Самураят от Банишора – 2

Поразработих й хубаво ануса с пръсти и тъкмо мислех да й го вдена, малката ме изненада по много неочакван начин.
-Ей, трябва да спрем за малко – каза тя, спряла да ми духа.
-Кво?!
-Ами досра ми се. Еми ти с тия пръсти… какво да направя?! – виновно сведе оченца рожбичката мила, а мен чак смях ме напуши.
-Е, не, баш таквоз нещо, не ми се беше случвало! А аз опит имам, рожбе. – Така си беше.
Какво можех да сторя? Ситуацията беше абсурдна, но бях убеден, че ако сега изляза от кенефа, всичко ще се разтури.
-Добре, рожбо, айде действай – рекох и станах от чинията – сядай и разтоварвай!
-Ама как – зяпна невярващо Ана – ти тук ли ще стоиш?! А не, не мога… !
-Можеш-можеш, к`во толкова. И на мен ше ми е за първи път. И в живота, и в ебането човек трябва непрекъснато да пробва нови неща, иначе всичко писва. Добре, че влязохме в кенефа, а не се забихме на балкона…
Последната ми шегичка я накара да се усмихне и тя се реши. Пък и май не можеше повече да стиска.

Трябва да призная, че това е едно от най-вълнуващите и възбуждащи преживявания в доста богатият ми сексуален живот. Когато Ана седна на чинията и разтвори крачета, честно казано малко ме догнуся. Но това усещане бързо премина. Това девойче криеше фантастично розовко цвете между бедрата си. Когато се напъна, то се разтвори леко и разцъфна сякаш. Хванах в ръка все още здраво надървеният мой кур и започнах небрежно да си млатя чекия.
-Ох, наистина ми е много притеснено – премигна насреща ми Ана, а личицето й беше цялото червено от смущение и напиняне.
-Я стига, рожбо, че к`во толкоз, напълно човешко си е.
В следващият миг първият снаряд джурна в пълното с вода гърло на кенефа. Като на забавен каданс видях как върхът му се показа, после се проточи и накрая мазно се отдели и отърколи надолу. Сигурно ще прозвучи извратено, ама не само, че не ми се стори грозна и гнусна тая гледка, но даже още повече ме възбуди. Имаше нещо, нещо толкова първично и възбуждащо в цялата ситуация. Бих казал дори – животинско!

Малката се засмя малко смутено и насила, а аз, задвижен от някакъв неустоим порив, се наведох и й лепнах една сочна целувка с език. Бях зверски възбуден и просто не можех да откъсна устни от нейните. Езиците ни започнаха бясно да се овалват, като в същия момент много осезаемо усещах, че тя продължава да пуска “снаряди”, докато се целуваме. Дори съм убеден, че именно целувката ми отприщи съвсем пороят от лайна…

-Имаме още нещо недовършено – намигнах й аз след малко и й подадох мощно еректиралия си пенис в устата.
Тя го пое с усмивка, но не бе способна да ми духа по същия начин, както преди това, просто защото още не бе свършила с акането. Затова аз поех инициативата изцяло и започнах да я чукам в устата, придържайки отзад главата й с две ръце. Вече съвсем бях под влиянието на дивата, полуживотинска възбуда и започнах да я помпам с все по-силни и бързи тласъци.
-Ооо да, бейбе, ДА-А! Лапай го – ръмжах оскотял аз – лапай, изяж му и топките! Ето, ето ти го, яж… !
Ана не протестираше заради грубите ми тласъци. Тя скимтеше екзалтирано, а от устата й се стичаше слюнка на потоци. Беше забила малките си остри ноктенца отзад в бузите на задника ми и ги забиваше още по-надълбоко при всеки мой тласък.

След малко тя ме изблъска настоятелно назад и каза, останала без дъх:
-Чакай… ох, свърших с акането… стой да се избърша само и…
Тя се протегна към хартията, но аз така се бях разпалил, така ми бяха кипнали хормоните, че…
-Майната му на бърсането, искам те веднага! – заявих решително. –Ставай и се обръщай!
-Ама как, не-е…
-Няма “не” – вече я бях вдигнал от кенефа – обръщай се, рожбе, че “мечът” ми гори!
Ще не ще, малката се обърна и се надупи, насочвана активно от мойта ръка. Стиснах я за вратлето да не шава много-много, а с другата наместих голото оръжие. Натиснах и то проникна с изненадваща, вълшебна лекота. Точно така, лайната й послужиха като перфектна смазка.
-Виде ли сега, рожбе, друг път да слушкаш к`во ти говори Самураят. Иначе требваше, сигурно, да търча да ти търся вазелинче! Оохх на батко дупенцето сладко!
Поомацано, но сладко! Истина ви казвам, приятели, друг женски задник не ми се е услаждал толкова. Сграбих си го и с двете ръце, па муай, муай, муай! Муай-тай! Самурайски му работи. Неустрашим и неуморим, клатих я дълго и ползотворно. Малкото зверче не спре да писука от кеф през цялото време. Непрекъснато извръщаше мокра от пот главица назад към мен, озъбваше ми се и викаше:
-Не можеш ли по-бързо, отворко? Какво стана, да не би да се измори нещо? Никакъв самурай не си, а жалък, лайнян тестикул?!”
-Някой трябва да я измие тая твоя мръсна устичка! И аз мисля да ти направя тая услуга… !
-Имай късмет, ще ти го отхапя с все ташаците!
Малката бе освирепяла от възбуда, но не ми го отхапа, разбира се. Не можех да се сдържам повече. Оцапан с лайна, макар да си бяха нейните, аз го извадих от гъза й, а тя, без покана, бързо се обърна с лице и седна на чинията.
-Оохх, ще изригна – изстенах – не го лапай обаче, ако не искаш…
-Искам! – и в следващата секунда го налапа.
Започнах да се празня, както никога преди това. Това бяха дълги, конвулсивни, почти болезнени тласъци, които изстрелваха спермата ми с огромна сила в устата на Ана. Тя се оказа мъжко момиче и макар да се позадави за един миг, не го изплю. Не изплю нито капчица, всичко си изгълта, добрата, изгладняла за сперма рожбичка…