Да го направим в лодката

Следобед двете двойки се събират край масата и хапват кренвирши и картофено пюре. Момчетата са донесли от колата няколко бутилки бира, но не пият много, защото твърдо са решили още днес да открият вилата на приятелите си. Момичетата ще тръгнат с тях - ако се наложи да им покажат пътя. Пък и нали Хенрик иска да ги представи на приятеля си, който има клуб в Осло. И Анета не би се отказала от работа в столицата. Двете приятелки имат да си казват толкова неща насаме.
Дебютът им в секса тази нощ страхотно ги е развалнувал, така че една през друга си разказват невероятните си преживявания.
- Не съм и подозирала, че мога да съм толкова страстна, когато се любя - казва Анета, която е в чудесно настроение и съвсем не крие, че е луда полудяла по Роджър.
- Оказва се, че и мене доста си ме бива в кревата - заявява Симона, а като се сети за нощното си препускане, цялата поруменява. - Никога не съм си мислила, че тази работа може да е толкова хубаво нещо. Дали Хенрик и Роджър са толкова добри любовници, или пък ние с тебе сме много по - темпераментни от другите момичета?
- Ох, незнам, но търпение нямам отново да бъда с Роджър - казва Анета и сладко се протяга. Слабичкото и моминско телце се извива при тези думи и Анета изглежда крехка като балерина. На Симона и се струва, че в сравнение с нея тя самата е като безформен сандък. Но после се сеща за горещите ръце на Хенрик върху гърдите си, върху заоблените хълбоци, пред очите и изплува възбуденото му лице, възхитеният му, блажен израз и това измества всички други мисли. Ясно е, че е жена, на която нищо не липсва. Просто Симона и Анета са си различен тип, ама и на двете страшно им провървя с тия момчета, с които с удоволствие биха продължили отношенията си.
И през ум не им минава как ще се оправят в Осло, но нали до тогава има още много време. Единственото, което сега ги вълнува е дали ще прекарат няколко хубави дни с момчетата. За други дрехи ще се обадят по - късно. Засега им стига летният им гардероб, ако така могат да се нарекат няколкото парцалчета, които бяха взели в планината със себе си. Когато най - после двете двойки откриват вилата им, приятелите на Хенрик и Роджър ги посрещнаха възторжено.
На младоженците ще предложим двете си най - хубави спални, бързат да се пошегуват домакините. Каре, Бент, Торе и Ингвар тук са без жени, мъжка компания за риба и дълги походи из планината, но момичетата тутакси разбират, че едва ли живеят сами в Осло. Маниерите и облеклото им подсказват на двете любопитни момичета, че младите мъже са от най - доброто общество на столицата. Това малко ги смущава, но пък от друга страна тяхното внимание безкрайно ги ласкае. Домакините като чели съвсем не са изненадани от това, че Хенрик и Роджър се появяват с две, напълно непознати момичета, които ще останат тук. Сякаш това е нещо съвсем обичайно. Вечерта масата е отрупана с безброй бутилки и момичетата напълно се отпускат. Оживените разговори на верандата не стихват и всички са съвсем естествени.
Каре, собственикът на клуба, много ще се радва да ги пробва като компанионки. Има апартамент в Осло, където могат да се настанят, обзаведен както подобава, с две спални, две бани, две всекидневни и кухня, а най - важното - на две крачки от центъра. Всяка от тях ще разполага дори и с кола! Симона и Анета вече са опитвали да карат, но за съжаление още нямат книжки. Каре им обещава, че в осло дори ще им плати шофъорския курс.
- Без кола няма да минете, защото често се случва да ми звънне някой от членовете на клуба и да поиска да му изпратя компанъонка в къщи.
Останалите подробности ще научат след като пристигнат в Осло и се настанят. Сега нека си останат в планината, да си почиват и да се забавляват, докато времето не се е развалило.
Момичетата са очаровани и щастливи. Вдигат наздравица след наздравица за новите си приятели. Съвсем скоро пийналата Симона грабва за ръка Хенрик и го помъква към дървената къщичка край брега на езерото.
- Ела, ще го направим в лодката - шушне и Хенрик, когато стигат до езерото. - Мразя да се чукам във вила, пълна със народ, където всеки може да те чуе. Обичам да се любя без задръжки, дори и сред природата. Ти си така страстна, че направо не си представям как може да се чука човек с тебе и да не вдигне олелия до бога. Извинявай, че ти говоря така, но много жени не си падат по секса и само се преструват, че им е хубаво. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Симона вече е скочила в лодката. Щом се отблъскват от брега веднага се устремяват в тъмното един към друг и страстно започват да се прегръщат, раздърпват дрехите си, обзети от нетърпение и вече голи се срутват на дъното на лодката. Изчакват само малко да се успокои люлеенето на лодката и Хенрик, изпънат на дъното, и предлага да го възседне. Симона обаче предпочита тя да легне отдолу, за да го чувства по - пълно върху себе си и в себе си. Хенрик послушно ляга отгоре. Вдига дългите и крака, разтваря ги и ги прехвърля през ръба на лодката. Петите и докосват отвреме - навреме студената вода. А когато от вихрушката на разпалените им тела плоската лодка започва да се клати, тя усеща как започват да се мокрят и целите и крака. Хенрик изнамира в лодката някаква възглавница, която подлага под задника и, повдига скута и, та да проникне възможно най - дълбоко в нея. Лодката малко и убива на гърба, но Симона почти не обръща внимание на това, защото е твърде възбудена и размекната от сладостно очакване.
- Ох, колко си ми тясна и сладка - стене Хенрик, когато вкарва в нея дървото си и открива, че Симона е влажна и отдавна готова да го приеме. Тя се опитва да се отскубне и да си поиграе с хуя му, но Хенрик я притиска тъй силно под себе си, че тя бързо се предава, разперва ръце и ги подлага под главата си. Изпъчва към него пищните си гърди, вие се от удоволствие, вперила поглед в звездното небе.
Някъде в далечината чува писък на птица. Никога до сега не е откривала планината така изтръпнала от очакване, така притихнала, както в тази лятна нощ. Сякаш всичко живо е затаило дъх и очаква нейните блажени стенания. Тя чувства, че вече е близо и търпение няма да стигне дотам. Хенрик пък в тоя миг спира и с мъка се удържа да не свърши пък той. Протяжно изохква. Дърдори замаян, че Симона е класа, как никога досега не е бил с такова фантастично момиче, направо и сравнение не може да има. . . Красива е, не само богато надарена с форми от природата,
но и с чувственост. Едва няколко сеанса и вече е млада жена, за която сексът е истинско преживяване. За Хенрик е ясно, че Симона чисто интуитивно владее изкуството да възбужда и да завладява мъжа и тази мисъл го разпалва още повече. Той вади от нея нетърпеливото си парче, полага го върху плоския и корем и гали с неговите сокове топлата и нежна кожа. Симона се опитва да се надигне, иска да го хване с ръка, но така и не успява. Хенрик здраво я притиска в позата на робиня, иначе ще претакулят лодката.
- Легни, легни, - прошепва и разнежено Хенрик, - хайде, остави аз да решавам нещата. Само мъничко и пак ще бъде в теб. Искам само да те погаля. . .
Изведнъж тишината се раздира от рев - някъде в далечината потегля моторница.
- По дяволите, сигурно са тръгнали да ни търсят! - промърморва ядосано Хенрик.
- О, не - скимти огорчено Симона, - само това не!
- Не се притеснявай, ще свършим преди да са ни открили. . .
Ляга отгоре и и отново прониква в нея. Симона се гъне от болка и сласт едновременно и съвсем игнорира рева на приближаващата се моторница. Да си идват, както искат! Единственото, което я вълнува в момента, е приближаващата наслада. . . Ненадейно я пронизва някаква болка. Смесицата от болка и страст обаче така я подлудява, че Симона се
мята неистово и лодката загребва все повече и повече вода.
- Успокой се - хрипти Хенрик и се върти в нея така дразнещо, че Симона само хапе устни, а когато я връхлита мощната вълна на оргазма, дъхът и секва, а после вече не удържа виковете си.
- Ооооох! Тааакааа. . .
Хенрик се изпразва веднага след нея. Сграбчва я за гърдите, после за половинките, целува я по шията, тръгва към устата и и впива устни в нейните.
Моторницата вече е съвсем близо. Хенрик успява да събере
разхвърляните по лодката дрехи и да прикрие Симона с ръце, когато приятелите му с глъч спират до тях. Хвърлят им въже и подвикват, че ще ги вземат на буксир.
Когато стигат брега, двамата голи тутакси изчезват в тъмнината, но Симона добре знае, че и четиримата младежи я попиват с поглед.
Анета и Роджър не са с тях, сигурно са се скрили вече в спалнята.
- Така значи, забавлявате се в тъмницата, а? - Смигва Каре заговорнически на Симона.
Всички са разбрали, че Хенрик и Симона са се любили в лодката, но в това няма нищо лошо. Пожелават си един на друг лека нощ и се разотиват по стаите. Хенрик също е уморен и двамата бързо заспиват прегърнати, доволни от вълнуващата вечер.