Приключенията на Лилавата подводница по пътя й

“Запознах се” с него преди близо година и половина. Тогава най-добрата ми приятелка замина за Щатите и реши да ми го остави, като един вид утеха. В началото ми се стори малко странен и екстравагантен на вид, с този негов лилав цвят, но постепенно, с течение на времето, “той” наистина се превърна в най-голямата ми утеха, заемайки напълно заслужено в сърцето ми мястото и титлата: “най-добър и верен приятел”.

Той е непретенциозен и не ме ревнува, винаги е на мое разположение, готов по всяко време да задоволи нуждите ми, и да погаси пожара в тялото и душата ми. Никога не се сърди за глупости и дреболии, дори, когато го подмятам небрежно нагоре-надолу из къщата или пък забравям да го намажа с масълце, или възелинче…

И така, ако още не сте се досетили, говоря за моето любимо, лилаво дилдо, което носи якото, българско име: Здравко. Цялото му название е Здравко Лилавчев Здравков, но аз галено му вика Ячко, или пък Здравчо-Коравчо.
Откакто приятелката ми Венета я няма, а това проклето копеле, мъжа ми, постянно отсъства от вкъщи по различни поводи – той е цар да си намира остроумни поводи да зачезне с ненормалните си приятелчета за седмица-две – Ячко е единствения “мъж” в къщата, на когото винаги мога да разчитам. Един ден слуайно подслушах разговор на онова лъжливо копеле, съпруга ми, по телефона с един от аверите му и с ушите си го чух да казва, как тази седмица щели “да обрулят още няколко свежи прасковки”. Естествено, това беше код, но и за една блондинка е ясно, какво точно имаше предвид това нищожество…

Оттогава Ячко е единствената ми утеха. Аз съм все още много млада жена и здравото ми, изпълнено със сладост и желание тяло, си иска своето. Разбира се, бих могла без проблем да постъпя като неверния ми съпруг, да изляза на уицата и да хвана първия срещнат красив, млад мъж, след което да го вкарам у дома и да го изкривя от ебане, но съм решила да не слизам до неговото ниво, поне засега...

Обожавам да се усамотявам със “Здравко” отвън, в двора, край басейна, заобиколен отвсякъде от прекрасната ни, зелена градина. Сега, когато лятото навън кара кръвта да кипи във вените ни, моето тяло също е изпълнено с живителни сокове и гореща сласт. Оня ден отново почувствах познатия сладостен трепет под лъжичката, грабнах бързо Здраво-Коравчо в ръка и изтичах навън под палещите лъчи на юлското слънце. Бях само по оскъдно потниче и изрязани, впити по мен, дънкови панталонки, но веднага изпитах желание да сваля и тях – ама че жега, уф. Свалих панталонките, под които не носех гащички, а потничето набрах над едрите си, твърди цици. След това седнах разкрачена на табуретката до басейна и за един дълъг миг останах така неподвижно, наслаждавайки се на възбуждащите ласки на палавото слънчице, което на мига обгърна с трепетна топлина бедрата ми и неудържимо ме провокира да ги разтворя широко. Отново взех Ячко, цунках си го нежно по лилавата главичка, а после го погълнах почти до червения накрайник, плъзгайки плавно устни по релефния му ствол. По този начин получи необходимата смазка и вече беше напълно готов за тръпнещата ми в очакване вагина. Отлепих дупенце от табуретката, подпъхнах дилдото внимателно отдолу, нагласих си го и полечка започнах да се отпускам отгоре, пропускайки го сантиметър по сантиметър в горещата вагина. Когато накрая “удари дъното”, от гърдите ми се изтръгна спонтанен, възторжен стон.
-О, да-а, бебчо, толкова си здрав и корав! Моят Здравчо-Коравчо… !

Започнах да го чукам, яхайки го отначало по-бавничко, но постепенно увеличавах интензитета и дълбочината на тласъците.
След малко, пламнала от въбуда, се надупих върху табуретката и забучих дилдото отзад в мократа си шунда. В този момент, ако съседа беше надзърнал през дървената ни оградка, щеше да стане свидетел на незабравимо зрелище. Бях луднала от кеф и настървено забивах лилавия калпазанин в пичката си. А когато това усещане вече не ми бе достатъчно, го извадих от нея и си го порнах смело в дупето загоряло, гладно! Едната ръка между бедрата – масажира услено клитора, а другата помпа здраво ануса! УАААУУ!!!

След малко “Ячко” ме дари с поредния пълноценен оргазъм, който изпълни изтерзаното ми същество с огромна наслада и задоволство. Соковете ми потекоха по блестящите, стегнати бедра, а дъха ми още известно време продължи да излиза на пресекулки измежду задъханите ми, сочни устни… !

Пак ти благодаря, мой най-добър приятелю и най-верни ми любовнико, с безупречната си служба при мен, със сигурност вече си си спечелил място в “Рая на лилавите, изкуствени патки”! Амин.