Шефа, нейният приятел

Нищо интересно за тогавашните времена. Роди ги две преди да отидат с нейния хубостник в гражданското. Голяма работа. Живяха си като гаджета. Общ дом, сигурност, деца, обаче и двамата бяха скарани със сметките, и финансовата ситуация засмърдя. Опря до продаване на една къща, която бяха наследили. Падаше си да чете вестници и да се сурка до бюрото по труда. Намери си работа в една канцелария. Каква? Скапана естествено, държавна, тъпотия до шия. Статистики, глупости, тия камъни оттука там, ония оттам тука, обаче примката стяга ли стяга, наведи главичка, прави се на идиот. Обаче над облаците небето е синъо, нали? Държавната работа е за клепари, ама едно й е хубаво - не ти изсмуква потта и почваш да мяташ белтъци по наблизо пасящия добитък от противоположния пол. Сега разбира защо оная даскалица от седмия етаж е толкова мераклийка и си кюти на никаква заплата в училишето! След около година разбра, че всички божи кравички в отдела се опъват като мартенски котаци, когато и с когото им падне. Като не можеш да оправиш света, оправи колегата. . .
И си вика: "Я, бе аз ли съм най-заспала, тялото си ми го бива и муцката ми е засукана." Пък с нейния вече са си прочели вестника и чат пат мократ котето, колкото за адет. Живот. . .
Седи си над едни доклади и блее в отвъдното, когато оня залисаният, тоест нейният шеф й казва, че трябвало да се осчетоводява нещо за утре. Ами утре да го направят, вика. Сакън, сега трябвало, ако ще цяла нощ тук да седят. Ще си купят кафе и сандвичи от близката кръчма, така че. . .
Набеденият шеф се казва Иво. Харесва й това име. Така около четирийсетака, има вид на домашен майстор, който си го топи само в къщи. Язък! Здравеняк е и хич не е за изхвърляне. Ох, все на нея и се падат такива сложни характери! "Глей си работата госпожа!" - вика си и се навежда над камарата от тъпи бумаги. Дъра-дъра над едно бюро, ръка ръката среща, коленца се допират. Въздухът почна да трепери. Нещо взеха да се ентусиазират от отчетни доклади, да се потупват по рамената, па да си забравят ръцете. . .
Тя май беше останала за някой въшлив лев повече. Ходещият учебник по етикеция почна изведнъж да й вика.
Иначе я титулуваше с фамилията и бяха на Ви.
- Слушай, имам една скатана бутилка уиски. И ние сме хора.
Така ли, не беше забелязала. И хоп, преместиха се в неговата луксозна канцелария. Оказа се, че и тази бутилка имала дъно, защото го видяха. Очите им засвяткаха. По едно време нейният рипна през масата, награби я и замуча, че й била спукана оная работа, щото вече не можел да издържа цели две години. Брейй! Гледаш го нищо човек - български икономист, грешка на природата, жертва на аборта, а то, огън и пламък! Замъчи се да измисли някакво увъртане, от кумова срама, за престиж и имидж, но като отвори уста, пустият му завеждащ си заведе езика в нея и нищо не излезе. Ръцете му стиснаха циците й и изгуби и ума, и дума. Като четеше порнокнижки за чуждестранния опит я напушваше хилеж - положението напечено, руда да топиш, а хубостникът предлага шейсет и девятка. "Абе тия хора нерви нямат ли!?" - помисли си тя. Шефът я награби като Дан Колов през чатала и я засили върху бюрото, като дупето й устана във въздуха, а носът и почти опря мокета. Срещу нея имаше огромно огледало, в което премаляла гледаше как отхвръкват дрехи и белъо от нея. Като лъсна задникът й, хвана я с две ръце през кръста, пораздруса и замечтано загледа играта на половинките й. После смъкна ципа си и ГО извади. Не случайно мъжката ни народна носия е с дълбоко дъно. Внушителна работа. Пъхна грубо пръсти в путката й и хубаво я погали. Беше влажна, но когато каза на звяра си "дръж", видя всичките си роднини на снимка като на родови събор. Грамадната глава разтвори до отказ срамните и устни и заквича като цепеняче. Последва свиреп безмилостен тласък. Оооооох! Прималя й от болка и кеф, зави й се свят. Божеее, с какви жалки пишляци се е залъгвала досега! Срам, не срам, почна да се дърпа, за да може да си поеме дъх. Шефът не е грамаден, но с хуя си я подмяташе като с дистанционно. Мъчеше се да му каже да поукроти, но къде ти. По едно време се изсулиха, но схватката продължи в партер, без никакво вадене. Болката постихна и подлудя, зарева да я ръга, да я блъска, докато продънат пода и срутат тавана на тъпата канцелария. "Ех, и в това учреждение да се извърши нещо смислено." - си мислеше тя. Успя да се усучи настрани, а после да легне по гръб. Е, сега може и да се мре. Лицата им бяха изопнати от истинска страст, нямаше превземки, ебане на живот и смърт. Един път да даде човек свобода на тялото си, което се скапва всеки ден от времето, от кофти храни, от мъкнене на тежко, от мачкане в гадните рейсове. . . "Давай миличък, подкарай я в галоп, белким един път надпрепускат цялата тая тъпотия." Пръстите им се забиваха във вкаменялата плът, краката им бясно търсеха опорна точка. Извиха се в дъга и тя започна да се мята като риба на харпун. Изтече й всичкият сок събиран от години, а може би вече малко ферментирал. Колът в нея се разигра. Чу тежка въздишка и топъл извор заизпълва цялата й вътрешност. После се сгромолясаха, сякаш от седмия етаж. Трудно дойдоха на себе си. Още пъхтейки се прегърнаха и притиснаха силно един към друг. Без да са разменили повече от няколкостотин думи и то повечето по служба.
Цифрите тихо ги чакаха в графите си.