Секси Рамбо

Роби имаше само едно преимущество пред останалите от неговия последен клас в колежа. Какво ли бе то? Слабичкият дългокос младеж от Джърси не бе на "ти" нито с героите от класическата английска литература, нито с мигащите монитори на учебните компютри, нито с интегралните уравнения от математиката. Роби не се славеше и като известна звезда от футболния отбор на колежа. Господ го бе надарил само с едно преимущество пред останалите момчета - това бе размера на неговата мъжественост. Най-изумителното бе, че Роби се притесняваше от този факт! Мис Търнър, неговата грижовна майка, бе много озадачена. Това поведение на нейния син я тревожеше. След един разговор с мистър Търнър, двамата родители заведоха Роби на психоаналитик... Малката, но спретнато подредена чакалня на втория етаж на 1346, Източен в Бронкс, Ню Йорк, беше почти празна, ако не се броеше русокосата и доста силно гримирата секретарка на д-р Ръсел. Роби придружи тук майка си с едно голямо неудоволствие, но мис Търнър бе категорична - този сеанс трябваше да бъде проведен! Когато двамата се озоваха в приемната, секретарката ги посрещна:
- Здравейте' За кого трябва да предам на д-р Ръсел? Вероятно имате един предварително уговорен час тук?
- Да, естествено! - отвърна мис Търнър, - Аз съм резервирала предварително тук един час.сеанс за моя син Роби. Фамилията ни е Търнър, госпожице.
Момичето прелисти няколко страници от бележника пред себе си и кимна утвърдително:
- Да, мис Търнър. Тук сте точно на време - кимна тя към стенния часовник. Майката на Роби имаше още едно притеснение:
- Извинявам се, госпожице. Въпросът е много деликатен, Касае се за една депресия на моя син и бих искала да знам дали д-р Ръсел...Хм! Бих казала, е доста деликатен човек? Русокосата секретарка се усмихна загадъчно:
- Струва ми се, че да! Тя стана и отвори вратата към кабинета. Роби и майка му се запътиха натам. Когато преминаха през прага на кабинета, те едва не се стъписаха! Доктор Ръсел се оказа една страхотно красива млада жена, личаща, че умее да се поддържа, че има понятие как да владее положението, че знае как да въздейства на хората и как те да я възприемат. На масивното дъбово бюро пред нея, изпълнено в стил "модерн-ретро" стоеше една излъскана до ослепителен блясък месингова табелка, на която пишеше: "Д-р Анет Ръсел - психоаналитик". Анет бе облечена в лъскавосиня свободна рокля, която вместо да прикрива, подчертаваше нейния стегнат бюст, изящната талия и дълги бедра. По раменете й се спускаха на едри букли красивите й тъмни коси-Анет Ръсел се усмихна обезоръжаващо и каза:
- Е, с какво мога да ви бъда от полза?
- Вижте, госпожо доктор, майчинското ми чувство ме кара да мисля, че с моя син се случва нещо не съвсем в реда на нещата... - с видимо притеснение започна да обяснява г-жа Тьрнър,
- И какво според вас е то?
- Ами... Роби - така се казва той, е вече на 18, но още не е имал приятелка... Роби запристъпя от място на място, потънал в притеснение от тези думи на майка си. Анет оцени положението:
- Но, моля ви! Разположете се в тези две кресла посочи тя масивните кожени кресла срещу бюрото си.
Роби и майка му се настаниха там. Г-жа Тьрнър се опита да продължи, но Анет я прекъсна деликатно:
- Преди да тръгнем нататък, уважаема госпожо, аз бих искала да ви уведомя, за правилата, които съм си изработила при работа. Те са много прости, но аз ги спазвам задължително - работя насаме със своите пациенти и сама си създавам впечатление за проблемите им.
- Много добре! -не разбра напълно г-жаТърнър, Анет продължи:
- Затова бих ви предложила да изчакате края на сеанса отвън при моята секретарка, която ще бъде любезна да ви предложи нещо разхладително. Г-жа Търиър напусна стаята озадачена и с известно чувство на неспокойство. Младото русокосо момиче начаса й предложи чаша натурален джус с лед и една купчина нови списания, когато тя се настани на масичката в чакалнята. В същото време вътре в кабинета на д-р Анет Ръсел се водеше един откровен разговор. Психоложката бе седнала отпред па бюрото си, кръстосала великолепните си крака пред погледа на Роби и го предразполагаше към началото па своя сеанс:
- Кажи ми. Роби, имаш ли си ти приятелка?
- Не, в този смисъл, в който предполагам, че се интересувате, мис.
- А ти в какъв смисъл предполагаш, че се интересувам?
- Ами,. - поколеба се момчето - в интимен аспект!
- В интимен? Не, драги, аз се интересувам направо в сексуален план. Роби замълча почти засрамен Анет го поощри:
- Няма нищо лошо да си говорим за такива неща. Ето - аз например мога да ти разкажа за моя последен приятел. Интересува ли те това?
Роби кимна, а Анет продължи:
- Той се казва Бен, малко по-възрастен е от мен, някъде около 38, работи като адвокат, женен е, но винаги с него имаме по една разтърсваща вечер в седмицата, когато всичко което вършим заедно, се нарича секс с големи, цветни букви... Роби се извъртя на стола си от неудобство, но явно я слушаше с интерес - както долови Анет. Затова тя продължи:
- Да си говорим откровено - аз мечтая за момента. когато и тази седмица той ще пъхне в мен горещото си парче. Мога да ти споделя, че се навлажнявам само при мисълта за това...Роби я гледаше напрегнато.
- ... Винаги си представям неговите здрави ръце, които обхващат гърдите ми и ме освобождават от дрехите. Когато вече и двамата сме голи, Бен е все още зад гърба ми, С кожата на задника си аз усещам как набъбва неговото парче. Провокирам го, като продължавам да се трия в него. Той вече започва да става неудържим! Пръстите му се спускат към моето пуси, разтварят го и се заиграват с клитора ми...Роби се бе вкопчил в дръжките на креслото.
- Точно тогава и аз вече чувствам своето неудържимо желание- Извръщам се в ръцете му с лице към него- Той ме прегръща страстно. Устните му изгарят моята шия. Аз съм отметнала коса назад. Чувствам как пенисът му пулсира притиснат между коремите ни...Роби я прекъсна:
- И какво... какво става по-нататък? - заекна той. Анет се усмихна загадъчно. Направи малка пауза, колкото да поддържа напрежението му и продължи:
- Неговите ръце се спускат към задника ми и ме обхващат здраво там. Това е знак за мен! Аз съм го прегърнала през шията също така здраво. После просто повдигам крака от пода и ги сключвам около крьста му. Отдолу съм просто влажна, разтворена н очакваща да бъда обладана. Бен ме повдига леко със силните си ръце и после също така нежно ме спуска по изпънатата си мачта. Тя пътува дълго, докато се опре в дъното ми. Чувствам известна болка от това негово първо проникване, но това е една болка на сладост, с която съм свикнала и я желая. Влагалището ми го обхваша плътно, като маншон, аз свивам мускулите си там, когато той се измъква от мен. Чувствам как това го възбужда допълнително. Второто негово проникване е рязко и брутално. Аз хапя устните му, а неговият език прониква почти до гърлото ми. Задушавам се от това и впивам нокти в гърба му. Това е още един допълнителен стимулант за него. Роби също хапеше устни, Анет продължи, спускайки ръката си по своя бюст:
- Бен винаги знае какво прави с мен. В началото ме възбужда, докато побеснея, а след това налага едно свое темпо, но така, че и аз да се почувствам задоволена. Това е едно малко срещано качество от страна на мъжете, не намираш ли? Роби кимна, но явно цветистият разказ на Анет го бе заинтересувал повече, отколкото качествата на мъжете. Затова каза:
- Но какво става по нататък, госпожо доктор ? Анет го изгледа продължително, после заяви направо:
- Моето момче, аз виждам как си се възбудил и по размерите на това, което е притиснато под преднището на панталоните, предполагам, че за теб важният въпрос е не какво, а как! Роби не я разбра. Анет продължи:
- Ти мастурбираш ли? Момчето кимна притеснено.
- И как го правиш? Това вече бе много за него. Роби се изчерви:
- Ами как! С цяла ръка...
- ... И така - докато се изцапаш! - допълни го тя подигравателно. Роби мълчеше, а Апет продължи поучително:
- Дори и в това трябва да търсиш начин да бъдеш по-изискан. Например моя Бен настоява това с него да върша аз. Хващам голото му парче с ръка. Чувствам дебелата вена под ствола му как пулсира. Тогава с два пръста освобождавам възбудената му глава от кожената яка. После обхващам с: пръстите си ствола му. С другата ръка го хващам нежно за топките. Докато го излъсквам, те подскачат в ръцете ми. Когато се приберат плътно до палката му, това означава, че той е готов да изпръска съдържанието си върху мен. Затова интензифицирам движенията си. Правя го винаги по всевъзможни места, но задължително върху кожата си - върху лицето си, върху моите гърди, върху задника ми или в храстчето ми. Това просто подлудява Бен! Роби вече се бе хванал здраво за парчето. За един миг Анет помисли, че това момче дръзко щеше да си го извади. Но Роби само я попита:
- А как е относно минетите?
- О! Разбира се, това е едно изискано удоволствие. Обичам да чувствам как той се плъзга по езика ми, как огромната му глава едва не запушва гърлото ми, нали разбираш? Роби вече се бе изправил, а от копчетата на неговите панталони стърчеше едно впечатляващо абаносово парче със заоблен червен връх, като гъба. Анет се отпусна от бюрото пред него и го хвана с ръка. Момчето щеше да изпика от радост, но Анет го накара да замълчи, поставяйки пръст на устните му. В същото време опитната й ръка се плъзгаше нагоре-надолу по абаносовата му дръжка. Анет каза:
- Важното е да го правиш с желание и фантазия! Роби си призна:
- Аз имам желание...
- ... Но ти липсва фантазия! И дързост бих прибавила аз! Роби нямаше време да кимне утвърдително. Той успя да забележи как мъжката му гордост заедно с неговото самочувствие потъват в устата па Анет. Нейният игрив език се въртеше като свредел около възбудената му глава. После се спускаше надолу по дължината на ствола му и отново се връщаше назад, докато зъбите й го хапеха нежно по основата на парчето му. Роби успя да се въздържи от взрива в себе си само някаква си дълга минута, преди да изквичи:
- О, Боже, ето ме, аз свършвам...При тези думи Анет го пое още по-дълбоко и неговите горещи порции бяха шприцовани дълбоко в гърлото й. Тя задържа така докато усещаше с небцето си мощните му струи. Когато те свършиха, Анет интензифицира своите движения с език, за да не изпусне последните капки от топките му. Роби би могъл да се закълне в този момент, че е изцеден докрай. И това беше истина...Няколко минути по-късно доктор Анет Ръсел оправяше своята коса пред малкото огледалце на бюрото си, а Боби вече притеснено бе прибрал отпусната си мъжественост в своя панталон. Той попита:
- А друг сеанс ще има ли? Анет се усмихна загадъчно:
- Това зависи от твоята майка, момчето ми. Здрав жребец, като теб сигурно ще се нуждае от още няколко добри урока. Но... - не довърши тя.
- Колкото до майка ми - това е моя грижа! - настоя Роби.
- Да видим! - заключи Анет и двамата се отправиха. към вратата.
Когато се появиха в чакалнята, мис Търнър скочи а крака възбудено.
- Е, доктор Ръсел, има ли някаква надежда, някакви предпоставки, за да се оправи Роби? Анет каза със своя загадъчен израз:
Синът ви има добри предпоставки, но зависи от желанието му! Роби кимна, а в дневника на секретарката веднага бе отбелязан следващия час за посещение.