Непознати

Не съм авантюристка и обикновено не се доверявам на непознати. Но една вечер просто се случи... Запознахме се в един китайски ресторант. Беше доста оживено, неуютно заведение с големи кръгли маси, около които можеха да седнат поне десетина души. Със съпруга ми често излизахме да вечеряме навън и този ден бяхме решили да опитаме нещо ново. Влязохме и малко неловко заоглеждахме обстановката, когато някаква дребна сервитьорка застана пред нас, усмихна се и ни поведе към една маса в дъното. На масата седяха мъж и жена. Изглежда разговаяха за нещо много сериозно, защото не ни обърнаха никакво внимание. Решихме, че е в реда на нещата да ни настанят при непознати, затова седнахме и започнахме да разглеждаме менюто. Прелистих го няколко пъти, но все още не можех да се спра на нещо. Погледнах безпомощно към мъжа ми и след това към нашите съседи, които явно не идваха за пръв път тук, ако се съдеше по отрупаната пред тях маса. Сигурно нашето затруднение им се беше сторило забавно, тъй като бяха спрели да разговарят и ни наблюдаваха полуусмихнати. Бяха симпатична двойка, той – светъл, едър и набит, тя – чернокоса и много слаба.
Извинете, опитвалили сте някога пиле със зеленчуци? – престраших се аз, посочвайки ястието в менюто.
– Мисля, че няма да ви хареса – отговори той.
– По-добре си поръчайте пикантно пилешко. Всъщност, защо не опитате… – той се пресегна, взе вилицата, която сервитьорката беше поставила пред мен вместо китайски пръчици, набоде едно парче от чинията пред себе си и ми го подаде. Поколебах се, но взех вилицата и отхапах мъничко.
– Хубаво е – кимнах утвърдително и подадох вилицата на мъжа ми. В следващия момент всички се засмяхме. Ние не бяхме толкова общителни и ако не беше тяхната заразителна непринуденост, може би просто щяхме да благодарим за съвета и да продължим вглъбено вечерята си. Но не и с тях. Опитахме от всичко на масата, поръчахме още неща, пихме вино, после още една бутилка и още една, обсъдихме компанията на съседната маса, сексапила на китайките, на учителките по математика, смяхме се на последните вицове и на първите си неуспешни опити. Не си спомням кога точно той прекъсна поредната си шега, за да каже “Казвам се Рик, а това е приятелката ми Катя”, на което ние отвърнахме “Майк и Зара”, но в един момент ми се струваше, че винаги сме се познавали и сякаш се виждахме отново след дълга раздяла. Разговорът утихна, почти празният ресторант ни напомняше, че е време да си тръгваме.
– Ще пием ли кафе? – наруших аз неловкото мълчание.
– Тук не сервират кафе. Но можем да идем другаде – предложи Рик. Качихме се в нашата кола и потеглихме. Катя започна да разказва някаква случка и ние се заслушахме. Изведнъж спря и попита:
– А къде всъщност отиваме? В този район едва ли ще намерим нещо отворено по това време.
– Защо не дойдете у нас? Ще направя кафе, а и сигурно е останала някоя бутилка – предложих аз и Майк кимна в подкрепа. Те се спогледаха и охотно се съгласиха. С Майк живеехме под наем в неголям апартамент и тъй като чистехме само веднъж в седмицата, обикновено вкъщи цареше бъркотия. Надявах се, че нашите гости нямаше да се смутят от малко разхвърляни дрехи и неизмити чаши, затова реших да си спестя притесненията. Влязохме, Майк пусна музика и наля водка. Рик запрелиства някакво фотографско списание, оставено на масата, сякаш търсеше тема за разговор.
– Кой от вас се занимава с фотография? – попита най-сетне.
– Никой сериозно. Зара се опитва да снима. Иска да пуска обява за мъже модели – пошегува се Майк.
– Мисля, че си попаднала на когото трябва. Навит съм и без заплащане – каза полусериозно Рик.
– О, хайде стига – намеси се Катя.
– Пийнал си повечко.
– Защо, нали ме намираш секси, тъкмо ще чуем и друго мнение. Засмяхме се и Рик продължи да се шегува. Те се чувстваха добре и се забавляваха. Стана ми леко и уютно, а изпития алкохол приятно ме размекваше и замайваше. В ума ми се завъртя думата "секси". Той наистина беше секси. Прииска ми се да седна в скута му и да се притисна в тялото му. Трябваше да го докосна, поне да го докосна. Наведох се към него, за да му кажа нещо и опрях ръка на бедрото му. Беше стоманено твърдо. Обля ме топлина. Отдръпнах се и се опитах да прикрия вълнението си с поредното "наздраве". Оставих разговорите и смеха да текат покрай мен и просто се потопих в мислите си и в среднощното настроение. Сигурно бяха минали часове преди да забележа, че свещта догаряше и чашите ни отдавна бяха празни. Майк почти заспиваше, излегнат на дивана, а нашите гости се канеха да си тръгват. Беше влажна и ветровита есенна нощ и си помислих, че не искам да ги изпратя навън в такова време. Сигурно и те си мислеха същото, защото не беше трудно да ги убедя да останат. Заведох ги в стаята за гости и с Майк се оттеглихме в спалнята си. Приятното вълнение от преживяното не ми позволяваше да заспя. Мислите ми блуждаеха в тъмнината и рисуваха чувствени и нереални завършеци на вечерта. Погледнах към Майк – той спеше отдавна. Заслушах се в мрака с надеждата да доловя някакъв шум, някакъв знак, че тази нощ още не е свършила. Нищо. Нищо, освен вятъра и засилващия се дъжд. Вятърът... Сетих се, че прозорецът в дневната все още беше отворен. Станах и излязох тихо от стаята. Те вероятно спяха и щях да мина неусетно покрай тях. Тогава ги видях на голямото легло през широко отворената врата. Слабата светлина от уличните лампи очертаваше профила му, раменете му се открояваха мощни и напрегнати върху светлите завивки. Той се поклащаше бавно и ритмично върху нея, а тя стенеше едва чуто. Останах прикована на мястото си и той обърна глава към мен, сякаш беше очаквал, че ще се появя точно в този момент. Очите ни се срещнаха в мрака. Той забави леко движенията си, но все така продължаваше да ме гледа. Краката ми се подкосиха, гореща вълна обля вътрешностите ми, кожата ми настръхна. Вятърът беше утихнал и ми се стори, че чувам звуците на плътта им, преди да чуя приглушения му глас: "Зара ни гледа. Мислиш ли, че може да остане?" Господи, той говореше на нея. Усетих, че ме обхваща паника. Може би трябваше да се извиня и да си тръгна. Тогава я чух да отвръща:
– Остани, Зара. Рик ще ни люби и двете. Тялото му е горещо и жадно за секс. Погледни... – тя дръпна завивката и плъзна ръце по гърба му, стисна леко полукълбата на задника му и го отблъсна внимателно от себе си. Той се изправи, слезе от леглото и пристъпи към мен. Пенисът му стърчеше напрегнат и лъскав на бледата светлина. Трябваше ми време да се овладея и да помръдна от мястото си. Приближих разтреперана и коленичих пред него. Коленичих като пред Господ, който ме даряваше с благословията си. Обхванах с ръце хълбоците му и го притеглих към себе си. Членът му беше влажен от нейните сокове. Допрях с устни главичката му, после бавно отворих уста, за да го поема целия. Отдръпвах се леко и отново го засмуквах, после пак и пак в някакъв унес, благодарна и покорна, несъзнаваща, невярваща. Виждах лицето й, подобно на мраморна статуя, усещах близостта й, възбудата й, така както усещах своята. Коленете ми трепереха, лицето ми пламтеше. В един момент той обхвана главата ми с ръце и бавно ме изправи. Целуна ме леко по устата, придвижи устни надолу по шията ми и ме накара да седна на леглото. Свали бикините ми, коленичил пред мен и разтвори краката ми.
– Искаш ли презерватив? – попита тихо. Аз кимнах в знак на съгласие и се облегнах на лакти назад. Катя се отдръпна, за да ми направи място и сложи ръце на раменете ми. После отмести косата ми настрани и притисна устни във врата ми. Настръхнах цялата. Рик погали бедрата ми, за момент се наведе, близна набъбналия ми клитор и разтвори с език долните ми устни, след това отново се изправи. Очаквах да влезе в мен, силен и необуздан, да ме наниже на копието си, да спре дъха ми с мощните си тласъци. Копнеех да утоли страстта ми със своята страст, да се излее в мен и да потуши пожара, който изгаряше вътрешностите ми. Но той не бързаше.
– Тя те иска, Рики. Луда е по теб. Хайде, чукай я – чух Катя да изрича, заровила устни в косата ми. Усетих как ме изпълни до краен предел. Стаята се смали и изгуби реалните си очертания. Леглото се превърна в люлееща се платформа, която се рееше в пространството. Тя изчезна, и той, и аз. Имаше само мокра, хлъзгава и нажежена плът, която някакъв неутолим тунел на удоволствието засмукваше, поглъщаше, изпепеляваше, погубваше. Още един тласък, и още един, и още един. Все по-силно, и още, и "Още..." Гласът ми се смеси с нейния шепот в ухото ми, с неговите мъжки стонове. Докато преля в ликуващо хлипане. Те бяха толкова нежни любовници. Искаше ми се да се сгушим заедно под завивките и да продължим да се галим. Но не се осмелих да го кажа. Аз бях тяхна гостенка и не бях поканена за повече. Върнах се в спалнята, където Майк все още спеше. "Утре цял ден няма да излезем оттук и ще правим секс до прималяване, утре, утре..." С тази мисъл се унесох в сън. Събудих се от сноп светлина върху лицето ми. Погледнах часовника на нощното шкафче – минаваше единайсет. Станах и се запътих към дневната. Майк седеше на дивана, вдигнал крака на масата, четеше книга и пушеше.
– Добро утро, Майк. Отдавна ли си станал? – попитах неангажирано.
– Те сигурно още спят...
– Не, тръгнаха си. Преди повече от час – отвърна той, все така съсредоточен в книгата си.
– Как така? Нали щяхме...
– Не искаха да те будя. Казаха, че ти благодарят за снощи – той вдигна глава и ме поледна многозначително.
– Няма защо. Те бяха приятна компания – отвърнах небрежно аз.
– Предполагам, че оставиха някакви координати?
– Не, но казаха че ще се обадят тези дни.
– Казали са?! – извиках аз и издърпах книгата от ръцете му.
– Не можа ли да им поискаш телефона, или...
– Зара, какво ти става? Те бързаха да си тръгнат и... не се сетих. Изведнъж се почуствах съкрушена.
– Нищо, извинявай, просто... не съм сигурна, че ще се обадят. Сега, когато се връщам назад, осъзнавам, че това беше една мила игра. Не че не ми бяха минали и други мисли. Срамувам се да си призная, но когато дойдох на себе си, внимателно проверих дали всичко в апартамента си беше на мястото. Разбира се, нищо не липсваше. Дълго се опитвах да ги разбера. Дали просто така се забавляваха? Дали бяха накарали и други като мен да ги чакат и да заспиват с мисълта за тях? Сега вече няма значение. Но все още си мисля, какво щеше да се случи, ако онази нощ вместо мен пред отворената врата беше застанал Майк. Неспособен да заспи от копнеж и желание...