Съвети от съседката

Когато съвсем случайно научих, че новата ми съседка в блока е бивша жрица на любовта, веднага разбрах, че тя е точно човекът, който ми трябва. Сякаш самата Съдба ми я беше пратила в този труден момент. Една вечер се престраших и позвъних на вратата й. Отвори ми много красива зряла жена на видима възраст около 35 години, облечена в лъскаво червено кимоно от най-фина коприна, което ефирно покриваше и възбуждащо загатваше за знойните форми на все още страхотното тяло скрито под него. -Вижте, вие трябва да ми помогнете – изстрелях аз, без въобще да поздравя, както се полагаше, и пак без покана буквално нахълтах в апартамента й, шмугвайки се бързо покрай нея. Все пак трябва да ме разберете, много се страхувах, че тя ще откаже въобще да ме изслуша, пък какво оставаше да ми помогне…
-Ама какви ги вършите, коя сте вие?! – възмути се съвсем справедливо бившата куртизанка, докато се опитваше да ме настигне по собствения си коридор. Аз обаче й се бях откъснала и скоро се озовах в хола. Огледах се светкавично, съзрях дивана и побързах да седна, вкопчвайки се здраво с ръце в страничната облегалка.
-Няма да мръдна оттук, докато не ме изслушате! – рекох решително, когато разгневената домакиня дотича след мен.
-Абе, ти да не си някаква чалната кучка – започна тя със зачервено от раздразнение и от гонитбата из апартамента й лице. После обаче внезапно се успокои, позасмя се и рече:
- Добре, така да бъде, имам слабост към шантавите кучки. Започвай, но бързо и по същество…
-Ти си била проститутка, нали така? Не, не ми отговаряй, знам, че е така, няма смисъл да отричаш – започнах, може би, по не най-добрия начин.
– С други думи: знаеш много за мъжете… След това й разказах накратко за проблема си. Разказах й, че Той е много красив и много богат, и че съм много, лудо, ама направо безнадеждно влюбена в него, но че Той не ми обръща внимание.
- С други думи – завърших аз – искам да ме научиш, да ми подскажеш някакви трикове и хватки от, сигурна съм, богатия ти арсенал женски секс-хитринки, за да го имам… В противен случай ще се самоубия и пропиления ми, млад живот ще тежи на твоята съвест… Хм, това е.
-Само!? – погледна ме иронично сексапилната мадама и отново се засмя. После трябваше да седне, защото започна да се задъхва от смях.
-Кое е толкова смешно? – възмутих се аз.
–Не е смешно! Говоря съвсем сериозно! Наистина ще… ще… - запецнах, усилено обмислайки вариантите за любовното си самоубийство.
–Ще си прережа вените във ваната ти… Имаш вана, нали?
-Добре, сладурано, убеди ме. – Най-сетне спря да се хили куртизанката и се премести до мен на дивана. Докато сядаше, кимоното й леко се разтвори и успях да зърна сочната й, твърда гръд. После усетих прекрасния й, невероятно възбуждащ аромат…
-Слушай ме внимателно – започна лекцията си тя.
–Основното са хормоните. Естествените, произвеждани в телата ни хормони са най-силният афродизиак и при двата пола. И така е открай време… Харесва ли ти парфюма ми? –Кимнах. –Това е обикновен, евтин френски парфюм, смесен обаче с малко от собствения ми вагинален секрет. Действа наустоимо на повечето мъже, както и на някои жени, междудругото…
-По дяволите, въобще не би ми хрумнало!
-Както казах вече, всичко е в хормоните… Беше наистина невероятно! Ще споделя с вас само някои от най-успешните, преминали през проверката на времето трикове и хватки, ползвани от нейните колежки по цял свят, които тя ми издаде. Например номерът с вагиналният секрет бил патент на френските проститутки, които си го мацвали зад ушенце, за да омайват клиентите. Друг техен номер, широко разпространен през Викторианската епоха, бил следният: за да “зариби” някой по-богат клиент, така че да се връща отново и отново при нея, куртизанката обелвала една ябълка, разтривала се с нея под мишниците и я давала след това на мъжа да я изяде, заедно с хормоните, които е попила. Естествено същата работа вършели и някои други плодове, като например банани, круши, сливи и т.н. Подобен номер в по-нови дни прилагали и бразилските й посестрими. Техният похват обаче, както се полага на южноамериканките с по-гореща кръв, бил и доста по-драстичен. Шоколадените хубавици събували гащичките си, след което през тях прецеждали кафето на любимия си или мъжа, който искали да омаят и му го сервирали горещо, с “хормонална закваска”, вместо сметанка. Това е то Бразилия – “Родината на кафето”…
На следващият ден, въоръжена със знанията и съветите, които бях получила от съседката-куртизанка, успях да примамя у дома колегата, в когото бях лудо влюбена, уж да обсъдим един делови проблем.
-И все пак не разбирам, Лора, защо трябваше да идваме у вас след като можехме да обсъдим проблема и в офиса, или пък в някое кафе наблизо?! – Изрази недоволството си той, докато се настаняваше на масата в хола. Господи, защо бях така отчаяно влюбена в тоя гадняр, та той не изпитваше и капчица симпатия дори към мен… ?! -След малко ще разбереш, гадняр такъв – измърморих под нос.
-А? -Ъ, тук ще ни е много по-спокойно и удобно, отколкото където и да било другаде. Повярвай ми…
-Е, добре, както и да е. Дай само да свършваме по-бързо, че имам и друга работа. Дори не се опитваше да прикрие пренебрежението и отегчението си. Но той щеше да си плати! Само да сработеха “рецептите” на куртизанката и той щеше да си плати… -Както кажеш, колега… Преди това обаче, ако не искаш да ме обидиш – “не че ще ти е за пръв път” – ще изпиеш с мен едно кафенце и ще хапнеш набързо една плодова салата. Знам, че обичаш… ! И после на работа. За щастие той не възрази и аз на спринт се втурнах към кухнята. Там вече всичко бе готово. Първо грабнах една ябълка, обелих я хубаво и свалих блузката си. След това хубавичко я отрих и под двете си мишници, и я нарязах в чинията. Същата участ сполетя и банана, крушата и накрая ягодките. Беше ред на кафето. Още се вдигаше пара от него, когато го свалих от котлона. Оставих го на масата, бръкнах под късата си поличка и събух гащичките си. Покрих с тях чашата на любимия си и изсипах врящото кафе през тях. Накрая пъхнах ръчичка между бедрата си, раздразних клиторчето си и втрих малко вагинален секрет от сливката зад двете си ушенца. Тогава с подноса в ръка и без бикини под полата, изприпках обратно в хола. Стефчо вече беше извадил книжата и ме очакваше с явно нетърпение. Сервирах му набързо плодовата салата и кафето, гарнирани с подобаваща доза от хормоните ми и седнах до него. Той веднага се зае с плодовата салата и след няколко минути чинията вече беше празна...
Говорихме по работа, естествено и още не забелязвах някаква промяна в поведението му. После обаче започна да отпива от кафето, а аз нарочно отметнах с ръка назад косата си, за да почувства аромата на специалният ми “парфюм”. Междувременно, съвсем бях стопила и без това малкото разстояние, което ни делеше и едното ми краче вече се потриваше в неговото…
След поредната глътка кафе го чух как измуча доволно и ме погледна. За пръв път ме поглеждаше по този начин! Сякаш изведнъж си бе дал сметка, че съм истинска жена и то доста привлекателна, че и сексапилна, отгоре на всичко! Дивият блясък в очите му се разгаряше все по-силно. Възможно ли бе?! Нима все пак “рецептата” на куртизанката действаше и най-накрая той щеше да е МОЙ?!!
Само след миг дойде и отговорът…
-Знаеш ли, Лора – рече проникновено Стефчо – досега не си бях давал сметка колко готина си всъщност! Дявол да ме вземе, направо си зверски красива…! Сега беше мой ред да се направя леко на ударена. Завъртях кокетно глава в обратна посока, изнасяйки ушенце възможно най-близо до нослето му и заех позата на срамежлива девица: -О, я стига, Стефчо, това са…
Не можах да довърша, защото в следващия момент той ми се нахвърли като оскотял. Всъщност направо си беше оскотял от възбуда! Озовах се просната по гръб на дивана, а той върху мен. Почти разкъса блузката ми в стремежа си по-бързо да я съблече. На сутиена ми обаче не му прости и закопчалката изхвърча във въздуха и издрънча на пода. Миг по-късно я последва и сутиенът. Стефчо вече настървено целуваше и смучеше оголените ми цицки…
-Ох, леле, Лора, жестока си! – изстена екзалтирано той. – Направо си върха! Обожавам те… !
-До вчера ме имаше за “голяма досадница” – подхвърлих, докато на свой ред се опитвах да изхлузя ризата му през глава. -Глупости, нарочно се правех…
-Да, бе! Диалогът ни спря дотук, защото в този миг откри, че съм без бикини и съвсем пощуря! Какво само можеха да сторят с един човек някакви си там хормони-мормони… Копчето на панталона му сподели съдбата на закопчалката на сутиена ми и след миг напращелият му до пръсване хуй запулсира върху корема ми.
-Не бързай толкова, моля те – помолих го аз, възпирайки с мъка напъна му. Пропусна целта и стволът се отърка точно в клитора ми. Вече се бях подмокрила, но исках възможно най-дълго да се порадвам на триумфа си. Мъжете, в крайна сметка, са толкова лесни… Целуваше страхотно. Краката ми се плъзгаха отзад по бедрата му и босите ми пети се забиваха в стегнатото му дупе. Най-сетне го пропуснах в себе си и от гърдите му се изтръгна възторжено ридание. Започна да ме чука, а аз трябваше да го възпирам да не прекалява със силата и бързината на тласъците си. Муцуната му беше все зад ушенцето ми и горещият му дъх предизвикваше сладостни трепети из цялото ми тяло. Какво ли толкова душеше там?
-Искам сега аз малко да съм отгоре – измърках след малко. А когато се озовах върху него, стиснала здраво скоростния му лост между бедрата си, добавих:
–А за да е още по-интересно и защото си много буен и непослушен, ще направим ето това… Предварително си бях приготвила до дивана едно копринено шалче и сега, преди да се усети, завързах с него ръцете му. Леле колко гот ми стана! Мъжът, който до вчера ми се правеше на много велик, сега изцяло бе под моя власт! Пришпорих го, а цицките ми се замятаха от кеф в бесния ритъм на сладкото ми отмъщение… ! Пояздих го още малко, след което слязох от него и докато той ме молеше отново да го възседна, се разчекнах върху лицето му и наврях мократа си сливка в лицето му.
-Почвай да ме лижеш, красавецо! Това беше най-страхотната, най-удовлетворяваща шпакла в живота ми. Възбудена до полуда, в решителния момент отново яхнах надървения му хуй. Набрах се няколко пъти нагоре и надолу върху него и най-очакваният оргазъм проми мозъка ми… ! Стефчо скимтеше от възбуда под мен. Той също бе съвсем близо до края. Слязох отново от хуя му и продължих да го работя с уста. Усещах как напрежението в слабините му непрекъснато расте. И тогава… И тогава просто спрях и бързо му навлякох панталоните. Той, естествено, запростестира горещо. Умоляваше ме да продължа, но аз бях непреклонна. Облякох му и ризката, грабнах обувките му и го замъкнах до вратата на апартамента си. Все още беше завързан с шалчето. Отворих вратата и го избутах навън…
-Пробвай в асансьора да го развържеш със зъби, сигурна съм, че ще успееш.
-Защо-о?! – изплака като малко дете, на което са му взели играчката. -Аз те чаках две години, сега е твой ред. Чао, красавецо!
– Изхвърлих му обувките и треснах вратата под носа му. През шпионката докрай се насладих на категоричната си победа, докато го гледах как се мъчи да ги обуе без ръце и в същото време опитва да развърже със зъби копринения възел стегнал китките му. Вече знаех, че съм успяла да стегна подобен възел и около душичката му. Стефчо вече беше мой и заслугата за това беше на един човек…
Малко по-късно позвъних на вратата на куртизанката. Отново беше с червеното кимоно, под което, разбира се, беше гола. Покани ме да вляза и с усмивка ме попита какво е станало. Господи, как прекрасно ухаеше само тази фантастична жена! Вместо отговор коленичих в краката й, разтворих кимоното и страстно впих устни в бръснатата й пичка… !