Прощъпулник

Ау, какви гърди имаш, Симона!
Двете приятелки се мият в стари корита на двора във вилата на Анетината леля. Къщата в планината, където двете осемнайсетгодишни момичета са дошли за няколко дни , няма
вана. И двете са безработни, така че време- колкото щеш, да се чудиш какво да го правиш. Скуката в малкото градче долу ги е отегчила до смърт. Страхотно им се иска да запълнят с нещо безцелните си дни, мечтаят да спечелят добри пари и да преживеят нещо вълнуващо. Безделието до гуша им е дошло, омръзнало им е по цял ден да спят, а нощем да бодуват. Да имаха поне някакво задължение, някаква работа, друго щеше да бъде. Симона поглежда удивена към приятелката си и започва да бърше с кърпа голото си до кръста тяло. Кожата и е гладка и нежна като на сукалче, с чудесен равномерен тен. Тук в планината, необезпокоявана от никого, тя се разхожда гола до талията. Гърдите и са островърхи и пищни. Сега, когато ги бърше, сама им се радва и ги оглежда с възхита.
- Така е, не са от най- лошите, нали? Жалко само че. . .
Изведнъж млъква, поглежда леко засрамено към приятелката си, която се засмива, а после недоволно поглежда към плоските си гърди.
Анета вдига глава и въздъхва:
- Е, за разлика от теб, аз няма с какво да се похволя.
Мислиш ли, че имам шанс да пораснат? Та ние сме само на осемнайсет, а ти вече така хубавичко си се наляла. . .
- Разбирам, сигурно е неприятно, но ще видиш, ще ти пораснат, и то така, че да минат моите. Трябва само малко търпение.
- И все пак ми е странно, как може да има толкова голяма
разлика между две момичета на една и съща възраст. Човек
може да си помисли, че полагаш за тях някакви специални грижи. Да не би да ги масажираш, та тъй са избуяли? Да нямаш тайно любовник, а, Симона?
Анета изрича тези думи уж на шега, но в гласа и се долавя мъничко завист към невероятно надарената и приятерка.
А Анета има за какво да завижда, защото Симона е красиво момиче. Познават се отдавна- заедно са тръгнали на училище, и никога не са имали тайни една от друга.
Знаят, че никоя от тях още не е била с момче, а и двете твърдо бяха решили, че няма да бързат със секса- нека да му дойде времето- никому не е убегнала неговата сладост.
Събота привечер пред полусрутената ограда спира кола и от нея слиза млад мъж в светъл костюм. Нерешително тръгва към портичката, като оглежда боядисаната в кафяво вила,
озарена от залязващото слънце. Той отваря портичката и тръгва нагоре към вилата.
Изведнъж спира, сякаш поразен от гръм, защото вижда върху покрива излегнала се върху вълнено одеало гола девойка, която като че спи. Навярно не и е много удобно да лежи така. Погледът му е привлечен от нейното стройно, прекрасно оформено тяло, а в следващия миг осъзнава, че досега никоя жена така бързо и така безумно не го е завладявала.
Краката на момичето са разтворени, тъй като сигурно изка да изпече на слънцето и вътрешната страна на бедрата си, а скутът и прекрасно се е разкрил, мамейки:
Ела! Вземи ме! Разтворен съм за теб!
А какви гърди. . . Такава прелест още не е виждал. При това той, Хенрик Дал, двайсет и девет годишен шеф във фирмата на баща си в Осло, е летял с не една и две жени.
Но ето, сега стои като истукан и знае, че единствената жена, която иска, е това момиче върху покрива. Трябва да я има!
Хенрик пробва да привлече някак вниманието и. Прокашля се тихо на няколко пъти, след което тихо подвиква:
- Ей, ти, там горе!
Момичето сънливо потръпва, надига се и удивено се оглежда наоколо. В миг забелязва Хенрик, придърпва одеалото и бързо се увива в него.
- С приятелят ми объркахме пътя. Отиваме при един познат.
Щяхме да наемем вилата му за няколко дни. На кръстопътя,
няколко километра по- надолу май избрахме грешната посока. Помислихме дали нямате тук стая за една нощ?
Бензинът ни почти свърши а не ми се ще да замръквам на пътя. А като чели ще има и буря.
Симона поглежда надолу към ненадейния гост и в този миг
разбира, че точно това е мъжът, който е търсила. Вижда и
приятелят му, който тъкмо е слязъл от колата и крачи към
портичката. Слаб, малко по- млад, с буйна тъмна коса и малка брадичка,
- Я виж ти- подхвърля в този миг Анета, която ненадейно изниква при Хенрик. Поглежда към приятелката си закачливо
и после поздравява двете момчета. Симона придърпва още по плътно одеалото към тялото си и слиза от покрива. Хенрик бърза да и помогне. Държи я дълго в обятията си, докато изведнъж си дава сметка, че все още не
се е представил.
- Извинявай, аз съм Хенрик дал- бърза да поправи грешката си. - А това е моят приятел Роджър Мире.
Роджър е архитект. Веднага се ориентира, че хенрик е хвърлил око на Симона и затова подхваща непринуден разговор с Анета.
Съвсем скоро става ясно, че момчетата ще останат да пренощуват.
Анета, като по- вътрешна ги завежда в свободна спалня,
обзаведена с голямо двойно легло.
- Да, разкошна е- казва Роджър на Хенрик, след като Анета излиза, за да им даде възможност малко да се пооправят. - Така, и още сега да се разберем, - продължава той- тук ще спя аз с оная хлапачка Анета, а ти върви при прекрасната си находка, дето очи не сваляш от нея. Струва ми се, че луд
си полудял по нея, а, братле?
- Така е, направо ми взе акъла. Видя ли каква коса има? Ами
тялото? А лицето и?
Не си спомня да е виждал друга жена с толкова тънка талия и толкова пищни форми под нея. А бедрата и. . . Устата
му пресъхва и чувства непознат до сега копнеж. Дали ще
успее да я замъкне още тази нощ в леглото си? Хенрик
наистина си е загубил ума по нея.
Сядат заедно около масата, хапват си и побъбрят сладко.
Всички са в чудесно настроение. Хенрик забелязва, че за много неща Симона има собствено мнение и си дава сметка,
че тя не е от момичетата, които разтварят крака при първия срещнат. Но в същото време симпатиите и са очевидни и в себе си тайно се надява, че ще я спечели.
Разбира се, та тя това и чака!
По едно време Анета и Роджър решават, че ще излязат да се поразходят.
Настъпващата авгостовска вечер ги мами навън със своя
влажен сумрак и не след дълго те отварят портичката и тръгват по неравната, покрита с чакъл пътека към гората.
За да крачат по- уверено, след няколко метра двамата се хващат за ръце.
Анета вече е взела решение. Иска и се да се отдаде на мъж, и то веднага, още тази вечер. този симпатяга от Осло е
интелигентен, забавен, мъжествен и съвсем не е от плахите.
Все още е девствена. Дали ще я боли много? Разбира се, чела
е и е слушала много за това, но приятелките и са и разказвали доста противоречиви неща. Някои, че много боли и че не са изпитали никаква наслада, когато са пробвали за първи път, макар да е било с момчето, което са обичали,
други пък, че в началото малко боли, но после става хубаво
и с всеки следващ път става все по- разкошно и по- разкошно. Докато вървят моминското и тяло потръпва от необичайно очакване.
Когато най- неочаквано Роджър се спира в тъмнината и я
придърпва към себе си, Анета хлъцва от изненада. Брадичката му я гъделичка по лицето. Роджър нежно започва да я целува по лицето, разтваря предпазливо с език устните и, тръгва да изучава с него
устата и. Обгръща я с ръце, притиска я и Анета усеща силата на мъжкото му тяло.
- Да. . . - прошепват като стенание устните и, впити в неговите. Роджър натиска към нея набъбналия си скут, после я вдига на ръце и я понася назад към вилата,
сякаш е малко дете. Когато стигат до портичката, Роджър я
полага в паркирания автомобил и и казва да си свали панталона. Той също се съблича и когато се притиска към нея, Анета простетва.
- Легни. . . така. . .
Наглася я върху свалената назад седалка на щофъора.
Анета чувства върху себе си сгорещеното му тяло. Роджър
надига бедрата и разтваря краката и, така че левият се
оказва подпрян о предното стъкло, а десният във вратата.
- Чудесно. . . разкрачи се добре, за да проникна в теб. . .
Целувките му са горещи и безкрайно я възбуждат,
постепенно и тя се учи и му отвръща със същото.
- Хвани го. . . - прошепва Роджър дрезгаво. - Хвани го с ръка!
Анета протяга плахо ръка, а Роджър леко се извърта, та да
стигне до там, където трябва. Курът му започва да расте в шепата и, горещ и тежък. Потръпва. Направо се движи в ръката и.
По едно време Анета изтръпнала усеща как Роджър посяга
към разкрача и. Пръстите трескаво търсят, докато най- сетне
открият клитора и и започват безкрайно приятно да го масажират. . .
Господи, как разкошно го прави! Анета е опитвала няколко пъти сама да си поиграе с него, достигала е и до чудесен връх, но тези чудесни пръсти го правят малко по- иначе,
затова пък не по- малко сладко. . .
Анета има чувството, че всеки миг ще експлоадира, гърчи
се и стене, крещи му, че повече не издържа.
- Не! Не. . . ох, аз. . . не издържам повече. . . ! - стене Анета и завира езика си дълбоко в устата на Роджър. В същото време не престава да стиска в ръка твърдото му парче и
се чуди какво всъщност да прави с него. Страхува се малко, защото не може да си представи как този едър,
потръпващ хуй ще влезе в нейната цепчица. Целият ли ще се
побере в нея? Нормално ли е тясна? Нима мъжете имат толкова големи пениси? Как ли ще се получи между тях? . . .
- Ето сегааа. . . - изхриптява по едно време Роджър в ухото и и Анета усеща как се опитва да проникне в нея. Натиска,
вкарва малко от утешителя си в нейната дупчица и бързо го изважда, а това направо подледява Анета. Забравя що е свян и страх, всичко се размива в сластта, която я облива.
Запъхтян и зачервен, роджър ляга върху нея и когато най- сетне телата им се сливат, Анета разбира, че без това
сладко усещане занапред няма да може да живее. Тя изведнъж чувства как дълбоко в нея се разлива нещо влажно, горещо, нещо, което никога до сега не е усещала.
Сперма! Анета недоволно промърква, когато членът на Роджър
омеква и се изсулва от нея. Много и се иска и тя да стигне до върха. Толкова е раздразнена, че направо и се реве. Ще и се да се оттърве от огъня в скута си, да задоволи разпалената страст.
- Извинявай, бях прекалено възбуден- Роджър търси в преградката на колата хартиена кърпичка. Когато я намира,
избърсва си и я подава на Анета.
Не след дълго двамата вече лежат във вилата, където
крадешком са влезли- другите двама нито ги видяха, нито ги
чуха. Роджър разглежда Анета на светлината на свещта,
оставена на пода, после и признава:
- Вярвай ми, с теб изживях нещо съвсем различно. Когато
бях в теб, струваше ми се, че съм на седмото небе на
блаженството.
- А сега е време да подремнем малко. Искам да ме прегърнеш и да ме чувстваш плътно до себе си. Миличкото
ми хлапаче! Точно си ми, по мярка на прегръдката ми! М- м- м. . .
Когато надвечер Анета и Роджър се изгубват зад портата,
Симона и Хенрик пък остават във вилата на приказки.
Хенрик я слуша и кима разбиращо, докато тя му разказва за
отчайващото положение, в което се намира. Дали не би могъл
да и помогне да си намери някаква работа в Осло?
- Ако дойдеш с мен на вилата на едни мои познати, ще те
запозная с приятел, който има клуб в центъра на Осло.
Търси млади момичета, които да създават приятна атмосфера в заведението. Ти танцуваш ли добре?
- Страшно обичам да танцувам, но само за удоволствие.
Никога не съм танцувала професионално.
Ако Хенрик и помогне за някаква работа в Осло, изобщо няма да се колебае, сигурна е в това.
Знае, че е привлекателна, но никой от досегашните и ухажори не е успял да я развълнува и затова сега с любопитство открива неочакваното поведение на тялото си.
Дали този хубавец от столицата ще успее да я разпали?
Да, както изглежда, защото е съвсем различен. Маниерите му
са изискани, добре сложен, хубаво облечен, не се държи като грубиян, дава и възможност да надзърне в друг свят,
съвсем различен от този, който познава и в който е израсла.
Изведнъж и двете ръце на Хенрик са върху гърдите и и тя
усеща дъха му върху лицето си. Пръстите му предпазливо шарят по пъпките и, милват нежно през ефирната материя
позлатените от слънцето възвишения, лекичко ги мачка,
въздиша и все повече се възбужда.
Неочаквано тя се отдръпва, изхлузва през глава блузата си и застава пред него гола до кръста, а когато Хенрик отново сграбчва сгорещен прекрасните и дини, Симона започва да охка.
- Не мога да повярвам. . . досега с толкова пъргави козлета
не съм си играл!
- Много си мил. . . ти си. . . толкова внимателен. . . много ми е
хубаво с теб.
- Ела. . . да си легнем. . . на пода. . .
Притиснати плътно един към друг те се свличат на дървения под. Симона повдига леко задничето си и оставя
Хенрик да свали панталона и бикините и. Наблюдава с любопитство как се съблича. Елегантният костюм, ризата,
вратовръзката, гащите и чорапите свършват на купчинка далеч от тях, после Хенрик ляга отгоре и.
- Изгарям от желание да те имам. А ти?
- Да, да, вземи ме!
Отново полага ръце върху гърдите и, с колене нежно разтваря бедрата и и започва да се търка в тях. Пръстите
му се въртят възбуждащо върху пъпките и, после леко впива зъби в тях и ги придърпва, сякаш не може да им се
насити.
В този момент Симона започва приглушено да пъшка.
Хенрик оставя гърдите и, подлага едната си ръка под главата и, а с другата насочва надървения си хуй към
овлажнялата и цепка.
Хенрик е затроднен да проникне в нея и Симона шепнешком му признава, че досега не го е правила с никого. Изглежда, че това го изненадва, но после заявява,
че така преживяването ще е по- вълнуващо. И да не се
притеснява, ще бъде много внимателен с нея.
И наистина, толкова е предпазлив, че Симона едва не губи
търпение. Навлиза в нея бавно, милиметър по милиметър,
кара я съвсем да се отпусне и усеща, че лежащата на
твърдия под Симона е не по- малко полудяла.
- Седни ми отгоре- неочаквано Хенрик бързо се обръща по гръб, така че разкрачената Симона да се намести върху
корема му.
Предлага и да хване хуя му с ръка и да се опита да се
наниже сама- така тя ще реши до колко може да си го вкара, без да я боли.
Симона съвсем предпазливо започва да го язди. Хенрик лежи отдолу, а пищните островърхи гърди се надигат отпреде му и го замайват. И изведнъж усеща, че колецът му
е навлязъл вече достатъчно навътре в нея, чувства се като набодена на копие, но в същото време това така лудо
я възбужда, че тя отмята глава назад и продължава
препускането.
Хенрик сваля от себе си Симона, става, замъква я към стената, притиска я към нея и така прав и завира бухалката си. Симона вдига единия си крак и започва ритмично да се блъска в него.
Ноктите и се впиват в кожата му. Вълните на незадоволения и нагон, натрупал се в нея, стават непреодолими. През главата и минава, че Хенрик е мъж от класа, а в същия миг разбира, че повече не може да отлага
кулминацията.
- Не. . . давай. . . повече. . . не издържам. . . побързай. . .
Пот се стича по лицето му, той напъхва рязко език в устата и и енергично започва да го върти вътре. Техният
миг наближава. . .
- Сегаа. . . - изревава неочаквано Хенрик, отдръпва се от устата и, сграбчва я с двете ръце за виещите се хълбоци,
намалява темпото на тласаците си, а когато и двамата
едновременно достигат до върха, виковете им раздирят стаята.
Симона усеща по бедрата си да се стича нещо влажно и
когато се свлича обезсилена на пода, за да се отпусне
вече доволна, забелязва как от нея изтича млечното му семе.
Хенрик я надига от пода, заравя лице в разрошените и коси, целува лекичко устата и и я повежда към спалнята,
където доскоро тя и Анета спяха заедно. Задъхани и двамата лягат на широкото легло. Ръката му пак е върху гърдите и. Обръща я с гръб към себе си и ляга до нея на
една страна. Прегръща я и сграбчва с ръце превзетите вече
хълмове.
Заспива пака блажен. . .