С девица в храстите

Около десетина дни след бала отново ми се удаде да “намажа пишката”. Късметът ми излезе с едно момиче от квартала, което живееше в трети блок. Аз самият живеех в първи. Момичето се казваше Катрин и беше на моите години. С нея се знаехме от две години – бяха ни запознали наши общи познати. Отношенията ми с нея бяха чисто приятелски. Нейният бал се бе провел на Златни Пясъци, на морето. Известно време я свалях, ала Катрин не се даваше лесно и имаше защо – беше страхотно красива, с тяло на манекенка. Бях сигурен, че е девствена. Една вечер към девет-девет и половина я извиках да се разходим из квартала. Тя прие. Беше облечена в анцуг, а тъмнорусата й коса бе вързана на тила на опашка. Вървяхме и кротко си приказвахме, обсъждайки как сме прекарали бала. Аз, естествено, умишлено премълчах сладкото си приключение с Албена в хотелската тоалетна. Катрин въодушевено описваше морето, плажа, чайките – беше й харесало много. После ми разказа за самата бална вечер, как всички се изпонапили – включително и оркестъра.
- Започнаха да викат, да крещят, хвърляха навсякъде чаши и бутилки, едва оцелях. Беше като бойно поле! – възмущаваше се тя от поведението на съучениците си. Подсмихнах се. Беше нормално на бал да стават такива работи, ала Катрин беше прекалено чувствителна и го знаех. Подкачих я:
- Някой не танцува ли с теб, не пробва ли да те свали?
- О, да, танцувах с няколко момчета. Всичките се опитаха да ме свалят – дори и учителя по физкултура, представяш ли си? Но не се дадох на никой – допълни гордо тя. Наближаваше десет часа, а ние вече вървяхме из спортния комплекс. Много малко от лампите светеха и мракът господстваше наоколо. - Хайде да отидем на тенискортовете – предложих аз.
- Хайде – съгласи се Катрин. Знаех, че на тенискортовете имаше много удобни пейки – вдлъбнати в средата. Скоро пристигнахме и седнахме точно на една такава пейка. Вече не приказвахме. Беше се настанило едно неловко мълчание помежду ни. Много ги мразя тези паузи на мълчание, които винаги настъпват, щом едно момиче и едно момче са сами. Реших, че вече трябва да действам – сега или никога, пък каквото стане. Обърнах се към нея и нежно взех ръцете й в своите.
- Катрин.. – промълвих аз.
– Знаеш ли, че много те харесвам. Тя мълчеше. После отвърна тихо:
- Ами... и ти не си ми безразличен. Катрин нежно легна на рамото ми, а аз я прегърнах през раменете и започнах да я милвам по косата. Милвах я и се опивах от аромата й, а тя кротуваше тихичко, прекарала ръка през гърдите ми. Целунах я по челото. Тя се изправи и ме погледна – в очите й имаше блясък.
- Затвори си очите – казах й с усмивка аз. Тя се подчини. Нежно взех лицето й в длани и я целунах – бавно, продължително. Катрин отначало стоеше като статуя, после неуверено отвърна на целувката ми. Хванах я с една ръка през кръста, а с другата – под бедрата, и внезапно я вдигнах на коленете си. Тя изписка като мишле, приятно изненадана. Не й оставих време да се опомни, а продължих да я целувам – все по-страстно. Разтворих устните й и потърсих малкото й езиче. Катрин ме целуваше, обвила ръце около врата ми. Поредна сбъдната мечта – за какво друго да мечтае един мъж, ако не за жена. Плъзнах полека ръка под тениската й и я погалих по плоското коремче. Усетих как веднага го стегна, но после се отпусна – значи, може. Другата ми ръка също не си губеше времето – прекарах я по голия й гръбнак и стигнах до закопчалката на сутиена. Катрин се дръпна.
- Хей, не прибързваме ли?
- Не, никак – нагло отвърнах аз и я изгледах от упор в очите.
– Две години вече се познаваме. Даже... се забавихме. Не я оставих да ми отговори, а я целунах още по-буйно. Свалих горнището на анцуга й, пуснах го встрани и зарових ръце под тениската й. С едно движение я съблякох и нея. Катрин остана по сутиен – бял, очертаващ малките й, добре оформени гърди. Отначало стоеше с вдигнати към мен длани, вероятно колебаеща се дали да ме отблъсне, после внезапно взе решение и се притисна към, мен, увивайки се като змия. Само това чаках. С едно движение останах гол до кръста, положих момичето на пейката и свалих анцуга й заедно с леките бели обувки. Тя остана по бикини и чорапи – бели като сутиена. Членът ми вече беше направил палатката. Опитах се да легна отгоре й, но не успях. Пейката изведнъж се оказа доста по-неудобна, отколкото мислех, а и гръдния ми кош беше бая широчък. Катрин изведнъж стана рязко, отблъсквайки ме и грабна фланелата на анцуга. “Край”, помислих си аз. “Този път се издъних – отиде ебането”. Край, друг път.
- Ей там има едни храсти, виждат ми се удобни – дрезгаво каза тя и посочи зад мен. Обърнах се – действително имаше някакви шубраци. Катрин свали набързо чорапките си, наметна си фланелата, хвана ме за ръка и ме повлече нататък – едвам успях да си взема ризата. Няколко крачки и вече бяхме там. Спрях, дръпнах Катрин и я обърнах към мен, залепяйки й оглушителна целувка по устните. Свалих й фланелата и я метнах на земята, после и сутиена. Гаджето потръпна и скри гърдите си в ръце.
- Студено ми е – отрони тя. Облякох я в моята риза, клекнах и й свалих бикините. Нежна вагина, обрамчена със светъл мъх. Вече не се издържаше. Натиснах я леко по корема, тя покорно положи дупето си на фланелата. Свалих гащите – бубата щръкна. Клекнах до нея, а презервативът вече беше между зъбите ми. Тя понечи да се отдръпне – страхуваше се, беше й за пръв път. Нежно й прошепнах да не се плаши, придърпах й бедрата към мен и ги разтворих. Разкъсах опаковката на кондома – бананов, сложих си го и прекарах пръсти през женската й същност. Беше леко влажна. Стиснах члена и опитах да й го завра. Не можех – хименът пречеше. Катрин лежеше, затворила очи, и хапеше устни. Това ме подлуди. Натиснах пак и усетих как преградата поддаде. Момичето изохка силно и стисна юмручета. Побързах да й запуша устата с език, натиснах пак, пренебрегвайки болката, и влязох в нея докрай. Бях й първия. Беше върховно. Велико. Катрин изстена жално в устата ми и отвори очи – бяха пълни със сълзи. Започнах нежно да правя движения напред-назад, бавно и внимателно. Малките й гърди лекичко се тресяха, като крем-карамел. Погалих ги – меки и топли. Моята богиня плачеше тихо, а аз й шепнех нежно в ухото, милвах косите й и пиех сълзите й. Изправих се, стиснах й бедрата и започнах да мушкам все по-бързо и по-бързо. На слабата лунна светлина видях как Катрин закри лицето си с длани, разтресена от ридания. Беше ми мъчно, че я боли, но тя трябваше да свикне. Клатех ли клатех, предусещайки оргазма – не беше далеч. Вдигнах глава нагоре и изръмжах, докато се празнех. Катрин изведнъж извика и се хвърли на врата ми, поемайки ме още по-навътре в себе си, и заби нокти в гърба ми. Не почувствах болката – толкова бях възбуден. Известно време стояхме така, прегърнати и дишащи тежко. Членът ми бавно спадаше. Хванах главата на Катрин и я целунах по устните, после леко се отдръпнах – трябваше да сваля презерватива, преди да се е изхлузил и да е останал в нея. Започнахме бавно да се привеждаме в порядък. Бяхме изцапани с тревички, пръст и кръвта на Катрин. Избърсахме се някак с бикините и сутиена й. Тя ги захвърли в шубрака, където за пръв път прави секс, и облече анцунга си на голо. Аз също се облякох и я прегърнах през кръста. Лека-полека започнахме да се придвижваме към вкъщи. Изпратих я до вратата на входа. Цяло щастие, че нямаше никой на пейката отпред. Целунахме се бавно и продължително, с език.
- Утре нали ще ми се обадиш? – попита ме тя.
- Разбира се – отвърнах й аз и игриво я тупнах с показалец по нослето. Тя се усмихна, пусна ме и си отиде. Аз също се запътих към моя блок със танцова стъпка. Гадже, гадже, имам си гадже... На сутрина станах и отидох да се мия. Случайно се разминах с майка ми, която беше станала преди мен.
- Какво е станало с гърба ти? – възкликна уплашено тя. Обърнах се към огледалото. На гърба ми личаха следите от ноктите на Катрин – беше ги забила дълбочко. Трябва да й кажа да си разкара тези маникюри.
- Какви са тия дири по гърба ти? – заразпитва ме майка ми.
- Това са... любовни белези – многозначително завъртях глава аз, смигнах й и се намърдах в банята, преди да успее да реагира. Катрин не си изряза ноктите въпреки многократните ми молби.
- Обичам да оставям следи, откъдето съм минала – отвръщаше ми всеки път тя с усмивка. Ходихме всичко на всичко пет седмици. За това време правихме секс още два пъти – и двата у дома на голямото легло. Първия път беше върховно. Тя се съблече гола и облече ризата ми – същата, с която бе облечена, когато я отворих. После ме бутна на леглото, яхна ме и ми направи едно страхотно чукане.
- Винаги съм си мечтала за тази поза – каза ми тя, докато бяхме под душа. Аз не отговорих нищо, а се усмихнах, доката сапунисвах венериния й хълм. Катрин отиде за една седмица на морето със техните. Върна се със хубав тен, но в кофти настроение – така и не разбрах защо. Беше в мензис, а не искаше да ми направи свирка, въпреки увещанията ми и въпреки факта, че аз я лижех без тя да ме моли. Мензисът й свърши и отново я заведох вкъщи. Тя мълчеше през цялото време. Не се получи добро ебане – тя легна на кревата и не помръдна, докато аз се потях отгоре й. Имах чувството, че правя секс със дъбова талпа. Като свърших я попитах какво става. Тя мълчеше, седнала на леглото и забила поглед в пода.
- Какво има – подканих я отново аз. Накрая гаджето изплю камъчето. Докато съм я свалял през тези две години, по едно време в живота й се намърдал някакъв комшия, по-голям от мен с три години, студент в МЕИ-Габрово. Онзи някак разбрал, че вече не е девствена и я засвалял още по-упорито. Звънял й всеки ден по джиесема, докато била на морето – хем да й досажда, хем да я проверява. Тя ми измърмори нещо от рода на че не иска повече да бъдем заедно, каквото било-било, щели да сме си останем приятели и т.н. Ааа, не. Тая няма да я бъде. Изправих се и започнах да се обличам.
- Никакви приятели не сме с тебе – казах й аз, гледайки я студено отгоре-надолу. – Мислех си, че между нас има нещо, а ти ми излизаш с някакъв студент. Или всичко, или нищо. Ти сериозно ли си въобразяваш, че аз мога да се виждам с тебе пак, докато ти си с него, и да те гледам така? Толкова близо – а всъщност толкова далеч. Щом няма да сме гаджета – няма да сме никакви. Тя слушаше безмълвно тирадата ми, отворила широко очи. Облече се, каза едно тихо “чао” и излезе. Не й отвърнах, а затворих вратата след нея. Стори ми се, че я чух да хълца, докато се обуваше. Катрин и досега се среща с онзи студент от МЕИ-то. Ходиха три години, послре скъсаха, пак тръгнаха, но не се получи. Сега се виждат, когато Катрин реши, и то само да се изчукат – един-два пъти в месеца. И двамата се срещат с други партньори. Оня завърши, но не работи по специалността си, а стана граничен полицай. Кара бял голф-тройка, с който развежда я Катрин, я някоя друга мацка. Често се случва и досега да се разминем с Катрин. Всеки път е едно и също. Единия поглежда другия крадешком, но той се прави, че не го вижда. Или пък се гледаме в очите известно време, после обръщаме глави и отминаваме. Но никога не се поздравяваме.