По ръба на острието на бръснача – втора част

-Какво стана после? – попитах я аз, защото внезапно беше спряла да разказва.
-Какво стана ли? Ами не знам… Бях толкова възбудена! Така силно желаех да поканя съседа вътре, а след това да му се нахвърля, както бях… чисто гола…
-Да?
-Но тогава го погледнах. Вдигнах очи към прозорчето и срещнах погледа му. В него гореше неистово желание… И в този момент отново се сетих за съпруга си. Уплаших се и… побягнах… !
За момент настъпи изпълнена с очакване тишина. Стаси притеснено кършеше ръце, а аз упорито си играех с молива и отказвах да проговоря пръв. Това беше решителния момент от лечението на пациентката. Накрая нервите й не издържаха и тя попита отчаяно:
-Д-ре, какво да правя?! Тези мисли непрекъснато ме спохождат. От години искам да изневеря на съпруга си, но все не намирам сили за това. Клетвата, която съм му дала ми тежи като воденичен камък на врата и ме връща всеки път в изходно положение. Точно когато си помисля, че съм готова, точно, когато срещна някой интересен и привлекателен мъж и… и поглеждам халката на пръста си, и отново ме връхлитат угризенията и страха… -Тя пак замълча.
-Свали я тогава… – проговорих тихо.
-Моля?
-Казах: свали я.
-Кое да сваля, халката ли?
-Точно така.
-Не, това няма да помогне. Ако знаете само колко пъти съм я сваляла, когато съм била сама у дома. Веднъж дори я хвърлих в градината и после цяла нощ я търсих с фенерчето…
-Сама каза: “когато съм била сама”. Сега искам да я свалиш в мое присъствие, в присъствието на мъж, когото харесваш и желаеш.
Погледът, който Стаси ми хвърли беше изпълнен с изненада, страх и възбуда. Тя не отвърна на провокацията ми, в очите й бях заявил, че си пада по мен, промърмори само едно “Добре” и хвана халката с палеца и показалеца на другата си ръка. Започна да я дърпа, но бързо се отказа.
-Не, не мога, много е стегната – оправда се тя.
Отворих едно от чекмеджетата на бюрото си, извадих от него тубичка с възелин и й го подхвърлих. Тя я улови във въздуха и без да откъсва ококорените си очи от мен, отви капачката и изстиска част от съдържанието й. След миг халката лежеше върху дланта й.
Бавно се изправих, заобиколих бюрото и застанах пред обърканата жена.
-Готова ли си да поемеш “лекарството”, което окончателно ще те излекува и освободи?
-Да, д-ре, готова съм…
Тогава разкопчах дюкяна на панталона си и го извадих. Пенисът ми щръкна оголен и надървен точно на нивото на лицето й – трябваше само да се протегне и да го сграбчи.
-Хайде, поеми го!
Пациентката се колебаеше.
-Нали искаш отново да бъдеш свободна жена?
-Да.
-Поеми го тогава!
Макар и плахо Стаси най-сетне се реши и протегна ръка. Веднъж набарала набъбналата ми, жива мъжественост, тя придоби увереност и миг по-късно вече страстно лигавеше хуя ми! Да-а, това “лекарство” наистина вършеше чудеса с омъжените пациентки. Бях го изпробвал неведнъж и резултатите бяха отлични. Това е “мисията на живота ми” – да връщам свободата на нещастните, омъжени красавици, които нямат куража сами да се “освободят”...
-Чудесно се справяш, Стаси – окуражих я аз, докато я чуках в устата – когато излезеш от кабинета ми, ще си нов човек… точно така, оближи му ташаците… !
Опънах я гола по корем върху облегалката на дивана и я зачеластрих от задна прашка направо в гъза. Квичеше като коляно прасенце, само че от кеф! Погледнах в скрития обектив на камерата и се усмихнах на секретарката си, която знаех, че в момента следи сеанса на монитора си в чакалнята. Сузи беше голяма сладурана. Работеше за мен от дълги години и знаех, че мога да разчитам на пълната й дискретност. Беше готова на всичко за мен. Подвуумих се за миг дали да не я извикам да си направим тройка, но прецених, че на Стаси още й е рано за този етап на “лечението”. Щяхме да я караме стъпка по стъпка…
Оставих я да поязди малко “дивия жребец”, а след това се преместихме на бюрото. Положих я на гръб, качих божествените й бедра на раменете си и пронизах изгладнелия й анус. Наистина беше яко загоряла за кур. Виеше като сирена и се гърчеше като бесна.
-О, докторе, толкова ви е голям! Толкова ви е готин! Чукайте ме, не спирайте! – стенеше непрекъснато.
Изпразних се в шепите й и я накарах да “измие” лицето си с топлата сперма. Тя го стори без да се замисли, гледайки ме с обожание.
-Това е! Вече си нов човек – рекох й аз, докато гъстия нектар се стичаше по лицето й. – Приеми тази “баня” като един вид покръстване. Символ на едно ново начало... Стаси, – рекох с полутържествен тон, – от този момент насетне, ти отново си свободна жена… Може да се каже, че си почти излекувана… -Тук й хвърлих кос поглед и срещнах насълзените й, умолително фиксиращи ме очи. Дожаля ми – какво да се прави, мека душа съм си – и добавих: - Все пак ще трябва да продължиш да ме посещаващ още известно време, докато затвърдим успеха... Това е, можеш да се облечеш вече и да си вървиш…
-Д-ре, благодаря ви, вие сте прекрасен човек!
-Да-да, добре… Междудругото, ако познаваш и други твои омъжени приятелки, които се нуждаят от помощ – рекох с небрежен тон и бръкнах в горното джобче на жилетка си – ето, заповядай няколко от моите визитки.
Това съм аз, доктор Емил Волев, дипломиран психоаналитик. Преди две години се разделих с жената, която обичах и оттогава се движа по ръба на острието. Само рискът и тръпката ме правят щастлив и подържат жив. Любимо хоби: да спуквам от ебане задниците на омъжените си пациентки… !