3 минути щастие

Ранчото на Барби си беше публичен дом, но друг като него нямаше в цялата страна. Намираше се на близо час път от най-близкото населено място и беше нещо като рай, както за клиентите, така и за проститутките. Когато попаднах там, в началото и аз си мислех така. Преди това бях бачкала за един сутеньор, който ми прибираше осемдесет процента от печалбата и като бонус редовно ме пребиваше от бой. Тогава Татко Карло – така всички наричаха собственика на “Ранчото на Барби”, се свърза с него и му предложи да ме откупи. Това беше предложение, на което гадното копеле не можеше да откаже. По-късно разбрах, че повечето от момичетата в “Ранчото” бяха откупени по същия начин, заменяйки едни окови с други…
Масивната, стара, каменна сграда на три етажа, която беше основното ни работно място, наистина беше огромна. Около нея бяха разположени няколко тенис корта, футболно игрище, три басейна, голяма градина и необятни поляни, из които аз и другите момичета редовно яздехме голи чистокръвни, арабски жребци. Вътре в самата вила имаше още един басейн, няколко сауни, фитнес зала, игрище за скуош и т.н.. Имахме си и модерно оборудван лекарски кабинет, в който винаги имаше лекар и няколко истински медсестри. Всяка седмица минавахме задължителни прегледи за СПИН, сифилис и други подобни. Това беше задължително условие, тъй като 99% от мъжете, които идваха тук , много държаха да ни опъват без презерватив, за което, естествено, допълнително яко се изръсваха.
В този Рай за сладострастници беше добре дошъл всеки, който можеше да си го позволи. С други думи – много малко хора от така наречения хайлайф. За огромно наше съжаление, имам предвид на “нас” момичетата, това бяха предимно застаряващи козли, с които доста трябваше да се потим и то само докато успеем да ги надървим… Татко Карло обаче беше гениален бизнесмен и беше помислил и за това. В “приемната” на ранчото имаше бар, в който наред с обичайните напитки, се предлагаха и едни вълшебни, сини хапчета, по-известни като “Виагра”. С едно от тях всеки старчок получаваше своите “три минути щастие”…
Сега се сещам за едно такова деденце, макар че “деденце” едва ли е най-точно казано, защото въпреки петдесетте лазерника зад гърба си, беше в отлична форма. Имаше големи, хайдушки мустаки и беше пътувал пет часа с лимузината си от другия край на страната, само за да посети нашия малък Рай. Наистина бяхме много известни, въпреки че никъде не можеше да се срещне наша реклама. Идваше за трети път…
Въпросното деденце беше от типа “женен от трийсет години сладострастник”, който не изпуска сгоден случай да изневери на благоверната си съпруга. С други думи: истински дърт мръсник… Беше натрупал състоянието си от верига бензиностанции, пръснати из цялата страна. Истинска акула, макар и с малко позахабени зъбки. За бизнеса си и всичко останало ми разказа, докато го чаках на бара да погълне вълшебното хапче. Май нямаше нужда от него, но кой би се отказал от подобен допълнителен допинг… Барът беше и нещо като станция “разпределителна”. Тук клиента си избираше момиче, две или три, и тръгваха по някой от “тематичните коридори”. Аз, деденцето и още една моя млада колежка – едва осемнайсетгодишна, поехме по коридора наречен “Пълна програма”.
Спалните по този коридор бяха общо взето стандартно обзаведени, но в разточителен разкош. Нашата имаше всички удобства: огромно кръгло легло, копринени чаршафи, огромна вана насред стаята, модерна система за домашно кино, с впечатляваща колекция от порнофилми…
-Нали знаеш, че можеш да си поискаш всичко, татенце – започнах редовната си декламация аз, усмихвайки се подкупващо.
–Всичко, каквото ти душа иска. Можеш да ни чукаш в която дупка ти е кеф. В дупето също. Можеш да ни връзваш. Да ни пляскаш, ако не слушкаме. Да ни се празниш в лицето, устата, вътре в нас – няма проблем, редовно си взимаме противозачатъчните… И тримата се засмяхме на “шегата”. После деденцето рече:
-Първо, зайчета, искам да ви погледам как ще се изчипкате в ей, тая, ваничка тука, пък после ще видим… Разсъбличането с младата колежка, която междудругото се казваше Лили, не ни отне много време. Скоро с нея вече бяхме голи в пълната вана и взаимно започнахме да се насапунисваме. Деденцето се настани удобно на спалнята и разкопча дюкяна. Все още не го вадеше обаче. Лека-полека ласките ни се задълбочиха. Започнахме с плитки, мимолетни целувки. Лили имаше стройно, стегнато тяло, с млади, напъпили цицки. Зърнетата им бодяха като метличинки, което се оказа изненадващо възбуждащо дори за опитна прифесионалистка като мен. “Изненадата” стана още по-пълна, когато след като си пуснахме език, почувствах как слабините ми пламват. Награбих я и започнах страстно да я целувам. Нацелувах и гърдите й… Тогава погледът ми случайно се отклони към клиента и едва не ахнах! Това беше поредната изненадка. Лъчо, да наречем така условно дедето, вече го беше извадил. Всъщност вече лежеше чисто гол в спалнята, а пениса, или по-точно е да се каже “топузът му”, пулсираше яко надървен и зачервен върху удивително стегатия му корем. Наистина беше в перфектна форма, дъртия первезник!
-Айде, зайчета, скачайте тука – махна ни той ентусиазирано. Подсушихме се с хавлиите и като палави котета залазихме към него. Бързината, с която скочи беше впечатляваща! В единия момент си лежеше кротко, а в следващия вече беше зад Лили и я скубеше за косата, опитвайки се да й го наниже в стегнатото дупе!
-Стой мирна, малка кучко! – пръсна слюнка върху нея той.
–Ти също, пачавро! – имаше предвид мен. Двете застинахме една до друга с навирени дупета. Всички желания на клиента, дори и най-извратените, бяха закон за нас. Плащаха ни пребогато за това…
-Оооуу – писна младата колежка и забелязах как се опита да отпусне сфинктера си, за да го пропусне. Ваната бе отмила лубриканта, с който предварително се бяхме намазали… Най-накрая, с доста мъки, които явно още повече възбуждаха деденцето, той й го набута в гъза и започна да я лашка. Всеки млад самец можеше да му завиди за енергията и бързината, с която я помпаше. Това е то – чудото наречено “Виагра”… Когато дойде и моят ред, ония “три минути” отдавна бяха изтекли. Лъчо обаче сякаш не знаеше що е умора. Както преди това колежката ми, сграбчи и мен за косата, но преди да ми го забучи, първо ме изръби грубо с коляно в гърба.
-Мръсни пачаври! – изръмжа той, след което изля цял поток от ругатни по адрес на всички труженички, упражняващи най-древната професия, докато ми го навираше. Мамка му, беше му дебел като на слон! Направо ми разчекна сфинктера, който, честно казано, не беше от най-изнежените. И се почна едно ми ти ръгане, джаскане, тъпчене и скубене. Мачкаше циците ми като да бяха направени от каучук. Истински гадняр, макар да не можех да преценя докъде стигаше той и откъде започваше влиянието на синьото хапченце… Когато отново се прехвърли на бедното девойче, вече ми идеше да зекрещя от болка… Помпаше ни само “кучешката” и само в гъза… Току що, за пети или шести път – вече не ги броях, се беше прехвърлил от Лили на мен. Преди това колежката ми беше забила лице в подгизналите от пот чаршафи и повече не се надигна, останала без сили. Дъртият коч продължаваше да бичи, макар и не толкова здраво, както преди. Усещах, че от ануса ми тече кръв, но бях свикнала. Нямаше обаче да издържа още дълго. Точно в този миг гаднярът изгрухтя и въпреки дебелия слой пот върху гърба ми, почувствах как няколко мизерни капки сперма го заляха. Изпитах невероятно облекчение. Отпуснах се до Лили и за хиляден път се зарекох, че още на следващия ден напускам… Изведнъж си дадох сметка, че има нещо нередно. Вече не чувах екзалтираното грухтене на дъртия пръч. Не се чуваше и дишане. Бързо се обърнах и го видях. Лежеше бездиханно на една страна, а от устата му се стичаше слюнка и пяна. Дъртият нещастник беше получил инфаркт, а на мен въобще не ми беше мъчно. Всъщност нищо не усещах. Това беше третият ми труп, откакто бях дошла тук преди половин година. След първия претръпваш, както казваха по-опитните момичета. Доктор Ханибал Лектър пасти да яде… Вдигнах телефона и позвъних на нашия си доктор… На следващият ден разбрах, че нещастното дърто копеле е завещало цялото си богатсво и имане на “момичетата и собственика на Ранчото на Барби”. Както междувпрочем и предишните двама… Заповядайте при нас, “Ранчото на Барби” ще се погрижи за вас и спестяванията ви. Търсете Рони… !