Разяреният бик

Когато я видях за пръв път в съблекалнята преди онзи важен мач за титлата, разбрах че задължително трябва да имам тази жена! Влезе заедно с мениджъра ми – онова прасе с мазна коса и пръсти като кебапчета. Носеше дълго снежнобяло палто от норка или полярна лисица, което изумително импонираше на платиненорусата й коса…
- Шампионе, да ти представя Елза – достигна до слуха ми дразнещо лигавия глас на мениджъра ми, тая жабарска свиня Луиджи. - Тя е върла твоя почитателка. Дошла е да получи автограф от ”Великия”… Може ли?
- Тя не може ли сама да си поиска – хвърлих му смразяваш поглед и продължавайки да нанасям серии от удари по въображаем противник, се приближих до него и кучката. -Е, к`во ше кажеш, коте?! – Погледнах я право в продълговатите, зелени очи и й показах бицепса си.
Малката ме дари с ослепителна усмивка, от която колената ми омекнаха – нещо много опасно за всеки боксьор. После измърка с кадифено гласче:
-Ето тук, шампионе…! – Сетне смъкна разкошното си палто по раменете, оголи хубаво едното и го изнесе елегантно към мен. Мекотелото Луи веднага извади позлатената си писалка и ми я поднесе.
Вече ми бяха увили бинтовете около дланите, но все пак успях да сграбча писалката, а сетне и да се разпиша върху изящното рамо.
-Тази вечер ще посветя победата си на теб, сладурче!
-О, шампионе, – възкликна екзалтирано кокетката – ще ти стискам палци с всички сили!
-След мача ще ти дам да”постискаш”нещо друго…!
По начина, по който се изкиска на просташката ми шега, разбрах че ми е в кърпа вързана.

Тази вечер на ринга имаше само един боксьор и това бях аз! Елза беше седнала на първия ред до Луиджи и присъствието й сякаш ми даде криле. Бях неудържим. Ударите на противника ми не ме достигаха, а моите винаги намираха точно целта. Течеше петия рунд. Публиката крещеше неистово, жадна за кръв. Бяхме се хванали в клинч и копелето ми нанесе непозволен удар с глава, който съдията не забеляза. Почти успя да ми отвори аркада. Знаех че след малко окото ми ще се подуе. Това ме вбеси. Трябваше да го довърша бързо. Отблъснах го от себе си и го почнах: първо серия къси крошета в трупа. Сетне с лев и десен в главата го натиках във въжетата. Когато се отласна обратно от тях, използвах собствената му енерция, направих отклон вляво и с убийствен десен ъперкът го пратих в небитието…!
В настаналата след нокаута адска еуфория и суматоха, аз все пак някак си успях да се добера до микрофона, който веднага беше спуснат отгоре в средата на ринга, сграбчих го с бинтованите си ръце и малко в стил”Роки”изграчих:
-Това беше за теб, Елза!
Тя ме чакаше в съблекалнята. Тренера отвори вратата и застина ококорен. Последвах го и също се заковах със зяпнала уста. Елза стоеше до тапицираната с черна кожа кушетка за масажи и се усмихваше благо. Нищо чак толкова необичайно, като изключим факта, че беше чисто гола…! Тренера предвидливо се изниза навън и затвори вратата.
-Онова което направи в края на мача, беше наистина много мило – погали слуха ми топлото й гласче. - Никой досега не е правил подобно нещо за мен. Затова сега искам и аз да ти подаря нещо… Ако го желаеш, разбира се… и ако не си прекалено изморен…
Мачът не беше от най-тежките и макар че копелето ми беше пуснало кръв, имах още много сили за израходване. А, дали я желаех?! Ха!!!
Приближих се до нея, имайки чувството,ч е не стъпвам по пода, а левитирам. Бях по бойните си шорти, отгоре наметнат с червения, копринен халат с извезани в златисто на него собствените ми инициали. Лявото ми око вече се беше издуло и отекло, и можех да виждам само с дясното. Но и то ми беше достатъчно за да съзря изумителния сексапил и красота, бликащи от голото женско тяло пред мен. Ароматът й ме опияняваше. Тя протегна ръка и нежно докосна оттока ми.
-Боли ли? – Попита ме с искрена загриженост в гласа си, както ми се стори.
Не й отговорих. Вместо това плъзнах ръка през изваяната й талия и рязко я придърпах, залепяйки я за предницата си. Хуят ми вече беше започнал да издува шортите.
-Ако го цункаш, ще мине…
Май не се бях изразил много ясно, защото вместо да ми”цунка”подутото оче, Елза клекна пред мен, сръчно смъкна шортите ми и ме цунка по издутото куре…! То си беше направо смучка. И то каква! Винаги си бях мечтал за подобна сценка: аз съм в съблекалнята след поредната победа, а в краката ми е коленичила знойна блондинка, която ми върти зъл минет! Действителността онази вечер обаче беше по-впечатляваща дори от фантазията.
Устата на Елза беше създадена за свирки. Начинът, по който го поемаше, по който плъзгаше устни по ствола! Начинът, по който изплезваше езиче и по който чаткаше с него по юздичката на главичката – направо ме размаза от кеф! А после го затисна между бомбите си. Фантастични цици, с широки ареоли и щедри зърна. Бях на път да закича лебедовата й шия с наниз ”течни перли”, но тя се усети навреме и стегна основата на мъдурите ми в “железен пръстен”, използвайки палеца и показалеца на нежната си ръчичка…
-Още не, шампионе, не съм свършила още с теб! Това ще е като да те нокаутират още в първия рунд, ако ти дам сега да се изпразниш…!
Тези нейни думи ме амбицираха и след малко вече я “клатех” кучешката върху кушетката.
-Ммм, много готин кур имаш, шампионе, казах ли ти го вече?! -Измърка русата кучка, докато яките ми бутове все по-шумно се млатеха в сочното й дупе. Бях чукал всякакви кучки, но да чукам Елза беше като да мина от “Москвич” на ”Мерцедес” ЕС-класа.
Тази вечер опитах пози, за които дори не бях подозирал, че съществуват или че са възможни. Чуках я излегната по гръб. По хълбок. И по корем. Върху кушетката. После и на пода. Но тя винаги беше фантастична. Проявих се и като акробат в модифициран вариант на”69” – аз прав, а тя висяща с главата надолу, захапала здраво кура ми. Бях я сграбчил през кръстта и лакомо лижех протеклата й, до голо избръсната слива…
После пак се озовахме на кушетката, а хуят ми отново се ”заклещи” между готините й, бели цици. И друг път бях опитвал турска чекия, но между тия две сладурчета кура ми направо пощуря от кеф! При всеки тласък Елза засмукваше пулсиращата му главичка.В крайна сметка, с леко закъснение, все пак закичих вратлето й с наниза ”течни перли”! Бая тежичка ”огърлица”се оказа, но пък й отиваше…!
Но каквото и да сложеше, каквото и да облечеше – или пък съблечеше – тази изумителна красавица, тя все така щеше да бъде неотразима. Така и не разбрах кой кого всъщност прелъсти през онази вълшебна вечер в съблекалнята след моя голям, победен мач за титлата. Последствията обаче вече са известни – щастлив брак и три прекрасни, русички дечица.