Неочаквана симпатия - първа част

Всички лица и събития в този разказ са измислени. С изключение на това, че аз наистина срещнах момичето, което е прототип на главната героиня. И след като не посмях да я заговоря, бях вдъхновен да напиша този разказ. Надявам се, че историята ще се хареса на всички които я прочетат и много бих искал да получа отзиви дали описаните събития звучат достатъчно реалистично и могат ли да се случат и в реалния живот? Приятно четене! Авторът Неочаквана симпатия Беше един от първите топли и слънчеви дни в края на април в един от големите градове край морето. Духаше лек вятър, но времето беше приятно и затова Ани 22 годишна студентка в Икономическия университет реши да отиде на лекции със своя скутер. Ани беше високо момиче, с къдрава руса коса до раменете, много правилни черти на лицето и стегната спортна фигура. Тя подкара своя скутер и се наслаждаваше на хубавото време и вятъра в лицето си. Но тъкмо когато реши да се включи в движението на един от централните булеварди и вече беше завила надясно, тя дочу скърцащия звук на спирачки зад себе си и беше блъсната силно. В резултат на удара Ани не можа да се задържи върху скутера, излетя през кормилото и имаше нещастието да се удари с лявото си бедро върху едно от онези метални стълбчета които разделят платната за движение. Тя се приземи във отсрещното платно и веднага се изправи, забелязвайки че освен тъпата болка в бедрото и това че пръстите на левия и крак започват да изтръпват нямаше други сериозни контузии. Тя се насочи към бордюра на платното и опита да седне върху него. В този миг изпита остра и пронизваща болка в лявото бедро. Всичко от този момент нататък беше както във мъгла за Ани. Тя смътно си спомняше как бе поставена в носилка и натоварена в линейка и звука на сирената докато пътуваха към болницата. Но за останалото нямаше спомен. Това, което определено можеше да си спомни е спешното отделение в болницата и изгарящата болка в лявата половина на тялото си. Докато санитарите я прехвърляха от линейката върху болничната носилка, спазъм от нетърпима болка прониза тялото и. След което тя видя лицето на лекаря който се надвеси над нея и постави черна маска върху лицето и. И повече нищо………. Ани накрая се събуди, бавно отвори очите си гледайки объркано празната болнична стая, докато си спомни къде се намира. Слънцето блестеше през прозореца хвърляйки дълга сянка върху пода на стаята и тя разбра че е била в безсъзнание през по-голямата част от следобеда. Докато гледаше наоколо Ани забеляза, че е сама в стаята, събитията от деня започнаха бавно да се завръщат в мислите и, и тя осъзна че мъчителната и остра болка която чувстваше по-рано през деня почти е отминала и е заменена от сравнително по-слаба пулсираща болка. Тя почуства радост от това че болката която изпитва не е голяма, което всъщност я накара да мисли че не толкова зле контузена, колкото си мислеше първоначално. Все още замаяна от болкоуспокоявящите, които и бяха дали Ани се опита да седне в леглото и дори да стане от него, мислейки да прекара в клиниката колкото е възможно по-малко време. За момент изпитвайки световъртеж докато се опитваше да се изправи на лактите си тя cмътно почувства, че нещо притиска долната част на стомаха й задържайки я върху леглото. Повече раздразнена отколкото обезпокоена тя отметна завивката която я покриваше и погледна за момент неразбиращо надолу докато осъзнае че цялата долна половина от тялото и е покрита от дебел слой снежнобял гипс. Опитвайки се да гледа позитивно на нещата, тя зае най-добрата възможна позиция в леглото, отметна болничната пижама нагоре и продължи да гледа невярвящо долната част на тялото си. Гипсът започваше почти от нейната талия, покриваше изцяло ханша и бедрата и следвайки надолу обхващаше и двата и крака. Всъщност нейния десен крак не беше гипсиран от коляното надолу, гипсът завършваше точно над коляното покривайки с дебел слой само нейното бедро. Левият и крак обаче беше изцяло гипсиран, чак до долната част на стъпалото оставяйки само пръстите едва едва видими. Коляното на левия и крак беше леко свито, а глезена почти изпънат напред. Нещо повече към гипса беше добавена диагонално и една летва също покрита със гипс, която започваше точно над левия и глезен и завършвайки точно над дясното и коляно, като по този начин задържаше краката и достатъчно раздалечени един от друг. Ани се опита да помръдне краката си заедно с целия огромен гипс който ги покриваше но бързо разбра че не е в състояние да помръдне дори един единствен мускул. Очевидно тя би могла да движи долната част на десния си крак която не бе покрита с гипс, но не беше в състояние да помръдне дори и един мускул на левия си крак както и цялата долна част на тялото си. Само пръстите на левия и крак, които едва се виждаха от края на гипса биха могли да огговорят на командите на тялото и. Съвсем скоро тя престана да се опитва да помръдне и легна върху възглавницата и с изненада откри, че поради някаква странна причина сърцето и започва да бие учестено. Лежейки тук и гледайки към тавана тя беше много изненадана от смесицата от чувства които изпитваше от това да бъде изцяло обездвиже на от кръста надолу. Тя беше учудена че дори започва да изпитва сексуална възбуда от своето затруднено състояние.Тя протегна ръка за да достигне вагината си,която беше оставена открита и с изненада откри че тя е изцяло овлажнена. Точно в този момент вратата на стаята се отвори и в стаята влезе лекаря който се грижеше за нея в спешното отделение. Ани бързо дръпна завивката обратно върху себе си и се опита да се изправи доколкото е възможно, докато лекаря се приближи и застана до леглото и. Всъщност тя осъзна че лекарят ще види нейните интимни части, поради това че нейните крака бяха достатъчно раздалечени от гипса и от гипсовата летва, която беше поставена диагонално между тях. Лекарят протегна своята ръка да се здрависа и се представи:
- Здравей Ани. Аз съм д-р Валери Боянов, лекарят който отговаря за твоето лечение и който те посрещна когато беше докарана в тази клиника. Сигурно имаш много въпроси на които ще отговоря по-късно. А сега ме извини, но ще трябва да проверя състоянието на твоя гипс. Без да обръща внимание на смущението на Ани, д-р Боянов дръпна завивката и започна да проверява състоянието на нейния гипс. Той пъхна пръстите на ръката си под края на гипса около нейната талия, всъщност за да провери дали гипсът не е прекалено стегнат и след това насочи вниманието си към часта от гипса около нейните интимни части. Инстинктивно Ани се опита да свие краката си един към друг, но беше разочарована да установи че гипсът не позволява да направи това. Д-р Боянов беше около 35 годишен и с много приятна външност, но поради някаква странна причина отначало не се понрави на Ани.Докосването на пръстите му до нейната кожа и невъзможноста да мръдне или дори да трепне я докарваше до полуда. Дори това че тя нормално беше извъредно чувствителна и изпитваше гъдел не помагаше в случая. Тя затвори своите очи и се стараеше да контролира дишането си докато лекаря завърши проверката на тази част от гипса. Той продължи да изследва останалата част от гипса без да показва че е забелязал нейното неудобство. Лекарят завърши прегледа с пръстите на левия и крак. Това беше почти в повече от това която тя можеше да понесе. Нейните пръсти винаги са били извъредно чувствителни, от години тя се съпротваваше на мъжете които искаха да масажират нейните стъпала , поради това че това би могло да предизвика сексуална възбуда, която тя не би могла да контролира. Но сега тя нямаше избор и трябваше да допусне този почти непознат лекар да върши това което иска с нейните пръсти. Тя въздишаше когато д-р Боянов започна да пртиска всеки пръст от крака й, проверявайки дали има необходимото кръвообръщение, без изобщо да осъзнава възбудата която и причинява. Тя бързо промени въздишките в кашлица хващайки се за таблата на леглото, докато той завърши прегледа. Лекарят нанесе някякви бележки върху болничния и картон и след това като се облегна на срещуположното легло и каза:
- А сега Ани, преди да отговоря на всички твои въпроси първо искам да ти кажа,че ти се намираш в ортопедичното отделение на една от водещите частни клиники. Вероятно си спомняш, че претърпя автомобилен инцидент в резултат на което фемура - това е медицинското наименование на бедрената кост на левия ти крак е счупен точно на 10 см над коляното. Когато беше докарана тук ние ти поставихме упойка, наместихме счупените краища на коста и те поставихме в гипса, който вече си видяла.
- Разбирам типа на моята фрактура д-р Боянов, но защо гипса е толкова голям и каква е тази летва между краката ми и защо по дяволите трябва да бъде там? - попита Ани леко изнервена.
- Сега ще ти обясня. Вероятно знаеш, че при счупвания е необходимо да се осигури абсолютно обездвижване в мястото на фрактурата, като обездвижването трябва да обхване две съседни стави . Затова гипса стига до талията ти, както и до пръстите на левия ти крак. А тази летва е необходима за да придаде по-голяма стабилност на гипса,така че да бъде изключена каквато и да е възможност за разместване на краищата на счупената кост.
- Но как ще ставам от леглото и как ще ходя при положение че гипса стига дори над талията ми? - продължаваше да пита Ани!
- Страхувам се, че ходеното дори и с помощта на патерици няма да бъде възможно, поне докато си във този гипс. Но след известно време след като фрактурата започне за заздравява и след като те гипсираме по малко по-различен начин, дори ще можеш да си отидеш в къщи. Разбира се, докато се възстановяваш ще трябва да ползваш специална инвалидна количка, каквато ние имаме за случаи както твоя.
Ани беше шокирана от това което чува.
- А колко време ще бъда в гипс?
- Трудно е да се каже предварително. Но мисля не по-малко от четири месеца.
- Четири месеца?! Вие сигурно се шегувате с мен!
- Не, говоря абсолютно сериозно. Виж Ани, счупването на бедрената кост е една много сериозна травма и е необходимо доста време за да заздравее напълно. Впрочем ние можехме да приложим и оперативно лечение, но след като разбрах от твоите родители, че ти работиш и като модел предположих че няма да бъдеш особено очарована да имаш белези от операция върху бедрото си. Затова аз предпочетох да те гипсираме по начина който виждаш. Но ти ще се възстановиш напълно и след шест месеца всичко ще бъде само един неприятен спомен. Така че се успокой и гледай на нещата откъм положителната им страна. А сега те оставам да си почиваш и ако можеш поспи малко. Като каза това д-р Боянов погали Ани по ръката над китката, обърна се и напуста стаята. Ани съзнаваше че би трябвало да бъде разтревожена за състоянието в което е, но когато д-р Боянов напусна стаята, чувството на възбуда, от това че тя бе в състояние да издържи прегледа и от новината че скоро ще си бъде вкъщи дори и в специална инвалидна количка, се върна със пълна сила. Особено успокоена се почувства тя от новината че се е разминала с операцията. Затваряйки очите си Ани се отпусна върху възглавницата, и отново почуства възбуда от гипса върху нейното тяло. Тя се концентира вътрешно и започна мислено да изследва своя гипс, представяйки си начина по който той обикаля около нейната талия, здраво притиска нейния ханш и следвайки извивките на задните и части преди да бъде разделен при интимните и части обвива нейните бедра. Тя се опита да помръдне отново своите крака този път заедно, наслаждавайки се на чувството на безпомощност, което изпита когато това не се случи. Тя почуства отново влагата която изпълваше нейната вагина, и се съпротивляваше на изкушението да се докосне, стараейки се да запази наслаждението от това чувство колкото е възможно по-дълго. Продължавайки да разсъждава Ани се почувства почти разочарована че гипсът не покрива изцяло и двата и крака. Стигайки до сърцевината на нещата, тя не хареса липсата на симетрия, която оставяше долната част на десния и крак на показ.Тя с изненада откри, че много повече харесва усещанията от гипса върху нейния напълно гипсиран ляв крак. И особено начина по който гипса задържаше коляното и здраво стегнато, а мускулите на прасеца и напълно обездвижени. Но най-много Ани хареса усещането,което причинявяше гипса върху нейното стъпало. Здраво обхващайки глезена й от двете страни и задържайки стъпалото й леко изпънато напред, като същевремено гипсът масажираше долната част на стъпалото и, като и причинявяше неописуема възбуда. Помагайки си с десния си крак, Ани се опита да се изтегли към горната част на леглото и се почувства още по-възбудена установявяйки че всички мускули и връзки от долната половина на тялото и са като едно цяло. Същата наслада тя изпита когато се опитваше да стегне мускулите си във гипса или напълно да ги отпусне. Гипсът предотвратявяше каквото и да е движение. Ани се отпусна върху леглото, протегна ръката си и докосвайки грапавата и твърда повърхност на гипса изпита странното задоволство, че гипсът не е изчезнал а е напълно реален. Ани повече не можеше да се контролира. Тя започна да се самозадоволява, като дори няколко пъти достигна до оргазъм. Накрая изморена, тя се отпусна върху възглавницата и заспа доволна, че ще бъде в този гипс за доста дълго време.
Бяха изминали две седмици от деня на злополуката на Ани. Д-р Боянов тъкмо беше приключил със сутрешната визитация при Ани и се канаше да излезе, когато Ани каза:
- Д-р Боянов, може ли да обсъдим нещо свързно с моя гипс?
- Какво има Ани? Да не би да изпитваш болки или има нещо друго което не си ми казала?
- Не, болките са поносими, благодарение на обезболяващите които ми давате. Вижте, знам, че това което ще кажа ще Ви се види странно, но при положение че ще бъда в този гипс почти четири месеца, аз не харесвам начина по който моя десен крак е изложен на показ и особено тази диагонална гипсова летва между моите крака. Бих искала да попитам дали не е възможно моя десен крак да бъде гипсиран по начина по който е гипсиран левия т.е. до върха на пръстите и гипсовата летва щом казвате, че е абсолютно необходима да бъде напречно разположна?
Д-р Боянов се усмихна и отговори:
- Ани, имайки предвид вида на товоята фрактура, това всъщност не е необходимо, но ако това ще те направи по-щастлива няма проблем да го направим. Ако желаеш това може да стане точно сега.
- Ще ви бъда много благодарна - отговори Ани.
Не след дълго в стаята и влязоха двама санитари кото бутаха специална носилка на колела със разширена долна част. Ани беше доволна, четози път тя носеше памперс и санитарите нямаше да видят нейните интимни части, докато я местеха от леглото върху носилката на колела. Скоро след това Ани беше транспортирана до гипсовачната стая. Там санитарите я прехвърлиха от носилката върху масата за гипсиране. Докато Ани оглеждаше обстановката вътрешната врата се отвори и в гипсовъчната стая влезе приятно изглеждаща медицинска сеста с кестенява къдрава коса на около 30 години. Тя се представи:
- Здравей Ани. Аз се казвам Лора и ще помагам на д-р Боянов за твоето гипсиране. Не след дълго и д-р Боянов влезе в стаята и се обърна към Ани:
- Е Ани, да започваме за да изпълним твоето желание. Масата за гипсиране беше с наклон от около 30 градуса в горната част така че Ани беше в състояние да наблюдава целия процес. Д-р Боянов взе специален ортопедичен трион и първо внимателно отстрани диагоналната летва покрита с гипс между краката на Ани. След това взе нещо като еластичен чорап и внимателно го нахлузи върху голия десен крак на Ани, като горния му край стигна точно до средата на бедрото на Ани върху гипса който вече покриваще бедрото й, а долния край покри изцяло пръстите на краката и като остави и около 6 см излишни. Д-р Боянов обясни:
- Това се нарича хирургическо трико, и както си забелязала под целия ти останал гипс има такова. То помага на твоята кожа да диша докато си в гипс. Д-р Боянов изпъна всички гънки на хирургическото трико и след това взе нещо което приличаше на ватиран бинт и започна да бинтова долната част н а крака и. Докато продължаваше към прасеца и след това върху коляното, той обясни:
- Това се нарича подгипсова подложка. Тя служи да предпази крайника от твърдата повърхност на гипса, особено в местата на ставните връзки. След като д-р Боянов покри десния крак на Ани с три слоя ватиран бинт до средата на нейното бедро си сложи латексови ръкавици и се обърна към Лора.
-Лора подай ми ако обичаш първата ролка от гипсовия бинт. В същото време Лора беше разопаковала няколко ролки от гипсов бинт и след като потопи първата от тях в една кофичка пълна с топла вода, изчака известно време, взе ролката и изтиска леко в краищата и излишната вода и я връчи на д-р Боянов. Той започна да гипсира крака на Ани, като започна от горната повърхност на глезена, направи няколко обиколки за да покрие и петата й, като в същото време изглаждаше всички гънки. В същото време той обясни:
- Този гипс, който използваме в момета се нарича фиброгипс. Той е много по-лек и се втвърдява много по-бързо, в сравнение с обикновения гипс, който използваме за по-леките фрактури. Целият останал гипс върху твоето тяло е от същия материал. В същото време той беше стигнал с гипсирането до средата на прасеца й. Ани в същото време изпитваше неописуемо чувство на възбуда, което се стараеше да не покаже. Д-р Боянов взе една по-широка ролка от фиброгипс и като започна от средата на прасеца и леко сви крака на Ани, под същия ъгъл както нейния ляв крак, продължи да я гипсира докато стигна до средата на бедрото. Той постави три слоя един върху друг, като след като постави последния слой използва ръцете си да изглади всички гънки и да постигне лъскав и гладък завършек на гипса. След което той влезе за момент в съседната стая и се върна с две дървени летви, едната от които беше малко по дълга от другата. Той разтвори краката на Ани и постави първата летва напречно малко над глезените й, а втората между бедрата точно над коленете и бързо го ги покри с гипс като в краищата използво метода на осморката за да ги фиксира към краката на Ани. Накрая той подгъна обратно върху гипса хирургичуското трико, което покриваше пръстите на Ани и го покри с няколко навивки от по тесен гипсов бинт като изглади краищата му. След това си свали латексовите ръкавици и каза:
- Е Ани това е всичко. Надявам се че си доволна от резултата и това ще ти помогне да се почувстваш по-добре и да преодолееш смущението и неудобствата свързани със сегашното ти състояние.
-Много ви благодаря д-р Боянов. Не сте ли съгласни, че така изглеждам много по-добре.-каза Ани.
Д-р Боянов се усмихна и каза:
- Да така е. Но ти самата си едно много красиво момиче
и ние правим всичко възможно за да облекчим твоите страдания за да се почувстваш малко по-щастлива.
- А кога ще мога да си отида в къщи?
- Хайде Ани, бъди търпелива. И това ще се случи и то много по-скоро отколкото очакваш. След това той я потупа по ръката и каза: - А сега те оставям да си почиваш и бъди сигурна, че всичко ще бъде наред….
Дните минаваха сравнително бавно и еднообразно за Ани, когато една сутрин на 30-я ден след злополуката, д-р Боянов влезе в стаята й и след както попита как се чувства днес, каза:
- Ани, имам чудесна новина за теб, която сигурно очакваш да чуеш от доста време. Днес ще тряба да свалим изцяло гипса в който си в момента и да направим снимки за да проверим как върви процеса на задравяване на фрактурата. След това ако всичко е според моите очаквания ще те гипсираме отново, но по по-различен начин, така че да можеш да стоиш в количката която сме подготвили за теб и много скоро след това ще можеш да се върнеш у дома.
- О д-р Боянов, много съм щастлива да чуя това.
След петнадесет минути Ани беше в гипсовъчната стая. Д-р Боянов използва специален ортопедичен трион за да разреже гипса първо от външната страна по цялата дължина от талията до пръстете на краката и, след това острани гипсовите летви и накрая от вътрешната страна на краката и. След това внимателно повдигна горната половина на гипса и с помощтта на Лора и още една медицинска сестра която се казваше Таня, които повдигнаха Ани успя да издърпа и долната половина на гипса. След това с помощта на хирургически ножици той отстрани и еластичното трико, което покриваше долната половина от тялото на Ани. Тогава Ани погледна надолу и беше ужасена да види колко зле изглеждаше повърхността на нейната кожа. Тя беже груба и на пукана, на места с грозни петна, но най зле изглеждаше нейното ляво бедро. То беше на морави петна, които на места особено в близост до мястото на фрактурата бяха тъмновиолетови.
-О доктор Боянов, моята кожа изглежда ужасно.
- Не се притеснявай Ани.След един месец в гипс това е нормално. Сега Лора ще почисти повърхностния слой от мъртва кожа и ще видиш че всичко не е толкова зле. След като Лора свърши това използвайки специален спирт и лосион, като особено внимаваше със счупеното ляво бедро на Ани, д-р Боянов постави специална шина около бедрото на Ани, така че да избегне каквато и да евъзможност от разместване и я изпрати в отделението по радиология. След 40 минути снимките на Ани бяха готови и докато санитарите върнаха обратно Ани в гипсовъчната стая д-р Боянов влезе със снимките в ръка и каза.
- Ани имам добри новини за теб. Счупените краища на коста започват да се калцират, но за съжаление това не може да стане толкова бързо. Така че ще трябва отново да те поставим в гипс, много подобен на този в който беше до този момент. За сметка на това обаче след това ще можеш да си отидеш в къщи. Както и за разлика от предния път ще можеш да наблюдаваш целия процес на поставяне на гипса. При тази новина Ани изпита смесица от чувства. Едновремнно радостна че ще си бъде вкъщи, тя беше донякъде разочарована че отново ще бъде в гипс и то толкова огромен, но и доста заинтригувана,че ще може да наблюдава самото гипсиране. Докато сестрите нагласяваха краката на Ани в специални стремена над гипсовъчната маса д-р Боянов постави специална опора под гърба и главата на Ани, така че седалищнити и части да не опират върху масата и каза:
-Ани след като този път ще бъдеш в гипс не по-малко от 8 седмици, и доста хора ще те видят в гипс, не би ли желала да го направим цветен?
- Цветен? - Ани беше изненадана да чуе това- А в какви цветове може да бъде гипса.
- Най-различни. А ти какъв би желала?
- Може ли да бъде розов?
- Добър избор. Д-р Боянов се обърна към Таня. - Таня подготви ако обичаш розови гипсови бинтове от фиброгипс. След известно време таня се върна със една количка която беше пълна догоре с изобилие от ватирани бинтове с различна широчина, бинтове които бяха в специална опаковка и рула от еластично трико.
-А сега Ани, да започваме твоето гипсиране- каза д-р Боянов В позицията която беше макар и доста неудобна Ани можеше да наблюдава всичко. Отначало д-р Боянов отрязя около 70 см от едно широко еластично трико, и като го изпъваше с двете си ръце го постави върху тялото на Ани, като остави горния му край над бюста и а долния достигаше под ханша до горната част на бедрата и. След което внимателно отстрани временната шина върху лявото и бедро. После отряза две други парчета от рулона с по-тясно трико и ги постави върху краката и като започна от средата на прасците а горния край на трикото изтегли чак до върха на бедрата й. Когато той докосваше бедрата й от вътрешната страна за да изглади всички гънки на трикото, Ани почувства неконтролирум прилив на възбуда, която едва успяваше да прикрие. След това той отряза две парчета от по тясно трико и ги постави върху долната половина на краката на Ани, като остави около 6 см които да покрият пръстите и. След това използва хирургически ножици и леко изряза краищата на трикото което покриваше вагината на Ани и използва пластир за да залепи тези краища около горната вътрешна част на бедрата и. Докото вършеше това Ани леко потръпваше и дори няколко пъти въздъхна силно. Д-р Боянов разбираше че това и причинява възбуда но каза:
- Ани, разбирам това което ти причинявам, но аз съм лекар. Успокой се, за да мога да оформя основата на гипса по-най добрия начин, така че след това да не ти причинява неудобства. След като изглади всички гънки на хирургическото трико д-р Боянов взе ватиран бинт и започна да бинтова Ани като започна малко над талията и. В същото време Лора и Таня пориваха с бинт краката и. Този път д-р Боянов използва много повече от ватрирания бинт за да покрие с него цялата долна половина от тялото на Ани, като особено внимание обърна глезените, коленете и ханша на Ани да бъдат дебело подплатени. Ани попита:
- Д-р Боянов, защо използвате толкова дебел слой от този бинт?
-Това е необходимо за да може след това когато положим и самия гипс, той да не оказва прекалено голям натиск върху мускулите на тялото ти, така че да не изпитваш никакви неудобства и да се чувстваш така все едно че си обула някакъв плътен чорапогащник.
Тук вече всички, даже и Ани се засмяха. Междувременно Таня разопакова първата гипсова ролка и след като я потопи в легенчето с топла вода я подаде на д-р Боянов. Той започна да гипсира Ани, като първо леко сви в коляното левия крак и започвайки от средата на прасеца бързо покриваше с яркорозов гипс нейното счупено бедро. Като стигна почти до горния край на бедрото той взе нова ролка и продължи като обиколи няколко пъти около седалището, ханша и стомаха и, след което отново се върна върху лявото и бедро. При това този път горната част на тялото на Ани не беше хоризонтално спрямо краката а във полуседнала позиция. Д-р Боянов обясни, че това е така за да може Ани да се чувства удобно в количката,която ще ползва. След това той взе нова по-широка ролка гипсов бинт и като започна от талията на Ани този път започна да я бинтова в посока към дясното и бедро обиколи горната част на бедрото и няколко пъти и продължи надолу докато свърши малко над дясното и коляно. Докато наблюдаваше как гипса покрива ханша и бедрата й, като се втвърдяваше бързо Ани изпитваше неописуемо чувство на възбуда, а сърцето и биеше учестено. След като д-р Боянов оформи отвор на гипса около интимните части на Ани и около седалището и спря за малко като придържаше краката и в правилната позиция за да може гипса да се втвърди достатъчно. После взе от Лора нова ролка и започна да гипсира левия и крак, започвайки от горната част на стъпалото, обиколи глезена като изглаждаше внимателно всички гънки и продължи докато достигне до средата на прасеца, където направи няколко обиколки върху вече положения гипс. След това повтори същата процедура и със десния крак на Ани, като този път продължи към коляното, като преди това го сгъна леко в същата позиция както и левия и крак. След като покри с гипс и коляното и той продължи нагоре докато съедини гипса с този който вече беше върху бедрото и. После взе нова ролка и започвайки от глезена обиколи изцяло крака и до горната част на бедрото като използваше дланите на ръцете за да заглади гипса. После повтори същия процес и със левия и крак. След това той спря за малко за да изчака гипса да се втвърди и попита:
- Е Ани, как се чувстваш в момента?
- Изумително! Като се изключат леките болки в лявото ми бедро, никога не съм си представяла че гипсирането може да бъде толкова възбуждащо. При което Лора и Таня, медицинските сестри се усмихнаха загадъчно.
- Мога ли да попитам защо се усмихвате? - попита Ани. Този път Таня отговори:
- Защото и други пациенти, особено млади като теб в повечето случаи казват същото. Вероятната причина за това е че младите хора по принцип са доста по чувствителни.
Д-р Боянов, който също се усмихваше каза:
-А сега Ани да завършим твоя гипс. Той взе една дървена летва от масичката до себе си нагласи я между глезените на Ани и бързо я покри с розов гипс, като този път заглаждаше гипса и върху летвата. След това взе още една летва постави я между бедрата на Ани, малко над коленете й, като внимаваше тя да бъде успорена на летвата, която беше между глезените й. После покри с гипс и тази летва и отново го изглади. После насочи вниманието си към пръстите на левия крак на Ани, обърна обратно върху гипса часта от трикото която стърчеше и покриваше пръстите и. След това като използва гипсова подложка и тясна гипсова ролка оформи края на гипса така че само горната част от пръстите на Ани да бъдат видими а отдолу да бъдат върху гипса, а не да стърчат извън него неестетично. Същото повтори и със десния и крак. Имайки предвид, че това са едни от най-чувствителните точки от тялото на Ани, той се стараеше да не и прчинява прекалено голяма възбуда която тя да не може да сдържа. Накрая обърна в!
ърху гипса който покриваше талията и излишната част от трикото, взе една средно широка ролка от розов гипсов бинт и покри трикото с няколко слоя, като внимателно заглаждаше всеки слой и особено горния ръб на гипса, така че той да получи една леко овална форма а не да бъде като отсечен. След като приключи и с това и остана доволен от резултата д-р Боянов се усмихна и каза:
-Е Ани, това е всичко. Имайки предвид,че ти ще бъдеш в този гипс повече от два месеца и доста хора хора ще те видят в него, този път направихме всичко възможно, така че да не изпитваш притеснение и неудобство от твоето сегашно състояние. Виждайки завършения вид на гипса Ани не можеше да повярва на очите си. Макар и все още влажен гипсът изглеждаше зашеметяващо. Започвайки малко над талията и,без да бъде прекалено стегнат, той перфектно следваше всички извивки на долната половина на тялото и, подчертавайки съвършенството на техните пропорции. Ако не бяха двете успоредни летви покрити с гипс, които задържаха краката и доста широко разтворени, изглеждаше сякаш Ани е обула дебел розов скиорски клин. Само дето този клин беше твърд като бетон и Ани не можеше да мръдне дори и един единствен мускул от долната половина на тялото си, освен пръстите на краката си. Но това усещане и беше познато и тя трябваше да се примири с него. Д-р Боянов каза:
- А сега Ани искам да ти покажа това което ще бъде най-верният ти спътник през следващите 2 месеца и до голяма степен ще ти помогне да преодолееш неудобствата от гипса. - Той кимна към Лора- Лора ако обичаш. Лора излезе от гипсовъчната стая и след малко се върна като буташе пред себеси една инвалидна количка. Тук вече Ани не можа да скрие своята изненада:
- О това за мен ли е? - И друг път се беше случвало Ани да види колички за инвалиди, но тази изглеждаше доста по различно. Първо цялата количка беше тапицирана със светлокафява кожа, която изглеждаше че е доста мека. Освен това седалката и беше доста широка, имаше висока облегалка, която беше наклонена назад а също така и опора за главата. В долната част на количката имаше две опори за краката, които не бяха успоредни а раздалечени, точно на същия ъгъл вкойто бяха гипсирани краката на Ани. Те завършваха с перпендикулярни опори за стъпалата които бяха покрити с набраздена гума. В долния край на опорите за краката имаше и напречна опора широка около 20 см. Страничните опори за ръцете също така бяха доста широки и добре тапицирани. Но най-важното беше че количката не беше механична а електрическа. Ани позна това по панела за управление, който се намираше пред дясната опора за ръцете и акумулатора, който беше разположен отзад. Д-р Боянов каза:
- Да, това е за теб. Да видим какво мислиш за твооето средство за придвижване през следващите няколко месеца?
- Прилича ми малко на зъболекарски стол но на колела- отговори Ани.
При което всички се засмяха.
- Радвам се на твоето чувство за хумор Ани- каза д-р Боянов- Да видим дали можем да те настаним в този… "зъболекарски стол на колела".
Като каза това той сложи ръцете си под мишниците на Ани и с помощта на Лора и Таня, които я държаха при краката,вдигнаха Ани и я поставиха в количката.
- Удобно ли се чувстваш? - попита д-р Боянов
- Да доста удобно. Мисля че само опората за главата трябва да регурира малко напред. Д-р Боянов мина зад количката и след като свърши това каза:
- А сега Лора ще ти покаже как да си служиш с количката. След което, разбира се след като изчакаме около 6 часа за да може гипса да изсъхне достатъчно, ще можеш да си ходиш у дома. Твоите родители ще те чакат във фоаето. А сега ни извини, но двамата с Таня имаме и други задължения. И не забравяй, че след два месеца ще те очаквам отново тук за да проверим как върви твоето възстановяване. Като каза това д-р Боянов потупа Ани по ръката и последван от Таня напусна гипсовъчната стая. След като останаха сами с Ани, Лора и каза:
- Сигурно си щастлива че най-сетне си отиваш в къщи, макар и с помощта на това-Лора посочи количката.- Д-р Боянов е свършил наистина невероятна работа. Гипсът ти изглежда стахотно. Но мисля, че един финален щрих няма да бъде излишен.
Като каза това Лора извади от джоба на престилката си едно шишенце с тъмночервен лак за нокти и след като се наведе започна да лакира ноктите на краката на Ани. В същото време Ани каза:
- Лора, мислиш ли че това е необходимо?
- Разбира се Ани. Това че си в този гипс по никакъв начин не трабва да те смущава, а напротив трябва да направим всичко възможно да подчертаем твоята красота. След като свърши с лакирането Лоро каза:
-Няма да повярваш какво внимание ще получиш от хората, когато излизаш навън. Особено от по-младите мъже. Те просто няма да могат да откъснат поглед от теб и ще се чудят как да се приближат до теб и да те заговорят.
- Наистина ли? - попита Ани
- Само изчакай и сама ще увериш- отговори Лора
- А ти откъде си сигурна в това?
Лора се усмихна загадъчно и каза: - Знам го от личен опит.
- Какво, да не би да искаш да кажеш, че и ти си била в положение като моето?
Докато обясняваше на Ани как да си служи с количката, Лора каза:
- Да, преди три години си счупих бедрото, само че на десния крак и повече от четири месеца бях във гипс много подобен на твоя, но както този в който беше първоначално. И дори ползвах подобна количка. През това време имах доста нови запознанства и дори любовни авантюри. Впрочем д-р Боянов беше моят лекуващ лекар и след като се възстанових напълно, той ме покани да работя в тази клиника. Оттогава сме имали най-малко десет случая като твоя. И почти винаги момичетата докато бяха в гипс си намираха приятели, а няколко дори се омъжиха след това. Ани беше шокирана:
- Лора, всичко което казваш звучи много странно и в същото време интригуващо. Не ми се вярва това да е истина, но поне състоянието в което съм - и Ани кимна към гипса - ми дава възможност да проверя.
- Е за два месеца ще имаш достатъчно време и ще видиш че не се шегувам,дори и малко. А сега да видим дали си запомнила, как да ползваш количката. Можеш да пробваш сама да се върнеш до болничната си стая. Аз ще дойда след малко, за да ти помогна да се приготвиш за вкъщи. Ани успя сама да излезе от гипсовъчната стая, зави надясно и докато се отдалечаваше по дългия коридор Лора с възхищение гледаше след нея като едва доловимо каза:
- Милата Ани. Дали съзнава колко е красива, макар и в този огромен гипс. Истински щастливец трябва да се чувства мъжът който е неин приятел. Ани всъщност не беше казала на Лора, че в момента си няма приятел. Докто тя се придвижваже с количката за да стигне до своята болнична стая, установи че доста от хората които срещаше по коридорите я наблюдават с любопитство. След като стигна в стаята си Ани започна да приготвя вещите си и установи че въпреки огромния гипс се справя доста добре. Единственото което я притесняваше е какво би могла да облече върху гипса, понеже тя все още носеше болничната си пижама. В този момент в стаятя влезе Лора и каза:
- Ани дойдох да ти помогна за да се приготвиш а също така ти нося нещо което мисля че ще ти бъде много полезно. Като каза това тя извади от един найлонов плик чифт сини шорти които изглеждаха доста необикновенно. Първо по страничните шевове те имаха копчета тип тик-так а в горната си част оттрани - по две широки ивици от велкро. А иначе бяха от много приятна и лъскава материя. Ани, аз сама приготвих това за теб. Когато аз бях в гипс като твоя също носих такива и мисля, че едва ли би могла да намериш нещо по-подходящо заради това - и Лора посочи гипсовата летва между коленете на Ани.
- О Лора! Нямаше нужда, но все пак много ти блатодаря! - каза Ани.
- А сега да видим, дали ще можем да ти ги сложим. Като каза това Лора разкопча копчетата