Секс във влака

Качихме се във влака, който за съжаление беше претъпкан и се наложи да седнем на запазените си места, които бяха през 2 купета, но се уговорихме, ако при единия се освободи място да повика другия. Седнах на мястото си, до прозореца и влака потегли. Гледах с лека усмивка на лицето, как малката дървена масичка със розовата прашка посредата, се отдалечаваше от погледа ми. Обърнах се напред и след минути усетих как клепачите ми натежават. . .
Пробудих се от някакво приятно усещане в слабините- първото, което фокусирах в просъницата беше красивата усмивка на Михаела. Тя беше разкопчала ципа на гащите ми и нежно галеше кура ми.
- Отпочина ли си сладурче? - прошепна Миша и ме целуна.
- Горе- долу - отвърнах аз.
- Искам да го направим пак сладурче!- прошепна тя със най- страстния глас, който съм чувал някога.
- През целия път се подмокрях от мисълта за "преди малко", а и факта, че си забравих прашките и може би цялото купе ми видя влажната катеричка още повече ме възбужда! Искам те. . . сега!
- Тук ли!? - попитах аз
- Може някой да дойде - опитвах се да я откажа защото ме беше страх да не оберем срамотийте.
- Последен вагон сме и вече е напълно празен, а когато тръгнем от тази гара на която спираме сега, до следващата има поне час. - продължи убедително Михаела
- Айде като слезем ще отидем в най- близкия хотел и ще се чукаме цяла вечер, искаш ли?- казах аз, макар че вече бях почти навит да го направим в купето, защото от ласките и така се бях надървил че не издържах повече.
- Не! На гарата ще ме чака приятеля ми, слезем ли от влака. . . каквото било било, остава си тука. - това промени нещата. Влака вече потегли и кондуктора мина да провери за нови пътници. Теренът беше чист. Станах, угасих осветлението нацяло, смъкнах гащите си надолу и отново седнах. Миша без да чака покана се наведе и пое кура ми в устата си. Сякаш този път духаше още по - хубаво. След няколко минути я дръпнах за да преминем към съществената част. Тя само набра нагоре късата си поличка, под която вече нямаше нищо и седна в скута ми като плавно пое в себе си стърчащия ми кур. Путката й беше адски мокра и гореща. Отначало тя правеше плавни движения върху мен, все пак трябваше и да не бием на очи ако някой случайно ни забележи в тъмнината. Но така не беше толкоз хубаво като преди малко и аз реших да се поразвихрим. Изправих се заедно с нея, без дори да си вадя инструмента и я обърнах да се подпре с ръце на облегалките. Започнах да правя бързи движения зад нея. Тя стенеше от кеф, но започна доста силно да вика и затова си сложих едната ръка на устата й. Продължавах да я помпя в мрака. От време на време като минехме покрай някаква светлина, младото изваяно тяло на Миша се очертаваше в тъмнината. Беше много красива! Тъкмо когато вече усетих че малко ми остава, Миша издаде дълъг и много силен стон на наслада, в същия момент усетих как цялото и тяло се напрегна и потреперваше. Краката и се подкосиха от мощния оргазъм и преди да успея да я хвана тя падна на колене на пода. Вдигнах я и я сложих да седне.
- Супер си сладурче - промълви с възбуден глас тя, след което се надигна и започна настървено да ми смуче хуя. Едва се сдържах да не свърша защото не исках да спира да ми духа. Накрая без да я предупредя започнах яко да се празня в устата й. В момента когато свърших и седнах на отсрещната седалка, в купето проникна светлината на поредната гара и тогава видях доволната усмивка на Михаела, въртеше език около устата си облизвайки спермата ми, все още разкрачена срещу мен с блестяща от влага путка. Незабравима гледка! Миша започна да се бърше, и да се оправя за да не разбере, приятеля й че се е чукала с друг. След половин час най- накрая пристигнахме на централна гара в Пловдив. Безкрайно дългото, но пък и безкрайно страстното пътуване свърши. На излизане от купето с Миша се прегърнахме и се целунахме, като за сбогом. Двамата слязохме и тръгнахме в различни посоки. Още на петата секунда се сетих, че не си разменихме телефоните. Обърнах се за да я настигна, но тя вече беше в прегръдките на приятеля си. Осъзнах, че Миша беше права - "като слезем от влака. . . каквото било било, остава си тука". . .