Още нещо, за отношенията между мъжете и жените!

Кълнеше се, че ще ми е вярна до гроб. Кълнеше се, че при никакви обстоятелства не би ми изневерила, дори ако насреща й е Брад Пит. А когато аз, чистосърдечно й споделих, че понякога мъжете не мислим с “горната си глава”, а с оная в гащите и че това е доказан физиологичен закон, тя взе, че се нацупи и ме нарече “шибан курвар”…
Ако има нещо, което да мразя повече от изневярата, то това е лицемерието. Аз се опитах да бъда честен с нея, а тя ми даваше фалшиви клетви. Е, добре, рекох си, така да бъде, скъпа… !
Хич не беше много трудно да убедя фитнес-инструктора й, да започне да я сваля – нали се сещате, “мъжка солидарност” и т.н., – а пък и Ралица, моята красива съпруга, си беше гадже и половина, та да се налага допълнително да го стимулирам да й скочи.
Всяка седмица се срещах с Миро – въпросният спортяга – и той подробно ме осведомяваше как върви свалката. В началото моята благоверна наистина не поддаваше. Държеше се на ниво. Даже издържа на надарения ухажор… цяла една седмица! Чак след това му позволи да си напъха езика в гърлото й. Мръсен номер, ще кажете, но спомнете си как пламенно ми се кълнеше...
Иначе всичко у дома си беше, както обикновено. След първия минет, който му бе извъртяла във фитнес-залата, ми стана любопитно дали все пак не изпитва някакви угризения. Попитах я провокативно още ли държи на думите си и клетвата си. Отговорът беше повече от категоричен…
Две седмици след началото на експеримента, я излъгах, че заминавам за няколко дни в командировка в провинцията.
-О, бебчо, толкова ще ми липсваш! – изпрати ме тя на входната врата.
След половин час изхвърча от нас, като вещица с метла. Аз пък напуснах укритието си в близкото кафе и се качих у дома. Там, в спалнята, извърших последните приготовления за шоуто, пъхнах диска в новата си дигитална видеокамера и се скрих под леглото. Голямото огледало на стената беше точно срещу мен и под определен ъгъл се виждаше почти цялата стая, както и най-важното: семейнато ложе…
Не ми се наложи да чакам дълго. Влязоха в апартамента като фурии – явно моята “вярна” половинка беше награбила инструкторчето още от вратата. Надявах се само пича да си спомни, че трябва да я вкара в спалнята, а не в хола или кухнята.
“Добро момче”, - похвалих го мислено, когато в следващият момент вратата се отвори с трясък и двамата влетяха вътре в спалнята, задъхани и омотани “на възел”. Първо видях краката им, които припряно изпълняваха “танца на прелюбодейците”. Ралица се опитваше да събуе обувките си без да се навежда, но се препъна и добре, че беше Миро да я задържи, иначе само след миг можеше да се озове на пода, очи в очи със законния си съпруг, който се предполагаше, че в момента пътува за Пловдив.
Камерата вече работеше и аз насочих обектива към отрежението им в огледалото. Кадрите бяха достойни за някой много горещ, порно филм. Ралица въобще не си поплюваше. Тя буквално разпра потника на атлетичния инструктор и го тръшна по боксерки на леглото. Главата ми се фрасна в задника му под кревата, но стоически успях да потисна стона си. Но пък и Рали едва ли щеше да го чуе сред всеобщата какафония от въздишки, възклицания и мръснишки подмятания – най-вече нейни – от рода на: “Ох, миличък, ще те изсмуча като тубичка с течен шоколад!” , или пък: “Искам да те оближа от главата до петите!” Като се замислих, на мен май никога не ми ги беше ръсила такива. Догади ми се… !
Най-накрая падна и “последният бастион” от облеклото на Миро – Ралица сграбчи с две ръце отстрани ластика на боксерките му и постави нов световен рекорд в дисциплината: “най-бързо изхлузване на мъжки боксерки, с минимална съпротива”. Няколко мига любимата ми се наслаждава, без да пипа, на набъбналата мъжественост на инструктора, но след това се разсъблече за секунди, чупейки още един рекорд и му се нахвърли като пощръкляла нимфоманка, каквато нищо чудно и да се окажеше, че е в действителност.
Първо го притисна между бая едричките си бомби, стенейки екзалтирано. От турската чекия, която му спретна и аз взех, че го надървих. Признавам си, че не се сдържах, разкопчах собствения си дюкян, изкарах го навън и както лежах по корем на пода под леглото, започнах да си го потривам в килима! Добре че бях настоял преди време да сложим персийски килим в спалнята, вместо паркет или мокет, както предлагаше Ралица…
От “турска чекия”, “вярната ми до гроб” съпруга, превключи на минет. Това си беше “минет – турбо – инжекцион”: направо му стопи лагерите на спортягата. Умееше ги “мойта” Ралица тия работи, езика й вършееше като торнадо, развъртеше ли се веднъж. А когато му го завря отзад в ануса, инструкторчето най-накрая не издържа и с избили по челото едри капки пот, изпъшка отчаяно: “Бейбе, яхвай го вече, че ще оплескам пейзажа!”
Със самодоволна усмивчица върху сладко омацаната си в слюнка, малко червило и малко сперма – от оная, рехаво-смолистата, дето винаги се процежда преждевременно – устичка, моята сладка женичка възседна яко натопорчения хуй на Миро и го пришпори с всички сили към “Портите на Рая”! Усмивката не слизаше от лицето й, а циците й се тресяха като зрели любеници в каросерията на “Зил”. Миро протегна ръце нагоре и напълни шепи с тия прелестни кълбета. “Ти си невероятна мръсница, Ралица!” – изстена задъхано моя човек, на което съпругата ми отговори с едно искрено “Мерссси!” Да-а, е, на това му се вика: “Да държиш змия в пазвата си”… !
След малко, майсторски задържайки пениса му дълбоко в лакомата си вагина, тя го прекатури върху себе си и така преляха в “мисионерската”. Трябва да призная обаче, че и инструкторчето си го биваше. А и каква паламарка вадеше само. Чисто по мъжки му завидях за размера, но не това беше най-важното в случая, разбира се…
Миро беше качил хубавите й, перфектно обезкосмени крака, върху мускулестите си гърди и съсредоточено я помпаше в мократа пичка, чиято обилна влага влудяващо проблясваше от отражението й в огледалото, когато “любимата” ми нареди:
-Бързо, вкарай ми го в ануса! Искам те и там! Бързо…!
-Имаш ли…
-Не-не-не, без смазка, използвай само слюнка… Чакай-чакай, аз ще го направя!
Миро изкара тлъстия си саламец от протеклата й слива, а Ралица наплюнчи пръстенца и бръкна с тях в ануса си. Гледката, как сама си прави фистинг в ануса, беше адски възбуждаща! След малко тя го подкани отново, още по-пламенно и инструкторът й го надена в оформилия се като лакома “О-стичка” сфинктер. А аз не издържах и омацах персийския килим под себе си… !

Гледката наистина беше впечатляваща: якия кур на мускулестия самец, забучен до корен в гъза на проклетата кучка, която обичах! Той продължи още известно време да я чука в същата поза, а след това я обърна да я ебе от задна прашка. Не след дълго обаче, както я беше захлупил отгоре и сграбчил изпод мишниците циците й в шепи, ги мачкаше благоговейно, инструкторчето изхлипа тежко:
-Не мога повече, бейбе, ще се изпразня!
-Добре, бебчо, само ми го подай в устата и ще те облекча… !
Не остави нито една капчица да пръсне някъде настрани, мръсницата му с мръсница – изгълта я всичката, като добро момиченце. А, уж, й се гадело от вкуса на спермата – така поне се оправдаваше пред мен, когато ми идваха подобни мелаци…
Миро я довърши, реванширайки й се с една дълга-дълга “шпакла” и след задължителния фас, двамата най-сетне заспаха. Това беше моментът да се измъкна изпод леглото и да се чупя.
Няколко дни прекарах у един приятел, а след това се прибрах у дома. Ралица ме посрещна възторжено и “ни, лук яла, ни, лук мирисала”.
-О, скъпи, никога вече не ме оставяй сама за толкова дълго време! – рече ми тя с насълзени оченца. Каква актриса само, нали, приятели мои, братя по болка… ?!
-Ама защо така, скъпа, да не би, да си не си удържала фронта и да си ми изневерила през това време? – Направих се на идиот аз.
-Е, пак ли, бе, Станчо?! – възмути се тя. –Колко пъти трябва да ти казвам, че съм ти вярна и ще е така, “докато смъртта ни раздели”?! Какво още искаш, да си туря метални гащи, за да си сигурен ли? А?! Какво искаш да направя?!
-Какво искам ли? Искам развод, скъпа! – не ми издържаха нервите най-накрая и й се озъбих насреща.
После се доближих до поставката с телевизора и ДВД-то, и пъхнах диска с компрометиращото порно в него…
Простих й след няма и час време. Мръсницата ми направи предложение, на което просто не можах да устоя: “Ще направя с теб същото, което сторих и с оня мускулест глупак, слънчице и ще го повтарям винаги, всеки път, когато го пожелаеш! Радвам се, че най-сетне мога да бъда себе си, с единствения мъж, когото истински обичам!”
Каква кучка, нали, приятели… !?!