Сестри на милосърдието – първа част


    Автор: anonymous
Публикуван на: 28.04.2012




Още в самото начало, когато създавахме нашият малък дом на удоволствията, с приятелките ми бяхме убедени, че ще пожънем успех. Оказахме се прави. Не след дълго ние се превърнахме в най-големият хит в бизнеса с компаньонки. Бяхме четири яко готини, тотално лишени от задръжки и на всяка цена решени да успеят момичета. Е, сега момичетата вече са истински дами - “бизнес дами”, както обичаме да се шегуваме помежду си, и отдавна вече сме със статус: “Успели БГ”. Но ето как започна всичко…
Трябваше ни име и избрахме “Сестри на милосърдието”. Измислихме си дори специални униформи. Бяха направени от блестящ бял латекс и освен че бяха възкъсички, всяка имаше по едно яркочервено малко кръстче върху джобчето си отпред на гърдите. Задължителна добавка към униформата ни бяха и чорапите с жартиери, по които мъжете така си падат и щуреят. Правехме “домашни визити”, където “лекувахме” разбити и самотни мъжки сърца, а нерядко и женски – не отказвахме на никого. Оттук и името: “Сестри на милосърдието”.
Всъщност истинската история на името ни е малко по-различна и доста необичайна. Дължеше се на едно екстравагантно предложение, което получихме от известна козметична фирма. Искаха да ни платят луди пари, за да събираме за тях спермата, която мъжете “изразходваха” в ежедневното си общуване с нас. Вълшебният елексир им трябваше за техен авангарден продукт – нова козметична линия кремове за лице, с която смятаха за завладеят пазара. Честно казано, хич не ни и пукаше за какво им трябваше спермата – това просто беше едно от ония предложения, за които цял живот си мечтаеш и които като дойдат, просто не можеш да откажеш. Така се чувствахме в оня момент и естествено се съгласихме без да му мислим много. Смятахме да реинвестираме след това спечеленото в бизнеса ни, както и стана…
От козметичната фирма ни снабдиха със специални хладилни чанти, с които да ходим по адресите и които, на всичкото отгоре, идеално пасваха на униформите ни. Плащаха ни на чашка и затова всяка капчица сперма беше много ценна. Като течно злато. Най-хубавото обаче беше, че всеки мъж се явяваше подходящ “донор”. Между нас четирите се зароди нещо като приятелско съревнование коя ще се отчете с най-голямо количество в края на деня, в края на седмицата, на месеца…
Ще ви разкажа за моят най-голям удар. Тогава за един час успях да напълня невероятните 10 чашки сперма! Всяка от по 100 грама. Беше събота и някъде след полунощ се получи поръчка от някой си “Пешо от Горубляне” за “млада, руса и дългокрака мадама”. На това описание отговаряхме две, но в момента другата беше вече на адрес и затова поех аз. По презумция очаквах, че ще “лекувам” само един “пациент”, но бях в голяма грешка…
Когато пристигнах на посочения адрес – скромна ергенска гарсониера в панелка – в хола ме очакваха цели седем яко наточени мъжкари. Бяха насядали кой където свари – по столове, на пода, по табуретки и на дивана, а в средата на помещението веднага се набиваше на очи прегърбена от бутилки с алкохол дървена масичка. Веднага разбрах по блесналите им погледчета, че почти всички от присъстващите, са вече порядъчно подпийнали. Да не говорим за вонята на алкохол, която се носеше наоколо, примесена вече и с дива похот. Толкова много мъже и всички изгаряха от желание да ми го турят!
Бях поласкана, но и леко притеснена, защото досега рекордът ми бе само 5 наведнъж. Но след това се сетих колко много сперма ще успея да събера от препълнените им макари и тази мисъл ме изпълни с твърда решимост.
Приближих се решително до дивана, където се бяха разположили четирима и оставих хладилната си чанта на масата пред тях, разбутвайки част от струпаните чаши и бутилки.
-Готина униформичка, сестро – подхвърли единият от тях, почти двуметров, широкоплещест гигант, чийто издут пакет беше напълно съизмерим с общите му размери. Тоя кур беше същински извор на вдъхновение! Дори само заради него щеше да си струва усилието…
-Радвам се, че ти харесва, голямо момче – дарих го с предизвикателна усмивка аз и му позволих да ми бръкне под минижупа, за да погали на голо дупето ми.
Отдолу не носех бикини и това страшно се понрави на мъжагата, който се оказа и нещо като тартор на групата.
-Хайде, погали го по-смело, бебчо! – наведох се пред погледа му и собственоръчно се плеснах по едната бузка на стегнатия, но пищен задник.
Той не му мисли много – то май и нямаше големи възможности в това отношение, като му гледах ниското чело и “ентелигентния поглед” под него – и веднага започна да мачка задника ми, да го поплесва и да гали отпред бръснатата ми слива. Междувременно с другата си ръка започна да разкопчава дюкяна си.
-Точно така, дай ми да го видя, голямо момче, покажи ми боздугана си! – после се обърнах и към другите мераклии: -А вие какво чакате, бе пичове, специална покана ли? Платили сте за един час, а не за ден и половина!
Това ги размърда и лека-полека започнаха да ме наобикалят. След малко от всички страни към мен вече се протягаха нетърпеливи мъжки ръце, които настоятелно ме дърпаха, галеха, разсъбличаха и обарваха. За нула време останах само по жартиери – но без чорапите! Странен индивид с бръсната глава ми беше изхлузил единия само с едно дръпване, както бях полегнала временно на “нечистоплътното” диванче и сега усърдно го душеше с дълбоки вдишвания, подбелвайки смешно очи и сумтейки доволно.
-Обичам да гледам жените в обувки, дори, когато ги мушим – стресна ме с дебелият си басов глас канарата и ми подхвърли една от собствените ми обувки. –Обуй ги пак! А ти, Куче, – обърна се след това към гологлавият – да не си посмял пак да я събуеш, че ще ти навра обувките й – и двете – в гърлото ти!
Няма спор – странна сбирщина бяха, но пък и аз вече имах понатрупан тренинг с всякакви клиенти, така че не ми пукаше кой, как и къде иска да ми го тури, стига да си е платил и да напълни чашката със скъпоценната си, в съвсем буквалния смисъл на думата, течност.
Тъкмо отново си обух обувките – много лъскави, много червени, на много дебела предна платформа и свръх високи токове – и закопчах последната каишка, когато някой изненадващо ме гепи за косата и ме накара да се изправя.
-Ей, по-полека – рекох, опитвайки се да се освободя, но без да настоявам много, за да не ядосам някого.
-Споко, курво – дочух тътена на канарата – дай я насам!
Той отново се стовари с всичките си 120-130кг и 2 метра дължина на диванчето, откъдето преди малко беше станал, за да ми намери обувката и пружините изскърцаха жалостиво под него. Опипвана безразборно по циците и дупето – някой даже опита да ми навре пръст в ануса, а друг настойчиво опитваше в устата, напявайки непрекъснато: “Оближи го, оближи го де, оближи-оближи, айде лапни го, айде-айде…” – бях паркирана на колене пред г-н Кинг-Конг. Изгледите за успех на оня, дето опитваше отзад с пръста, нараснаха значително…
(Следва продължение)

Коментари:

Име:
e-mail:
Код:
НОВИНИ

* След кратко техническо прекъсване, сайтът отново е на линия!

* Добавено е сортиране по посещаемост и дата;

* Екипа на E-Razkazi.info Ви пожелава приятно четене



Хороскоп


Еротичен хороскоп с общи насоки за отделните зодии.

Вицове


Еротични вицове, шеги, смешки, бисери, обяви и още много други.

За контакти


Начини за връзка с екипа на сайта. Очакваме Ви!