Сутеньор


    Автор: anonymous
Публикуван на: 25.08.2013




Напълно непонятно за мен, в обществото ни върлува крайно погрешното мнение, че професията на сутеньора – това е моята професия, е безгрижна и лесна. И това, като оставим настрана преобладаващото негативно отношение към нея и хората, които смело и всеотдайно са се наели да я изпълняват. Както споменах вече, това е една изцяло погрешна постановка на нещата. Напълно непонятно за мен, в обществото ни върлува крайно погрешното мнение, че професията на сутеньора – това е моята професия, е безгрижна и лесна. И това, като оставим настрана преобладаващото негативно отношение към нея и хората, които смело и всеотдайно са се наели да я изпълняват. Както споменах вече, това е една изцяло погрешна постановка на нещата. Никой не отчита на какво върховно физическо и най- вече психическо напрежение сме подложени. Наричат ни отрепки, а всъщност сме най- обикновени бизнесмени. При това всекидневно откриваме работни места. Да, ние сме най- големите работодатели в тая измъчвана от безработица държава. Да не говорим за чисто социалната стойност на изпълняваните от нас функции. Ако не бяхме ние, по улиците щeше да е пълно с незадоволени изнасилвачи и первезници. Едва ли някой си дава сметка и за това, колко порядъчни семейства и бракове сме спасили. Нашите момичета са най- големият „ отдушник „ на напрежение в проблемни семейства и двойки. Истински „ гръмоотводи „ ! Стожери на обществото! Аз самият всеки ден се грижа за двайсетина момичета: седем- осем на улицата, а останалите разпределени в два „ социални дома „ . Някои ги наричат с грубото „ бардаци „ или „ публични домове „ , но всъщност най- правилното е: „ социални домове „ . Вече се аргументирах защо… Та представете си колко отговорна длъжност е моята – цели два- десет човешки същества, които са изцяло зависими от мен. Аз съм им нещо като баща. Да, точно така, като баща съм им! Е, понякога и чичо – и аз съм човек, все пак. Та, всеки божи ден аз се грижа за тях като за мои собствени дечица, купувам им хубави, лъскави дрешки, храня ги, пия ги, пазя ги. Всяка седмица ги водя при „ чичо доктор „ - някои момичета са много непослушни. Купувам им контрацептиви, давам им джобни за закусчици. Е нали си момичета и не ядат много… Трябва много да внимавам да не ги разглезвам, като всеки строг родител. . . И всички тези грижи лежат на моите отрудени плещи… Ами цялото това нервно напрежение, което ме терзае всяка нощ: да не ги нападне някой, да не ги нагрубят или оберат (особено последното) – наистина съм за оплакване. Ами тези постоянни дрязги с конкурентите? Цялото т`ва неудобство навсякъде да ме придружават три яки момчета, на които също заплати трябва да плащам. И за тях се грижа… И ако не бяха “часовете за благодарност „ , както ги наричаме помежду си, които момичетата всеотдайно ми организират почти всеки ден, едва ли щях да издържа на цялото това напрежение и една седмица… Ето вчера, например. Предната вечер бях съобщил на две от най- новите и младички мои момичета, мисля че ги бяха докарали заедно… ъъъъ, т. е. бяха дошли доброволно преди две седмици… Та бях съобщил на тия две гургулички, че най- сетне е дошъл и техния ред “да ми благодарят „ за пръв път за проявената спрямо тях щедрост от моя страна. По- нататък другите момичета щяха да ги инструктират… Двечките ме чакаха в офиса ми- спалня – нали разбирате, така е по- практично и икономично. Вместо да държа и офис, и отделно спалня, където да отдъхвам от непосилното нервно напрежение, аз съм ги обединил. Така буквално до бюрото е и леглото – крайно практично, както вече споменах… Та Лора и Дора ме чакаха в офиса. Миличките, изглеждаха толкова невинни и красиви в чистичките си, спретнати и напълно еднакви ученически униформи. Като две близнета. Бяха се качили на леглото без обувките, само по сладки снежнобелички тричетвърти чорапки и си играеха на „ пляс- пляс ръчички „ . Толкова трогателно! Останалата част от униформите им оформяха късат тъмносиня плсирана поличка на винено шотландско каре, бели ризки и къси, клиновидни, тъмносини вратовръзчици. По- непослушната, Лора, натурално блондинче с големи цици и палава устичка, беше я разхлабила вече и разкопчала горните няколко копчета на бялата ризка… Когато момичетата ме видяха, върху хубавите им личица изгряха широки усмивки. Даже по- малката, Дора, така ми се зарадва, толкова щастлива беше, че ме вижда, че дори пусна няколко „ щастливи „ сълзички…
- Моите мили момичета – поздравих ги аз.
- Толкова се радвам да ви видя…
- Отпратих бодигардовете отвън пред вратата на “офиса „ и им заръчах никой да не ни безпокои през следващите час- два.
- Познайте какъв “подарък „ ви е донесъл вашият добър чичко Владо?!
- Изведнъж усмивките им изчезнаха от лицата, но аз знаех, че това е защото вътрешно изгарят от вълнение. Всички момичета знаеха за чудните “подаръци „ на татенцето… - Воала…!
- Изрекох ентусиазирано и бавно извадих от джобовете си два прекрасни, дълги „ наниза „ от бели и червени анални топчета!
- Ах, как ви светнаха очичките само, малки палавници! Хайде сега, покажете ми новия си танц. Разбрах от другите момичета, че старателно сте го подготвяли цяла седмица специално за мен… Двете момичета разкършиха стройни и гъвкави млади телца, както бяха коленичили една срещу друга в средата на леглото. Опитваха се да се движат плавно и изящно, но си личеше, че са още доста неопитни и сковани, милите. Въпреки това будеха у мен най- искрено възхищение с всеотдайното си старание…
След малко взаимно да разкопчават ризките си – добре ги бяха научили по- големите какички. Едната вратовръзчица тупна на пода в краката ми, палаво захвърлена от Лора. Дора видимо се смущаваше. Нисичката сладурана с токущо напъпили цицета и крехко, безкрайно нежно телце все още изпитваше проблеми с адаптацията в нашия дом. Но аз знаех, че след този „ , слугиньосеанс „ , ще влезе в правия път… Скоро двечките вече бяха чисто голички, с изключение единствено на тричетвъртите бели чорапки, стигащи точно до коленцата им. Гледката беше прелестна! Спонтанно разкопчах дюкяна си и извадих навън „ крайно въодушевеният „ си пенис! Русокосото котенце Лора пламенно целуваше срамежливата Дора, която плахо отвръщаше на целувките й. Дългото палаво езиче на блондинката беше като пощуряло. Тя продължи с целувките по нежната шия на „ съученичката „ си, а сетне започна да смуче зърната на чудните й, немного големи цицки. Когато свърши, те вече стърчаха напърчени и мокри. Започнах енергично да си правя чекия. Тия две малки зверчета ме подлудяваха… След малко вече бяха преплели младите си сочни тела в поза „ 69 „ . Лора, естествено, беше отгоре, навряла глава между потръпващите „ бели чорапки „ на Дорчето, където настървено шпакловаше с неуморното си езиче красивата й „ розичка „ . Светлокестенявото й „ перчемце „ и влажната, огненочервена цепка под него караше хуят ми да пулсира възторжено…!
- Хей, момичета, - подвикнах на двете палавници, – време е да изпробвате “подаръчетата „ , които ви и донесъл тати…! “Подаръчетата „ представляваха два “наниза „ керамични топчета, малко по- малки от тези за тенис на маса. В каталога пишеше, че са идеални за “отварянето „ , „ разширяването „ и “култивирането „ на възтеснички момичешки анусчета, като това на Дора, например… Хвърлих нанизите на кревата до тях, заедно с една тубичка възелинче – както вече споменах, аз наистина се грижа старателно за моите момичета – ис надървен до пръсване кур в ръка се настаних удобно върху бюрото точно до кревата. Гледката от там винаги е идеална…! Лора веднага грабна единия наниз – този с по- едрите топчета – и накара “съученичката „ си хубаво да навири малкото си беличко дупенце. Дора продължаваше да бъде доста по- срамежливата от двете… С помощта на възелинчето Лора намаза хубаво топчетата, а сетне се зае и с анусчето на сестричката си. Приказна картинка, мечта за всеки воайор: две голички девойчета, само по бели, тричетвърти чорапки, си бъркат по дупките! В случая Лора усилено бъркаше в дупето на Дора. Тя първо пъхна едно омазано с възелинче пръстче – показалеца на дясната си ръчичка. А после към него прибави и средно пръстче. Дора застена неистово. С другата ръка блондинката бръкна между бедрата й отпред и разчеса малката й тясна сливка. При Дора всичко беше безкрайно нежно, крехко и тясно – щеше да ми докара много парички това слънчице! Сега усилено се търсеха „ девственици „ , а тя отлично покриваше всички “критерии „ . Пък и нямаше да бъде чак такава лъжа. Поне за анусчето й бях сигурен – пазех я специално за този момент… Дойде ред на нанизът. Лора много внимателно набута блестящото бяло топче в ануса й, а останалите десетина топчета останаха да щърчат на връвта отвън. Лора набута и второ топче, а Дора изхлипа…!
- Галкай се по клиторчето, тъпачке, като не искаш да те боли толкова! – скастри я с нацупена физиономия малко по- голямата Лора.
- Даже ако се отпуснеш, ще видиш колко е гот… !
– И й навря и третото топче в дупето. Харесваше ми това дяволче… Издържах само на чекия някъде до десетото топче. Връвчицата с топчетата стърчеше от ануса на Дора като опашле на прасенце. Скочих от бюрото направо в леглото – много удобен беше тоя мой офис- спалня, и подвих коляно пред разплаканата от кеф девойка!
- Давай, шефе, набутай й го в устата! – подвикна ми ентусиазирано Лора. Душичка!
- Да, айде, рожбе, лапни го! – отърках кървясалата си паламарка в чистото хубаво личице на Дора. В сравнение с него хуя ми изглеждаше направо огромен. Хлопнах я с него по челото и главата й отхвръкна назад…
- О, извинявай, чедо…!
Хайде сега, не разчаровай татенцето. Кой друг така всеотдайно ще се грижи за теб? А? Айде, лапни големия топъл “биберон „ !
– Да- а, те бяха моите немирни отрочета и аз обичах да ги „ храня „ с големия си „ биберон „ …
- Стига си се лигавала, кучко, и лапай патката на шефа!
– Кресна й отзад Лора.
- А- а, не така, рожбе. – Скарах й се веднага за тона и след това небрежно се протегнах и я зашлевих с отворена длан през лицето. Винаги ги пляскам така – с отворена длан – никога с юмрук, като някои мои безразсъдни колеги. . . Главата на Лора отхвърча като изстреляна назад, а върху едната й бузка цъфна голям ален, петопръст отпечатък от справедливия ми гняв. Блондинката смутолеви едно „ извинявай шефе „ и с още по- голямо настървение продължи заниманието си с топчетата… Справедливият ми гняв обаче незнайно защо стресна и Дорчето и тя най- накрая налапа члена ми и започна жадно- жадно да го смуче.
- Много добре, рожбе, чудесно се справяш дотук…! Лора вече беше успяла да наниже всички топчета в ануса на разплаканата си от щастие сестрица. Предстоеше най- хубавата част: изваждането!В края на наниза имаше специално хватателно пръстенче, в което пъхаш пръстче и дърпаш…
- Шефе…? - Погледна ме въпросително Лора. - Разбира се.
- Извадих пениса си от устичката на нежното девойче и минах зад нея. После пъхнах средно пръстче в пръстенчето и ХО- ОП… Стана без да искам, но изкарах наведнъж почти половината от топчетата от наниза, само с едно по- силно подръпване на връвчицата. Милото девойче изквича от болка, а сфинктера й изскочи подгънат целия навън! Въпреки писъка, ясно се чу и оня очарователен звук, онова “ВУ- УУП… УУП „ .
- О, толкова съм непохватен, Лора, продължи пак ти… - връчих обратно връвчицата на блондинката и отново минах пред надупената сладурана. Изнервен от писъка й преди миг, аз я хванах малко по- грубичко за косата, наврях отново боздугана си в устата й и започнах безкомвпромисно да я чукам в нея! Доста по- бавно и внимателно Лора изниза всичките петнайсетина топчета от цъфналото й “от кеф „ анусче.
- Шефе, готова е! – погледна ме смирено русокосата палавница. Вкарах й го бавно, плавно, до дъно! Невероятен кеф! Противно на всякакви слухове, да ебеш девствено дупе си е цяло мъчение. След специалната обработка с наниза от керамични топчета обаче, беше божествено изживяване да чукам анусчето на Дора… Междувременно, докато аз я помпах все по- бързо и по- яростно, златокосата Лора се беше разчекнала пред лицето й и вече навираше третото или четвърто топче от другия наниз в ануса си. Вкара ги до половината и тогава започна да си играе с тях, като ту ги издърпваше навън, ту отново ги вкарваше. Дора пък не спираше да лиже подгизналата й сливка. После Лора вкара два пръста в нея и започна настървено да се самоизчуква. Сега беше ред на Дора да изиграе играта с топчетата…
- Много съм доволен от вас, сладурани, много! - похвалих ги съвсем искрено и се приведох над тялото на младото момиче. Покрих го цялото с моето, прихванах го отдолу за цицетата и го „ заблъсках „ мъстито в гъза с пощурелия си кур. Естествено, не пропуснах да проверя как е с материала и Русокоска. Тя беше новата царица на турската чикия. След като хубаво я изчуках в гъза, положих морен хуй между тия две прелестни цомбета и започнах да си го търкам бавно в тях, наслаждавайки се на усещането.
- Притисни ги още по- плътно! – упътих я аз и увеличих темпото на фрикциите.
- А, ти, рожбе, - обърнах се към Дора, - ела легни до нея, че много скоро усещам, че ще цоцате топло млекце от големия биберон… рожбетата на татко! Когато Великият момент настъпи, рекох: - Сега затвори очи, отвори широко уста и гълтай без да дишаш! Все едно гълташ сироп за кашлица! Миг по- късно бързо се прехвърлих върху Дора, ръсейки сперма по пътя и бързо насочих перлените струи към отворената й устичка! Дора стискаше затворените си очички! Струите сперма вече не бяха толкова плътни и силни, но все още се изливаха плавно в гърлцето й. Тогава пуснах една храчка в устата й. Е, замалко не уцелих и храчката я „ плесна „ по челото. С втората и третата вече поразих целта! А Дорчето послушно гълташе всичко… Направих безмълвен знак с ръка на Лора да се изправи и приближи. Тя приклекна разчекната над лицето на сестричката си, напъна се и между краката й рукна „ злато „ …! Да, наистина, моите момичета имат „ злато „ между краката си… !

Коментари:

Име:
e-mail:
Код:
НОВИНИ

* След кратко техническо прекъсване, сайтът отново е на линия!

* Добавено е сортиране по посещаемост и дата;

* Екипа на E-Razkazi.info Ви пожелава приятно четене



Хороскоп


Еротичен хороскоп с общи насоки за отделните зодии.

Вицове


Еротични вицове, шеги, смешки, бисери, обяви и още много други.

За контакти


Начини за връзка с екипа на сайта. Очакваме Ви!