Неочакван край

Шофьор от международния транспорт дни наред пътува , без да докосне жена. Умирал от желание, вирил патката и се молел дано съдбата му изпрати някаква, пък каквото ще да е жена, но само да може да "олаби жилата”, че вече му тъмнеело пред очите. Изведнъж на един завой забелязал монахиня, която свенливо вдигала ръка за автостоп. Шофьорът спрял, помогнал й да се качи в кабината, настанил я и подкарал колата, но дето се вика "две не вижда", така му се ебало. За да не направи катастрофа, спрял камиона и срам не срам казал на монахинята:
-Сестро, прости ми, но не мога повече! Седмици наред не съм виждал жена. Ако не ми дадеш, сигурно ще катастрофираме и ще ти тежа на съвестта цял живо, ако останем живи де. Дай да слезем за малко. Ще ти го топна само накрая, дърпам го веднага, празня се и успокоен ще продължа по пътя ни...
-Разбирам, чадо мое - отговорила смирено монахинята.
- Но аз клетва съм давала, обет! Как да ги престъпя, как?
-Малко, много малко! -продължавал да се моли шофьорът и да се държи за кура. -Този грях ще ти бъде простен. Всъщност, то не може да се нарече дори грях...
-Сетих се! -плеснала ръце монахинята.
-Зная какво ще направим. Няма да закачаш сливата, а ще ми го сложиш отзад в дупето. Но ще ми се закълнеш, че няма да се опитваш нищо друго. Ей така, ще си запретна малко дрехата, ще ми го сложиш ти в задника и готово!
Хем ти ще се успокоиш, хем аз няма да наруша клетвата си, нито грях ще сторя - намерила разрешението монахинята.
Слезли от камиона, влезли в храстите, нагъзила се до едно дърво монахинята и шофьорът й го отпрал в задника. Успокоил се човекът, калил се в камиона, подкарал весело и рекъл на монахинята:
-Прощавай, сестро! Срам е дето го направих, но нямаше как другояче да постъпя. Не е лека нашата шофьорската одисея. Дано ме разбираш!!!
-Абе, как ще е лесна - съгласила се монахинята. - И те разбирам, отлично те разбирам - продължила тя, събличайки расото. Тежка е вашата, но и нашата не е лека. За да откача един хуй, да ме наебе някой, ден път като ученичка се преобличам, друг път като монахиня. Че рядкост станаха ебачите. Жените вече трудно намират кур, пък какво остава за нас педерастите - завършила тя и като свалила булото, вместо женското лице на монахиня, цъфнала пред шофьора щастливата мъжка физиономия. Все пак друго си е интелигентността. Тя винаги е изобретателна.