“Сезонът на краставиците”

Откакто преди единайсет години ме разпечатаха три момчетата на задната седалка на една “Лада”, сексът се превърна за мен едновременно в благословия и непосилно бреме. Пристрастих се към него като към наркотик, без който не можех да живея и ден. Дълго успявах да лавирам между хорското любопитство и клюките, но градът ни е малък и когато два пъти те засекат с различно гадже, слуховете просто тръгват. Превърнах се в кварталната, после и в градската курва, и започнаха да ме сочат с пръст. Дори професионалните курви – проститутките, получаваха по-голямо уважение от мен. В някои магазини дори отказваха да ме обслужват…
Дори СПИН-ът не ме плашеше. Правех го навсякъде и с всеки, стига да имаше патка между краката, която да му става, а понякога дори и без това условие. Имам предвид няколкото господа на пределна възраст, които не бяха помирисвали женска шунда от няколко петилетки. За мен това си беше чиста проба благотворителност и социален ангажимент, защото никоя друга не би обслужила старците без съответното заплащане. Междудругото то си е сериозна тръпка да видиш как един мек кур се празни, пренебрегвайки всички закони на физиката…
Започнах да го правя и с жени, просто защото в града се свършиха мъжете, с които не бях спала. Алчната ми путка вече беше осмукала до капчица всичко, де що може… !
Едва тогава си дадох сметка, че имам проблем, защото бях започнала да се замислям да се преместя в друго населено място, само и само да си намирам нови курове за празнене. Трябваше ми помощ и аз наистина я потърсих. Обърнах се към най-добрия психиатър в града, но още на първия сеанс го изчуках на пода под бюрото му. С втория и третия “специалист” се случи същото. Тогава получих и предложение от най-оборотния сутеньор в града да започна работа за него. Предложението наистина си го биваше, защото до този момент не бях взела и стотинка за удоволствието, с което дарявах мъжете, иначе със сигурност да бях станала вече милионерка, че и милиардерка… Ако тогава бях приела това предложение, нещата обаче със сигурност щяха да отидат съвсем, ама съвсем по дяволите…
Затова една вечер си стегнах една чанта с багаж и заминах за София, с надеждата поне там да намеря някой доктор, който да ми помогне, който да ми подаде ръка и да ме изведе от сумрачното царство на порока. Един от местните, пазарджишки доктори ми беше дал координатите на негов добър софийски приятел и колега, и за мой късмет, този път попаднах на точния човек.
Скоро след като пристигнах в големия град постъпих в болница, за да лекувам пристрастеността си към секса. Тогава с облекчение разбрах, че има и други жени с моя проблем. В отделението бяхме общо три жени-нимфоманки, макар самата аз да не се възприемах така, защото всеизвестен факт е, че така наречените “нимфоманки” не получават удоволствие от секса, а пък аз всеки път успявах да стигна до оргазъм и бях пристрастена именно към оргазмите. Точно тук докторите насочиха усилията си. Така разбрах, че с две ръце и някои помощни средства мога да постигна почти същия резултат, както с някой жив кур, а в някои случаи дори и по-добър! Оказа се, че вълшебното “хапче” за моята болест се нарича: “превантивна мастурбация”, т.е. в момента, в който шундата ме “засърбеше” за кур, вместо да излизам на лов за мъже, се научих сама да се оправям.
И все пак казано е, че там където съществува изкушението, ще се намерят и изкушени, и затова малко след като се върнах от София в Пазарджик, аз продадох апартамента си и се преместих да живея в малко, китно селце, с общо 30 жители, повечето от които на възраст над петдесетте.
Сега гледам кокошки, крави и зеленчуци в градината, щастлива съм, а любиммият ми сезон е “Сезонът на краставиците”!