастурбира, само че сега стоейки до мен в задната част на автобуса. Шон въздъхна отново. Горещият му дъх удари сетивата ми, а той бе опияняващо красив. Преди да мога да се спра, посегнах между краката му, усещайки твърдите контурите на неговия кокалчетата и опакото на ръката му, а след това и пулсиращата топлината на кура му. Шон застина на място.
„Мамка му.“ изстена.
Няколко пъти прокарах ръката си по твърдия му хуй, което бе достатъчно, за да потече прясна струйка влага. Топлият сок се стече по долната страна на ръката ми. Отслабих хватката си и вкусих пръстите си. Следата, която Шон беше оставил бе сладка и ароматна.
„Не спирай.“ простена той и настоя “Помогни ми, пич.“
Преди да успея да се разубедя - и за шок и на двама ни - се спуснах от седалката на коленете върху мръсния под на автобуса.
Шон объркано въздъхна „Какво по дяволите?“ Сега осъзнавам, че е искал само да му лъскам. Но не възрази, когато миг по-късно обвих устните си около глава на кура му. Дебелата, гореща глава бързо се плъзна в краят на гърлото ми следвана от останалата част от дългите инчове на хуя му.
Хванах здраво потните му топки и го засмуках силно. Шон изръмжа дълбоко и обхвана главата ми с ръка и ме дърпа още по-близо до топлината между крака си. Борейки се с желанието да не се задавя поех дълбоко дъх, вдишвайки миризмата му и издадох стон опитвайки се да му осигуря най-добрата свирка, която позиция ми на пода позволяваше.
Шон повдигна дупето си и започна да помпа лицето ми. Някак си, успях да прикова езика си върху чувствителната кожа от долната страна на главичката, действие, което причини дълбоки стонове над мен в тъмнината.
Не можех да повярвам - бях на колене, и духах на най-секси хокеиста в нашия отбор, докато останалата част от момчетата и треньорите хъркаха на няколко седалки от нас! Мисля, че Шон също трудно разбираше устата на асистента на треньор върху кура си, но въпреки това се наслаждаваше прекалено много за да ме спре.Искаше да му духам и аз не смятах да го разочаровам.
Побутнах ръка на Шон от врата ми и се освободих от хватката му, изваждайки парчето му от устата си. Стиснах го в дясната си ръка преди да се наведа за да оближа месестата торба корави топки, които бях виждал много пъти в съблекалнята и винаги бях жадувал. Те все още бяха потни, въпреки душа след играта, опияняващ микс от сапун и пот. Шон не каза нищо, докато аз бавно облизвах ароматния му пакет..
През цялото на колене пред него, несъзнателно се отривах в по-близкият му крак.Гореща, неудобна влага бе изпълнила чатала ми. Хванах хуя си и усетих влагата, която бе дори повече от постоянния извор, който се стичаше от кура на Шон. Поех го обратно в устата си и го налапах до долу.Твърдият му задник се вдигна от седалката и отново, ме хвана за главата. Този път, разбрах, че ще няма да се откъсна, докато не приключи с мен.
Стиснах топките на Шон в свободната си ръка и ги дръпнах на долу докато лапах кура му доколкото можех да го поема. Опасността от това, което правхме и факта, че най-якия атлет, който някога бе играл на леда за нашето училище ебеше лицето ми, бързо ме прехвърли на максимална скорост. Галех патката си по-силно и по-бързо и бях на път да свърша всеки момент по и без това гадния под.
Кура на Шон в устата ми заглушаваше стоновете ми, но не и неговите когато топките му се опъваха от основата на коравия му като камък инструмент. Тъпчеше устата ми по-дълбоко и по-агресивно и при един от тласъците му вкусих суровата му и солена сперма. Шон изсумтя и изстреля горещ взрив от сперма върху езика ми. Последваха още четири струи. Преглъщах опитвайки се да смогна да поема всичко сякаш никога нямаше да спре.
Не след дълго Шон престана помпа лицето ми и се отпусна обратно на седалката, с отметната глава. Вдишванията му от къси и плитки се измениха на дълги глътки за въздуха. Изтръсках ръката си, прибрах кура си обратно в панталони ми и освободих все още коравия кур на Шон от устата си. Облизах от главата и топките му. Със свито сърце - и корем, пълен със соковете на атлет - станах от коленете си, сигурен, че сме разкрити.
Но не бяхме. Останалата част от отбора и треньорите стояха кротко на седалките пред нас. Облизвайки устата си, прошепнах: „Благодаря ти, пич.“ и плеснах с ръка крак му.
Шон не отговори. Чух го да закопчава панталоните си и го видях, че се обърна на страна на седалката, покривайки лицето си. Аз се върнах на мястото си, чувствайки се потен, нервен и доста притеснен от това, което бях направил. Бях по-развълнуван, отколкото съм бил когато и да е било в живота ми.
Стабилното звучене на хъркането на Шон скоро се присъедини към останалата част от отбора и приспан от ритъма на колелата на автобуса върху магистрала, аз също, заспах за оставащото разстояние до Мейн.
Знаех, че Шон никога нямаше да разкрие това, което бяхме направили тази нощ на някое от момчетата. Това не бе в природа му. Той бе самотник. Нашата тайна бе в безопасност. Въпреки че никога не се случи отново, обичам да си припомням, че поне за момент, ние бяхме заедно.