Оргазми (душевни, телесни и др. видове)

Дълго ще спорят кое откритие е най-полезно за света и човечеството. Огънят? Може, важно е. Колелото? Има резон. Барутът? Ама колко народ е избит… Динамитът, електричеството или атомът? Е да, ама атомната бомба, радиацията. Във всички има нещо добро, но то върви ръка за ръка с нещо лошо. А истински хубавото, само хубавото, истински доброто, великото, което досега е измислено, са… джинсите! Да, джинсите. Помислете само! Преди откриването им, никой не е подозирал дори, кое е най-красивото нещо на света. Хармония, симфония, балада, красота на красотите! Това е хубавият женски задник, стегнат в джинси!

Като сладкото задниче, което върви пред мен. Магия! Като мандолина е това хубаво задниче. Тясно кръстче, разширява се надолу в най-изпъкналата част, под нея са двете очарователни гънки, при които дупето свършва и започват краката. Мандолина ли казах? Не, по-скоро като амфора. Амфора, в която има благовонни масла от Алхамбра и мускус.

Гледам като омагьосан и забравям, че допреди час ме цепеше глава, че ми беше криво, че нервите ми са изопнати докрай… Всичко забравям. Иска ми се да изтичам и да видя притежателката на това хубаво дупе, нацедено в джинси, които е изопнало до скъсване. Тая притежателка не е на повече от 18 години и е безумно красива.

Когато обаче наближаваме автобусната спирка, избързвам, защото може “дупето” да ми се измъкне изпод носа. Слагам ръка на рамото на момичето. Имам три милиона начина да я заговоря – припознал съм се, прилича на съседката, артистка, участничка в конкурс за красота, фотомодел, мис “Джинси” и пр., и пр. И ще мине номерът. Всяка жена се ласкае да я сбъркат с някоя знаменитост, известна артистка, или с “жената от моите сънища”, защото и това го имам в репертоара си…

Та слагам ръка на рамото й, осемнадесетгодишното момиче се обръща и аз… едва сподавям вика си. Защото нищо не е така, както си го представях. Или по-скоро, било е преди време, но сега не е. Пред мен е една тъжна, смутена и може би твърде плаха жена. Очи с теменужен цвят, но на увехнали теменуги, коралови устни, но на избледнял корал, поглед на сърна, но на сърна, уморена от преследване. Изящни черти, но от времето помръкнали, изгубили някогашния си блясък. Хубава, наистина, но не и млада, както си помислих. Беше станала грешка, ужасна грешка! И тая грешка можеше да има изключително неприятни последствия. Например, ако се смръщех, ако направех кисела физиономия, ако покажех разочарованието си. Но това би сторил някой левак, някой неуважаващ жените неблагодарник, тъпак, който се дърви само от млади момичета, слабо потентен глупак, който само търси причини да се откаже, когато ситуацията се усложни. Аз обаче, не! Само се засмях весело и съвсем естествено казах:
-Време е вече да слагам очила, за да виждам по-добре и да не досаждам на непознатите красиви жени с късогледството си. Моля да ме извините!
-Извинен сте – рече жената и понечи да продължи, но аз отново се обадих:
-А така много се зарадвах! Като ви видях отзад, рекох си: “Моята племеница най-подир е отслабнала и е възвърнала прелестните си форми. Защото тя е красива като вас, но леко пълничка.
-Племеницата! – усмихна се жената. –А вместо нея се оказа майката на племеницата. За огромно съжаление. Или, както казва: “Отзад пансионерка, отпред пенсионерка”. Нали има такъв лаф?
-Досаждам ли ви или сте ядосана за нещо, та се мъчите да си го изкарате на мен? Говоря ви най-човешки, извиних ви се човешки, а вие се заяждате и ме замеряте с разни пословици – “Отзад пионерка, отпред пенсионерка”, ли беше? А обратното по-добре ли щеше да е? Отпред шестнайсет годишно пъпчиво същество, а отзад раздрусана стокилограмова леля Тотка. Странно мислене за една красива и млада, да – все още много млада, все още… !
Лицето й за ми се просветли, дори като че ли се усмихна, а аз смело продължих:
-Така де! Явно не сте на 18, както изглеждате отзад, но на 35 жената, красивата де, защото знаете, че сте красива – вметнах аз набързо – е още по-чаровна.
-35, плюс още пет-шест отгоре – рече тя и вече наистина се усмихна широко, а аз не направих грешката да започна като латерна да я упреквам, че лъже, че кокетира и т.н. Просто плеснах в ръце:
-Чудесно! Значи наближавате най-силната възраст за всяка жена. Но да се разберем – аз съвсем не искам да ми се легитимирате, а да пием по едно кафе в ей онова капанче – посочих с ръка напосоки. –Ще седнем отвън. Освен ако не се страхувате, че съпругът ви ще изникне отнякъде и… - вметнах аз хитро, опипвайки почвата.
По лицето й като че ли премина облак и тя въздъхна.
-За жалост, съпругът ми е пълна ваша противоположност. Предпочита да гледа паспортните данни, вместо формите. Та ме смени с една грамада от месо и сланина, която е с 20-ина години по-млада от мен. Сигурно смята, че това ще го подмлади. А ако не желая да влизаме, това е от неудобство. На стотина метра до дома сме, та като ме види някоя съседка, ще си рече: “Тая глупачка най-подир се сети да си подаде носа от къщи”. Дотегна ми да ме съжаляват, след като оня моя, бившият, ме заряза. Наистина съм забравила кога за последно гости са прекрачвали прага ми, но кафе не само имам, но и обичам да го правя.

Боже, колко естествена покана! Тая наивница бе повярвала на всяка моя дума. Трогна ме. Пък и защо да не повярва, всъщност всичко бе точно така, както й го казвах – хубава, съблазнителна жена без самочувствие. Изпитах някаква неочаквана нежност към нея.

Първото нещо, което видях у дома й, беше букет свежи цветя.
-Сама си ги купих – изпревари тя въпроса ми. –Дадоха ни някаква премия. По-младите колежки отидоха на клуб, сега нали е модерно, по-старите си ги скътаха, а аз, нали уж не съм нито с едните, нито с другите, купих цветя. Самоподарих си ги. Все пак създават настроение.
-Защото днес наистина е празник – рекох аз. –Съдбата или сам Бог поиска да се припозная в теб, такава е била волята му.
И я прегърнах. Почувствах, че натежа в ръцете ми. Всяка дума вече би объркала нещата. Взех я на ръце и я отнесох на леглото. Бях нежен, бях толкова нежен, колкото не съм бил години. Знаех само, че не трябва да я разочаровам, защото истински бе повярвала на лъжите ми. За щастие, аз вече сам си вярвах, след като тези джинси се свлякоха на пода и пред очите ми се появи тяло наистина на 18-годишна царица. За да го разберете, трябва да срещнете красива 40-годишна жена, която смята, че за нея радостите са безвъзвратно отминали. И после внезапно разбира в един миг, че не е така. Тя благославя този миг и е готова да умре за него. А когато пък един кур почувства, че прави една жена неизказано щастлива, той не омеква, ако ще пет пъти поред да се изпразва. А тя под мен, милата, се повдигаше, изопваше се цяла, а пък после сключваше крака около кръста ми и като започнеше поредният й луд оргазъм, успяваше само с удивление да промълвява: “О боже, пак ли!”. Каква изненада и каква луда радост имаше в тези думички.

Зная, че няма да ме разберете. Сега, когато на всяка крачка и левакът може да намери великолепно младо момиче, никой не предпочита една уморена, 40-годишна жена, която случайно е видял в гръб, когато тя неволно е навлякла дънките на дъщеря си. Здраве да е! Но аз довечера съм пак при нея, както го правя от седмица. И без това нямам пари за барове и клубчета. Но истинската причина е, че от ден на ден тази богиня все повече се подмладява. И физически, и душевно. Защото само богоизбраните познават удоволствието оргазмът ти да идва не само от сливата, а и от душата. Душата ти да се празни. В леглото с нея имам чувството, че цял живот досега е спестявала оргазмите си и сега ги изхвърля под мен като фонтан. И ако вие, лаици, предпочитате сухите пички, аз предпочитам набъбналата влажна фонтан-пичка, която разлива живителна влага по ташаците ми и божествен аромат.