Реалност ли беше или сън

Тя работеше като сервитьорка в служебното ни барче.
Преследвах тази жена месеци наред. Не че нямаше други. Напротив, дори минавам за спец :))) сред колегите по отношение на нежния пол. Ама че абсурд... На нито един от тях не му идваше на ум, че тъкмо наличието на много жени в живота ме е доказателство за празнотата в сърцето ми.
Имаше моменти, когато отказвах всички срещи и прекарвах вечерите си, мислейки за нея (голямо хлътване ще да е било). Заспивах и се събуждах, представяйки си я до мен. И дотук се изчерпваше смелостта ми.
Когато се приближеше до масата ми, носейки поредната чаша кафе, аз загубвах ума и дума. Ако изобщо я заговорех, гласът ми трепереше, а от устата ми излизаха нечленоразделни звуци. Тя също изглеждаше притеснена. Но винаги се усмихваше. Не се уморявах да й се възхищавам. Имаше лека, почти танцуваща походка, дребна, на пръв поглед, незаслужаваща мъжкото внимание фигура, прибрани в ниска опашка кестеняви коси и винаги ухаеше на чисто. Нищо особено, ще кажеш. Защото не си виждала очите й - най-големите, най-пъстрите, най-тъжните очи, които можеш да си представиш.
Чуствах се болен, отчаян от нерешителността си. "Значи най-после си срещнал любовта", заключи една моя позната, след като й разказах за моето ангелче. А на нея може да се вярва. Тя избра тоалета ми за новогодишния банкет, който колегите организираха в служебното барче. Същото, в което прекарвах часове вторачен в моята Пепеляшка. Наричах я така въпреки че знаех името й, но ми се струваше безлично.
Целият ден подреждахме, чистихме, украсявахме. Всъщност с това се занимаваха другите. Аз се въртях окло моето ангелче като медоносна пчела около цвете, абсолютно безполезен. Беше време да предприема нещо. Мушнах се след увлеченото в общата суетня момиче в кухненския бокс и тя се притесни.
- Мислех, че сте си тръгнали, за да се преоблечете за тържеството ... - първа наруши мълчанието.
- Да ..., но преди това исках да ви кажа нещо... - измърморих аз.
Вратата се отвори с трясък и в стаята връхлетяха няколко сервитьорки.
- ... и аз трябва да се преоблека - прошепна тя, минавайки покрай мен.
Изнесох се след нея, сподирян от закачките на момичетата, но тя беше изчезнала. Нямаше смисъл да се оглеждам дали не е изпуснала пантофката си.
Върнах се в бара доста преди обявения час. Познах я веднага, въпреки доминото, скриващо красивите й очи. Късата, бяла рокличка с волани и без рамене съвсем ме изуми.
Тя ме забеляза и тръгна към мен, за да ме настани. Гледах в нея като хипнотизиран. И така почти през цялата вечер. Тя "плуваше" между масите, заедно с останалите "снежинки", но аз имах очи само за нея.
Когато обявиха последния танц, тя ме покани. Обикновино, когато танцувах, доживявах края на танца полуудушен и олигавен. Сега имах чуството, че ръцете й не обгръщаха раменете ми, а само са кацнали върху тях. Устните ми докоснаха челото й. А тя свали доминото и видях очите й, които бяха пълни с любов. Винаги съм се чудел какво може да означават тези думи. В този момент разбрах, че беше нещо като да стъпиш в лава, а да имаш чуството, че краката ти потъват в хладна сметана. Бях сигурен, че това, което чувсвах, не бе просто възбудата от допира на женското тяло, макар че бях като циментиран от кръста надолу :))), а главата ми бучеше от липсата на кръв. Наведох лицето си към нейното, без да я докосвам. Усещах от разстояние учестеното й дишане. Тя го направи. Нежният допир на пухкавите й усни ме извади от равновесие. Спрях да се движа, но цялото ми тяло трепереше, очакващо нейната целувка. Най- напред едва доловима, сякаш устните ни се страхуваха да се опознаят, после нейните бавно и сладко се разтвориха.
Не помня дали сексът, с която и да е жена ми е доставял по-силно усещане от целувката на това нежно, ухаещо на сняг и шампанско същество. Вече нищо на света не можеше да ме накара да отделя устни от нейните.
- Ела с мен! дочух гласа й. Танцът беше свършил, а аз изобщо не го бях забелязъл.
Тя ме поведе за ръка като дете. Не знам къде точно се усамотихме, беше полутъмно, но топличко и доста приятно. Невероятната простота, искреност и неподправеност на всяко нейно движение ме изумяваха. Мислех, че жените са непоправими позьорки и никога не може да си сигурен, кога са искрени.
Но тогава, в полумрака, аз гледах унесен разсъбличащата се жена, чиито ръце трепереха от вълнение. Пръстите й разкопчаваха копчетата на ризата ми, а аз затворих очи, прималял от желание. Имах усещането, че количеството на кръвта ми се е удвоило, заплашвайки да разкъса вените ми. Все пак успявах да се контролирам, до момента, в който ръцете й ме дакоснаха през разтворения цип на панталона.Тогава аз плъзнах ръце по гърба й и я сграбчих за дупето. Тя се приближи до ухото ми и каза.
- Желая те, скъпи.
Извиних й се гледайки към земята. Тя ме целуна, а нежните голи ръце ме прегърнаха силно. Уплаших се, че ще зопочне да ме успокоява, но вместо това тя ме обсипа с ласки. Започнах да идвам на себе си, осъзнавайки, че тя ме желае. Не беше просто тактичност, тялото й трепереше от страст. Тогава аз смъкнах всичките си дрехи и обсипах с нежност цялото й тяло.
Удоволствието, което й доставих, галейки нежно с език, набъбналото от желание местенце, скрито в пухкавите косъмчета, докара мен самия до лудост. Проникнах в нея мнооого плавно и нежно започнах да се движа напред и назад, като на моменти спирах потънал изцало в нея, за да си поемем и двамата глътка въздух :)))
Напрегнах цялата си воля, за да усетя, че тя е готова да свърши, обхващайки ме отвътре, влажна и пулсираща. Едва тогава дадох воля на страстта, повличайки я в моя ритъм и "изливайки" в нея цялата си нежност. В този миг си принадлежахме напълно, вкопчени един в друг, заслушани в собственото си дишане.
Не съм религиозен и не знаех на кого да благодаря, че бях изпитал това - не просто радостта на тялото от пълното отдаване, а ликуването на цялото ми същество от срещата с безрезервната всеотдайност на една жена. Знаех, че е моя - ако не завинаги, то поне за един живот.

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя...