На заданта седалка

Жанет пътува към едно малко градче в Прованс, където на следващия ден ще бъде обявен нейният годеж. На задната седалка в нощния автобус младото момиче се отдава с трепет ни радостни мисли за предстоящото събитие, докато една случка не я потапя в други наслаждения...

Тя хвърли малкия си сак върху мрежата за багаж под тавана в почти празния автобус за Роан и се настани удобни до стъклото. Жанет Торие - двадесет и петгодишна секретарка от Париж, предприемаше това среднощно пътуване до провинцията, защото утре в катедралата щеше да е нейния годеж с Антоан. Момичето очакваше с нетърпение този миг в живота си. Затова тя се облегна удобно назад и притвори очи. Не се интересуваше от пейзажа на празните и осветени улици, преминаващи зад прозореца. Монотонното боботене на автобуса почти я приспа. Тя не се притесняваше да се отпусне сьвсем, защото Роан бе последната спирка. Почти бе задрямала, когато един вежлив мъжки глас я накара да отвори отново очи:
- Една цигара! Жанет видя първо пакета "Ив" пред себе си, от който услужливо се подаваше вече края на цигарата, после една добре поддържа на мъжка ръка н накрая любезно усмихнатото лице на един симпатичен мъж, малко по-възрастен от нея.
- Мерси, мосю! - постави тя цигарата си между устните. Онзи щракна пред нея с позлатената си запалка и сега тя успя да го разгледа бегло, но по-добре. Беше един истински красив екземпляр, както личеше - и добре възпитан.
- Жерар Д'Авинчи! Представи се той. Перспективата пред Жанет бе до два часа в един приятен разговор, вместо в сън и тя побърза да се възползва от това:
- Жанет Торие-представи се тя и продължи - Вие вероятно сте наполовина французин, наполовина италианец?
- По-точно - наполовина неаполитанец! - поясни с усмивка мъжът. Жанет се досети за желанието на нсаполитанците да не се смесват с останалите италианци и също се усмихна. Попита отново:
- По бизнесдела ли пътувате, Жерар?
- Би могло и така да се каже, въпреки че винаги поставям на първо място наслажденията - отвърна той, а огънчето на цигарата му припламна в сумрака.
- Наслажденията ли?- продължи Жанет
- Да, защото човек следва да изпитва удоволствие от всичко което върши - работа, приятели, срещи. Всичко!
- Хм! Интересна теория имате- отвърна тя. Той попита на свой ред:
- А вие? Каква е целта па това ваше пътуване? Жанет обясни за бъдещия си годеж. Жерар се усмихна отново:
- Ето, виждате ли! Вашето пътуване посред нощ също е свързано с едно удоволствие...Младото момиче бе съгласно с него. Тя отново притвори очи и в съзнанието й изникна образът на нейния Антоан - неговите влюбени очи, неговите меки устни, неговите нежни ръце. Само това за кратък миг я накара да се почувства странно възбудена. Тя пое дима от цигарата си и го издуха шумно. Жерар възпре това като някакъв знак. След кратка пауза каза:
- Нещо неудобно ли казах?
- О не, за Бога! отвърна Жанет, после реши да бъде откровена и продължи, - Знаете ли, образът на Антоан ме накара да се почувствам възбудена... Той се усмихна:
- Разбирам това! Дори аз - когато се сетя за жена си, също се възбуждам. Жанет се заинтригува:
- Нима мъжете са склонни на такива дълбоки чувства?
- Да, всичко това се нарича любов.
- Хм! И какво изпитвате вие, по-точно?
- Ами, най-простото обяснение е, че аз копнея за тялото на жена си - кратко отвърна той.
- По-точно! - продължи да настоява Жанет с упоритостта на малко дете. Жерар се забавляваше
- Но, скъпа приятелко, едно по-подробно обяснение би било направо неприлично - отвърна той.
- Глупости !- категорично настоя тя.
- Е, добре!- отвърна Жерар, - Ето например- с моята съпруга имаме един малък ритуал, преди да започнем да правим секс. Анет- така се казва тя, обича да бъде разглеждана! Тя винаги се съблича сама, предоставяйки на погледа ми възможността да се наслади на всички нейни интимни подробности...
- И какво? - полюбопитства отново момичето. Жерар направи една дълга пауза, докато Жанет започна да се върти на седалката си от нетърпение. Тя саркастично отбеляза:
- Вие, Жерар, изглежда се срамувате да говорите за това?
- О, не съвсем! Но...- изсмя се той.
- Никакво "но"! - упорито настоя тя, - Аз съм любопитна да науча това.
- Но, защо ти е! Жанет си призна:
- Не притежавам кой знае какъв опит. Трима любовници преди Антоан н само няколко други съвсем кратки връзки. Това е всичко, което ми се е случило досега! Чувстваше се като разсъблечена пред този непознат, но същевременно и горда от факта, че бе набрала смелост, Жерар сякаш прочете мислите й:
- Е, добре! Анет е една много добре поддържана жена за своите тридесет и пет. Тя редовно поддържа фризурата на своето пуси, посещава маникюрист и поне веднъж седмично сауна, масаж и фитнес. Това ми струва доста пари, но в крайна сметка създава ми самочувствие! Когато се съблече пред мен. аз оценявам направеното капиталовложение.
- А тя... има ли си някой друг? Говоря за любовник.
- Вероятно, защото е много привлекателна. Но аз не се задълбочавам прекалено на тази тема. Анет е доста интелигентна, за да го прави открито. Освен •гова, нещата които ми дава от себе си и начина, по който ми го поднася, напълно ме задоволяват... Жанет отново прекъсна разсъжденията му нетърпеливо:
- Изглежда тя е доста опитна, нали?
- Да, естествено - отвърна-и.
- И какво прави с теб. когато сте сами? - набра смелост отново Жанет.
- Тя твърди, че обожава моя червен петел. Когато той ндигне глава гордо, тя винаги го целува с любов. Прави това доста умело, защото знае, че колкото по-твърд е той, толкова по-дълго ще посещава нейния таен тунел...Жанет го прекъсна с тих шепот:
- Сега вие възбуден ли сте?
- Можете да проверите сама! - изсмя се Жерар, продължавайки по-нататьк разказа си, като се направи, че не забелязва нейната ръка върху панталоните си - Анет обожава да ме мастурбира през дрехите
- Така ли?- показа му с движение Жанет.
- Точно с тези движения- потвърди той, - Когато се убеди, че съм достатъчно твърд, тя ме поема с устни. Жанет най-после се пребори с ципа на панталона му и нейните меки устни обгърнаха възбудената глава на члена му. Жерар се изпъна назад върху седалката, продължавайки:
- Нейният език толкова сръчно се завърта там, че топките ми се втвърдяват от възбуда...
- Така ли? - поиска потвърждение на своите действия младото момиче между две засмуквания.
- Да... точно така!- опитваше се да прикрие възбудата си младия мъж. - Но тя никога не ме довършва с устни, защото минетът само я възбужда, прави нейното пуси достатъчно влажно... Жанет взе дланта на Жерар и я пъхна под дъното на гащичките си:
- Това можеш да усетиш сега сам!- настоя тя. Младият мъж пъхна пръстите си по-дълбоко, докато те се потопиха целите в нейната влага и продължи:
- Тогава аз я обладавам нежно.
- В каква позиция става това обикновено?
- В най-подходящата. Но сега тя ще е тази!- неговите ръце вече я държаха здраво. Жанет се извърна на една страна и му предостави своя стегнат задник. С едната си ръка Жерар повдигна бедрото й, а с другата отмести настрани дъното на гащичките й. Само с едно умело движение вече бе в нея. Жанет го чувстваше по цялата му дължина. Проникването не й причини болка, защото тя бе добре смазана от собствената си възбуда, Жерар се наклони над нея и започна да я помпа здраво. Явно на тази млада наивничка й харесваше неочаквания урок, защото тя полагаше завидни усилия да го контрира. Жерар бе опитен любовник, който добре знаеше, че жените се разтапят от ласките. Затова ръката му мачкаше нейните настръхнали гърди, а устните му обхождаха нейната шия. Дъхът й сякаш бе сскнал. Момичето промълви на пресекулки:
- И какво...по-нататък
- Думите не могат да заместят усещанията! - отбеляза той.
- Ах! Да,да... убедена съм в това- успя да каже тя, преди да вкопчи пръсти в страничната облегалка на креслото, за да не я отнесе ураганът на оргазма, който изпитваше втози момент. Жерар усещаше с върха на члена си нейните контракции. Чувстваше как обилно го даряват с порциите от нейния топъл сироп. Използва този момент, за да довърши и той от своя страна своето удоволствие. Три дъги фонтана я напълниха последователно, докато тя дойде на себе си. Жанет бе разстроена:
- Но защо ти направи накрая така с мен? Аз не исках това да завърши вътре в мен. Аз ти се доверих. В гласа й се четеше обида. Жерар изтри сълзитс й с една дълга умела целувка. След като тя се поуспокои, младият мъж добави:
- Но мила, ти се интересуваше как го правим двамата с Анет, А ние вършим точно това - аз винаги я напълвам до горе! После направи малка пауза и продължи обяснението:
- Анет няма възможност да забременее, защото е допуснала една малка грешка на младини. Затова ние не взимаме никакви предпазни мерки.
- Боже мой! А аз какво ще правя сега. Ако забременея от теб?
- Нищо! Аз бих признал това дете, заченато в автобуса. Толкова го желая... Потънала в сън Жанет почти не чу неговите обяснения. Трябваше й много време, за да се успокои и да осъзнае неочаквания край на нейната авантюра. Жерар отдавна бе слязъл на една от междините спирки. На неговата седалка бе оставена внимателно визитната му картичка...