Приятели от агитката 2

Тази сряда трябваше да се изиграе отмененият мач. Приятелите от агитката пътуваха с раздрънкания "Форд" на Косьо. Караше Косьо, макар че нямаше книжка защото бе далтонист. Но поне имаше някои основни умения, докато другите от компанията бяха твърде тъпи за да подкарат автомобил а Илияна бе заета с друго. Още при тръгването от махалата тя започна пълна програма на задната седалка. По целия път да Ловеч и се изредиха всички с изключение на шофьора. Косьо караше внимателно, като хвърлеше по един поглед в огледалото за обратно виждане. Гледката го възбуждаше, но някак си по друг начин, чувстваше се едва ли не пренебрегнат. На стадиона се вляха в малобройната синя агитка. Всички се познаваха, може би защото повечето бяха от платените клакьори, на пълна издръжка на Тепсиев. Шефа изкомандва и всички задружно закрещяха заучените фрази. Мача започна във вихрено темпо като повече атакуваха домакините. Защитниците на "Левски" изнемогваха и често прибягваха до груби нарушения. Още в 30 минута Драгич контузи Юруков. Момчил Врайков дори не му даде жълт картон. Точно когато "сините" успяха за по-дълго да излезнат от наказателното си поле се случи логичното: Гошко Петков вместо да подаде на Мъри подари топката на Янкович и той я вкара в опразнената врата. Тази ситуация кой знае защо, напомни на Косьо "грешката му" във вечерта след равенството с "Галатасарай". Този спомен го накара да потръпне и се разнесе по-бавно от димката, която "Лавината" хвърли на полувремето. Левскарите продължаваха да губят мача. Страничният рефер Краси Керезов отмени един гол на ловчанлии, но това не спаси подуенци от разгром. Само десет минути след това Янкович го вкара още веднъж на Гошко Петков. По знак на Шефа сините ултраси побесняха и завикаха - "Мафия!" На кого ли викаха така, след като Бащицата Чорни бе обявен от властта за най-големия мафиоз? Тръгнаха да напускат стадиона. Групата на Косьо срещна на изхода група местни, начело на които се движеше дребна обикновенна жена пазена от едри момчета. Подуенските "граждани" се нахвърлиха на клетата женица със същите безумни викове. Тя ги погледна презрително и им отвърна с леден глас:
- Момчета, момчета, щом твърдите, че вашето знаме е Левски, поне да бяхте посетили музея на Левски.
- Брей, ма Левски и в "Литекс" ли е играл? - заинтересува се Храбрия - бах мааму, що лъжеш ма путко? Левски е основател на нашия отбор и е играл само в Софето. - на това жената се изсмя ехидно, което предизвика яростта на софиянчетата. Те се нахвърлиха с псувни и свити юмруци върху нея и само телата на бодигардовете и ги спряха. Начело на тълпата протестиращи се оказаха Косьо, който я псуваше най-просташки и Илияна. Той срещна погледа на женицата и усети странен страх. Бодигардовете ги избутаха извън стадиона.
Когато Косьо се опита да запали "Форд"-а, той само дрънна с тенекиите си и грохна. Останалите от компанията си тръгнаха с автобуса на фен-клуба, след като Жулиян ULTRALEVSKI им обеща ХТС и алкохолец. Илияна остана, защото ги помнеше за мача в Пловдив като се дрогираха какво и сториха. От някъде изникнаха и двама майстори, които обещаха да оправят тарантайката и сутринтта да могат да си тръгнат за столицата. Заведоха ги в автосервиза, доста отдалечен от града и ги оставиха за да пренощуват. Софиянците хапнаха сандвичи и се прибраха в халето. В малката стаичка на диспечера имаше легло и двамата се нагласиха да легнат там. Разсъблякаха се и легнаха. Скоро ръцете им намериха тялото на другия. Прегърнаха се. Косьо усети топлото и тяло до своето. Тя доближи лицето си до неговото. Целуна го. Устните и бяха горещи и влажни. Езика и влезе в устата му и започна да се движи. Двата езика се докоснаха. Нещо ставаше с него. Слипа му набъбна.
- Господи, какво става с мен? - помисли си новоизпеченият любовник - може би не съм още станал педераст?? Не, вече беше, защото възбудата му дойде едва след като си представи, че зад него е Х-са. Илияна разбра, че той още не е готов за действие и лапна члена му. Може да се каже, че ако не повече го накара да се почувства за малко поне мъж. За много кратко, защото голямата врата се отвори и в халето нахлуха четиримата пазванти на женицата след мача. По лицата им се четеше, че не бяха дошли да се извиняват за случката след мача, напротив, явно бяха употребили алкохол.
Да лимонаденото шише бе в ръцете на най-едрия. Неравенството на сила бе огромно. Все пак Косьо се опита да се направи на мъж, но бързо го повалиха и го вързаха и захвърлиха в ъгъла. Победения си помисли колко му бе лесно да се прави на мъж в Интернет и колко слабичък бе сега - на живо.
Грабнаха Илияна. Тя си беше полугола, но те разкъсаха и бикините и камизолката. След това я проснаха на тезгяха. Високия с дългата коса влезе между краката и и започна да я лашка яко. Двамата близнаци се покачиха на тезгяха, застанаха от двете и страни и започнаха да се изреждат да си ги пъхат в устата и. Тя смучеше - нямаше друг избор. Едрия индивид седна на стола до Косьо и като дръпна един голям гълток от шишето го остави на перваза а след това си смъкна гащите и си го извади. Пред очите на вързания младеж се натопорчи един огромен кол от жива плът. Сравнението с този на Х-са бе неуместно. Главата му бе огромна и аленосиня от нахлулата кръв. Ствола бе с изпъкнали сини вени и леко закривен. Започна да движи ръката си по него.
Тримата около Илияна сменяха местата си. Накрая и направиха и "сандвич", така запълниха всичките и дупки.Но Косьо не гледаше какво става с Илияна а очите му бяха вперени в члена на Едрия. Гледката предизвикваше спазми в стомахчето му и той неусетно преглъщаше. Това не убягна и от погледа на Едрия, но той го изтълкува повратно и подаде шишето на Косьо. Косьо бе чистофайник, гражданче и се погнуси да пие от бутилката. Изви глава и стисна устни.
Тези номера минаваха в тяхната махала, но не и на Едрия. Той разтвори грубо устата му и надигна шишето. Половината от огнената течност се изля в гърлото на левскарчето. Силният алкохол замъгли съзнанието на момчето и то се отпусна. Сега за Едрия бе по-лесно да открие че не ракията интересува пленника. Това не го учуди, защото той и друг път бе чувал за клиентите на "Спартакус". Подаде му го. Ръката на Косьо бе малка и парчето стърчеше от нея. Той започна да я движи и това се хареса на човека. Той започна да пухти доволно. Звука направи впечатление на другите и те оставиха Илияна .
Тя вече им беше станала безинтересна след като бяха опитали всичко с нея.
- Шефе, дай да му го отпраскам на тоя педал - замоли Дългокосия. Шефа удобрително кимна и надигна шишето. Близнаците поставиха Косьо на тезгяха по корем като краката му достигаха земята. Дългокосия напъна но не успя да преодолоее халката.
- Ей, тоя педал много стегнат отзад бе!? дръпна се той. Ей сега ще го отпусна.
Той се върна след малко, отново напъна и члена му влезе мазно. Започна да го клати яко и предизвика Косьо да започне да охка болезнено. Това предизвика пък одобрителните възгласи на близнаците и разбиращия поглед на Илияна. Дългокосия се насити и отстъпи мястото си на близнаците. Едрия ги подкачи:
- Абе, що не си ги премерите? По това колко вика, ще разбера на кого от двама ви е по-голям.
Близнаците се захилиха. Започнаха да се изреждат от заде му и да го ръгат. Но Косьо не искаше да ги зарадва и въпреки непосилната болка стискаше зъби и мълчеше. Дългокосия му го подаде в устата. Миришеше на урина имаше и грес. Значи с това се е намазал за да влезе по "лесно" Опита се с език да го избута, но това още повече го възбуди. Заедно с греста усети как спермата му изпълни устата и се опита да я изплюе. Но ония му запуши с ръка устата:
- Гълтай, мамка ти говежда! Преглътна.
Едрия допи шишето и подметна:
- Ей това добиче май няма насищане - и мина отзаде му. Напъна, халката на Косьо изхльопа, дива болка проряза тялото му и огромното парче се намести в правото му черво. Огромният член обаче запълваше напълно червото, не можеше да се движи и не се хареса на Шефа. Той го извади и го завря в устата на софиянчето. Миризмата на собствените му лайна вече бе позната на Косьо. Големия хобот изпълни устата му, той не можеше да диша, причерня му и повърна. Едрия се отстрани отвратен. Косьо усети, че навират бутилката отзаде му.
Няколко капки ракия капнаха по разранената халка и момчето зави от болка.
- Ха, а преди малко какъв пое а сега се стискаш - рече Дългокосия, изправи се и с ритник вкара бутилката.
На другия ден автомонтьорите ги закарали в болницата