Лудата казарма

Когато първият контингент американски войници пристигна в базата ни в Сарафово, аз бях готвач към военната почивна станция, в която щяха да бъдат разформировани. Трябваше да ги видите, бяха толкова готини в своите стегнати униформи. Високи, силни, красиви… Бях силно развълнуван от тяхното пристигане и искрено се надявах, че когато започнат да набират помощния български персонал, който щеше да ги обслужва в стола на почивната станция, отново ще бъда между избраните, както миналата година. Фактът, че веднъж вече ги бях обслужвал натежа доста и аз наистина се оказах един от малкото щастливци, удостоени с тази чест.
Базата се охраняваше много строго. Както се казва “пиле не можеше да прехвръкне”. Не се допускаха никакви външни посетители. Аз обаче бях от малцината привилегировани, които можеха всеки ден да общуват с прекрасните американски войници и сержанти. Какви юнаци бяха само! Зная перфектно английски и се разбирах чудесно с тях. Но и да не беше така, “езикът на любовта и приятелството” е универсален, нали… Искрено се изненадах, че някои от американците бяха чували за мен от свои колеги, които миналата година бяха били в Сарафово.
“Ти си известен, брато, направо легенда!” – направи ми комплимент един двуметров цветнокож морски пехотинец вечерта по време на малкия банкет, който американците организираха по случай пристигането си. Имаше музика, танци и много усмивки. Тази вечер по изключение до базата бяха допуснати и няколко момичета от селото. Мен обаче те въобще не ме интересуваха и за голям мой късмет се оказаха много по-малко от войничетата.
По някое време снажният негър и един негов приятел – симпатичен, русичък сержант – дойдоха при мен и ме поканиха в тяхната стая да поиграем “покер”. Как да откажеш на такива сладури?!
Негърът, който се казваше Бени и младичкият сержант - Джими, бяха настанени в стая с три легла в една от кокетните малки почивни станции, накацали по самия бряг на морето. Веднага щом влязохме на топло в стаята, моите двама домакини бързо се разхвърляха по камуфлажни фланелки. Господи, наистина имаха съвършени тела. Тези силни ръце, широки рамене, твърди и изпъкнали мускули – почувствах как колената ми омекват… Аз се съблякох по ризка. И тримата бяхме в приповдигнато, празнично настроение, за което много спомагаха двете бутилки с уиски, които си бяхме донесли с нас от стола. Настанихме се около малката масичка – Джими и Бени на столовете, а аз на едното легло – и сержантът раздаде картите.
-Какво ще кажеш за един “гол покер”, Ро-Росене-е? – запецна на името ми той. Естествено, разговорът се водеше на английски, но аз ви го предавам едно към едно на български.
-Защо не?! – рекох ентусиазирано и ударих още една сериозна глътка уиски от пластмасовата си чашка.
Не след дълго двамата морски пехотинци вече бяха само по много секси боксерки – останалите им дрехи се валяха безразборно на пода. Аз бях свалил само една от обувките си. Не зная дали нарочно ме пускаха да печеля, но за мен това нямаше никакво значение… Дойде моментът на истината. Свалихме картите на масата. Аз имах тройка, Джими две двойки, а Бени само една.
-Е, какво да се прави – усмихна ми се той, гледайки ме в очите – правилата на играта са за това да се спазват. Нали така, сержант?
-О, да, редник – ухили му се Джими. –Хайде, покажи на нашия български приятел големия си черен салам…
Захилих се и аз, а когато отново погледнах към негъра, той стоеше точно пред мен, а огромният му, черен хуй се дзвереше насреща ми, оголил кървавочервено главище. -О, божке! – не можах да сдържа възхитения си вик.
-Ако искаш можеш да го лапнеш – предложи ми сержантът. –Нали, редник, разрешаваш ли?
-Тъй вярно, сержант!
Погледнах Джими, после вдигнах поглед и към Бени. Накрая благоговейно протегнах ръка към якия му хуй. Нежно забелих до корен кожичката му, отворих жадно уста и го поех. О, какво блаженство! Как възбуждащо запълни до устата ми! Признавам си, целият се разтреперих от желание! За пръв път духах подобно яко парче. Стегнах ръчичка около ствола му и започнах да го забелвам, без и за миг да изтървам главата му от уста. Възторжените стонове на цветнокожия американски пехотинец допълнително вляха адреналин и възбуда в кипналата ми балканска кръвчица.
-“Гуд-гуд, вери гуд! Ооо, йе-е, кок сакър, ю дуинг пърфект!” – похвали ме Бени. След това ме хвана за дългата, смолисто черна грива и настървено започна да ме чука в устата.
Увлечен изцяло по този фантастичен черен хуй, бях изгубил от поглед Джими. В следващият момент обаче той изникна до приятеля си и натика в лицето ми надървената си, бяла патка! Започна да я търка в него, както и в топлия хуй на негъра. Контрастът между неговият млечнобял пенис и катранено черното кересте на Бени беше адски стимулиращ, още повече че въобще не му отстъпваше по размери.
-Вкарай си ги и двата в устата, педалче! – изкомандва Джими и аз с удоволствие се подчиних. С по един як хуй във всяка ръка, зинах широко и захапах мъстите им главички. Не беше лесно, но когато имаш желание, всичко е възможно…
След малко двамата пехотинци ме проснаха по корем върху разчистената масичка и Джими отривисто смъкна панталона ми в глезените. Вкара малко възелинче с пръстче в ануса ми и миг по-късно ми го набута. Беше абсолютно! Болеше, но, о, каква сладка болка беше само! Черният топуз ме изпълни до пръсване отзад, изпълвайки и всяка клетчица, всяка молекула, всяка частичка от тялото ми с неподозиран екстаз! В същото време сержантът ме хвана за косата, изправи главата ми и безцеремонно навря подивелия си хуй в стенещата ми неистово устичка. Сега вече, затиснат между яките, мускулести тела на двамата морски пехотинци и яките им курове, удоволствието беше пълно! А те не си поплюваха – лашкаха ме свирепо – точно както най-обичам! Под мен масичката жално скърцореше, заплашвайки всеки миг да се срине. Все пак издържа, за разлика от мен. Просто нямаше как да устискам на убийственото темпо, с което отлично тренираните пехотинци неуморно ме “тъпчеха” и отзад, и отпред…
Мисля, че това беше третата им смяна. Сержантът мина зад мен, разтвори бузките на мокрото ми дупе и ми го хакна в пламналия анус. Джими беше зло куче и ме помпаше много по-ожесточено и злобно от Бени. И сега веднага след като топките му се блъснаха в задника ми, той започна с бесното си темпо, което караше цялото ми тяло да се тресе като пощуряло.
В същото време отпред Бени табиетски, с много голям кеф, ме ебеше в устата. Матово черното му тяло беше плувнало в пот и проблясваше като бронзирано. Съвършено оформените мускули на корема и бедрата му ритмично се стягаха. После внезапно, без никакво предупреждение, той изрева гръмогласно, извади го от устата ми и хуят му изригна като Везувий право в подгизналото ми от пот лице. Гъсти, топли струи се заизлизаха отгоре му, потапяйки го за секунди в ароматна сперма! Аромат, който винаги ме е докарвал до полуда, както стана и тогава. В следващият момент, все още разтърсван от свирепите напъни на Джими, собственият ми пенис се натегна в сладостен спазъм и спермата ми рукна неудържимо, изпръсквайки пода, босите ми нозе, както и тези на негъра… !
После Джими нещо крещеше. Като в мъгла си припомням, че ме сграбчи за косата и ме просна по гръб, но на пода. Бърз като котка се озова върху гърдите ми. Млатеше си като обезумял чeкия, като непрекъснато навираше кръвясалото си кересте в мокрото ми лице. Юмрукът с хуя му разкърви неволно носа ми. Непрекъснато ми крещеше и обиждаше. Сетне сбърчи лице в безмълвен вик, утихна за миг, а после хуят му зацвърка като гейзер, а той започна да го млати в лицето ми… !