Руска свирка

Не успях да стана студент – и в колежа ме скъсаха. Почти не бях чел за изпита. За това допринесе раздялата ми с Катрин, по която страдах известно време, както и факта, че на баща ми му щукна точно в най-важния момент да ме вика на село да му помагам в беритбата на гроздето. Родната казарма ме захапа като бясно куче и неумолимо ме повлече към себе си. Влязох в редиците на Българската Армия в края на септември. Цялата ми служба премина в поделение № 28880, известно още като 55-та инженерно-сапьорна бригада – град Белене. Бях последния набор, който служи една година. Наборниците, които влязоха три месеца след мен, се уволниха на една дата с моя милост, както и висшистите, които влязоха, когато вече половината служба бе минала зад гърба ми. Както и да е. Напих се веднъжо на уволнението с още двайсетина уволнявка, после втори път в Свищов с пет-шест приятели и толкова. Впуснах се напред в живота, бях дива бичкия – хич не знаех какво ми се прави отсега нататък. Но преди това, ще ви разкажа една история докато бях войник – по-точно, когато вече бях направил седем месеца. Месец май тъкмо изтикваше април и пролетта настъпваше осезаемо, а с нея се разгонвахме всички мъже. Това засягаше особено силно нас, войниците – ебеше ни се така, че направо ни се мреше. Пуснаха ни едно ГСП с един приятел и решихме да се разходим из града. Белене не предлагаше кой знае какво за гледане или пък тузарски заведения, но на нас ни беше все тая и само обикаляхме от кафе на кафе, от кръчма на кръчма и зяпахме младите беленски гаджета. Бяхме взели заплати и решихме да ги профукаме докрай. Стана късно – стъмни се, а ние продължавахме да обикаляме. Имахме останали още пет-шест лева и се чудехме да ги похарчим ли, или да си ги запазим. По едно време на моя човек (казваше се Петко и беше от с. Деков) му хрумна една идея.
- Хайде да се помотаем към гарата бе.
- Че какво да правим на гарата? – попитах учудено аз. Петко многозначително завъртя глава.
- Може да има... нали знаеш... дащни жени. Накрая загрях.
- Ами хайде – навих се аз. Скоро стигнахме до гарата, която се намираше на няма и пет минути път от поделението. Според часовника на Петко вече отиваше към единадесет. На гарата нямаше жива душа – само празни пейки. Тъкмо бяхме решили да се връщаме, от тоалетната на гарата излезе някаква жена. На уличната лампа ми се видя доста добра.
- Ало, госпожа! – провикна се Петко. Ама че селянин. Потънах в земята от срам. Жената се обърна, а той помаха с ръка. Тя започна да се приближава, въртейки дупето си, а токчетата й чаткаха предизвикателно. Вече се приближи и можах да я огледам – силно изрусена коса, падаща на букли край лицето. Устните й бяха начервени, а очите – силно гримирани. Беше около 30-35 годишна, облечена в черно кожено яке, кожени ботуши с висок ток и чорапогащи. Чиста курва. Супер.
- Здрасти – каза Петко.
– От бранша ли сте? Жената го загледа не разбиращо.
- Искам да кажа... бихте ли направили услуга на две бедни, но надарени войничета? – скалъпи невероятно изречение той. Жената се усмихна и промълви:
- Харашо. А така! Рускиня! Охааа... Петко й обясни още веднъж какво искаме, а тя кимаше разбиращо. С пръсти тя показа, че свирката е пет лева, а ебането – десет. Петко претръска джобовете си до дупка и успя да събере криво-ляво девет лева. Хвърли ми такъв жален поглед, че не издържах и на свой ред се проверих. Шест лева. Дадох му единия. Той го взе с грейнало лице, подаде сумата на русата кака и я замъкна настрани в храстите. Останах сам, чакайки на пейката. По едно време тихичко се приближих и погледнах. Петко беше разгърдил рускинята и се потеше върху нея здраво. Само белите й баджаци лъщяха в тъмното. Върнах се обратно на мястото си. След малко излязоха – той закопчаваше дюкяна си, а тя чистеше косата си от тревички. Като се поприведе в ред, тя дочатка с токчета при мен. Безмълвно й подадох петте кинта и я хванах за ръка. Тя се усмихна и ме повлече към храстите, където допреди малко се бяха ебали с Петко. Последния се излегна на пейката и с наслада запуши. Рускинята ме доведе на мястото и изведнъж рязко се обърна. Хвана ми главата с две ръце и страстно започна да ме целува. Изненадан, отвърнах на целувката й. Умееше да се целува, мръсницата – правеше го много добре. Надървих се светкавично. Тя бавно приклекна пред мен, разкопча ми дюкяна и извади инструмента на удоволствието. Целуна го по главата, близна го леко и внезапно го налапа целия. Притворих очи. Никога досега не бях изпитвал такъв кеф. Езика й се плъзгаше по цялото протежение на члена, леко докосвайки топките ми отвреме-навреме. Рускинята ту го налапваше докрай и усещах как опирам в сливиците й, ту му засмукваше само главата. Супер. За пръв път някой си играеше с кура ми на голо, и то така опитно. Лелчето го стисна за корена с два пръста и започна да прави бързи фрикции с главата, като кълвач. Оооох... Чувствах, че няма да издържа повече. Оргазмът ми дойде като вулкан. Изръмжах и започнах да се празня в устата й. Стенех и не спирах да пръскам. Мадамата ме смука, докато не източи и последната капчица сперма от кура. Изправи се и ме погледна закачливо, после си отвори устата. Видях си спермата по езика й – цялата. Тя затвори уста и преглътна, после пак я отвори. Там вече нямаше нищо. Зяпнах и се хванах за главата.
- Върхът! – не успях да се сдържа аз.
– Аааа, яко! Излязохме от храстите. Петко ни чакаше с ръце в джобовете, а на лицето му се мъдреше многозначителна усмивка. Русата кака се сбогува с нас, каза ни нещо от рода на “те такие храбри солдати” и “меня очен приятна” и изчезна в мрака.
- Е, какво ще кажеш- подметна Петко.
- Какво мога да кажа? – реторично го попитах аз.
– Беше много гот. Петко се почеса зад врата и измънка:
- Абе аз някой друг път ще ти дам лева... Махнах с ръка.
- Влачи! – казах му аз.
– За тази свирка не пет, петдесет лева са малко. - Разбира си от работата лелчето – съгласи си Петко. Крачехме бавно към поделението, обсъждайки случката от деня. Друг път като излизах ГСП и накрая на службата като се уволних се въртях около гарата, но повече никога не видях въпросната рускиня. Това ми беше първата свирка, и то направена великолепно. Друга толкова свястна свирка ми направиха цели осем години по-късно – пак едно по-възрастно гадже. Абе, старото си е старо, каквото и щете да ми приказвате. То неслучайно е казал народа: “Вземи си кака, да те отрака”...