Незабележима

Сигурно за него съм била просто една от многото. Та той беше главният мъжки солист на трупата, а аз само едно от многото момичета от основната група балерини, което никога не избираха за някоя от главните женски роли в представленията. А в една балетна трупа йерархията е всичко. Както в глутницата вълци има един изявен самец-водач – “Алфа”, главна женска - “Бета” и след тях идват всички останали, като всяко животно точно си знае мястото, същото, горе-долу, е и при нас в трупата. Аз с още няколко дузини танцьорки бяхме “Омегите”, или най-ниско поставените членове в една глутница. Солистките получаваха най-хубавите роли, по-големите заплати и най-готините момчета в трупата – от малкото такива, които бяха с “правилна резба”.
Онази вечер останах сама след всички, за да науча един нов пирует. След неколкостотин неуспешни опита най-сетне съумях да сътворя нещо що-годе прилично и омаломощена се прибрах в съблекалнята. Останалите момичета вече отдавна си бяха отишли. Краката ме боляха зверски и едва ме държаха. Затова побързах да седна на пейката или по-точно, се строполих на нея и след няколко минути, докато си поема дъх, се заех да изуя “палците”. Справих се криво-ляво, след което изпънах крака, както бях седнала, облегнах гръб на стената и за пореден път запроклинах наум съдбата си на професионална балерина. Която обаче сама си бях избрала… Палците, но на краката ми, бяха ужасно изранени и затова започнах лекичко да ги масажирам, и разтривам. Имаха вид сякаш някой ги беше млатил с ковашки чук и скоро се отказах заради непоносимата болка, която ме изгаряше всеки път, когато ги докоснех…
> Той сигурно е дочул болезненото ми мрънкане, докато е минавал по коридора, защото нямах сили дори да се разцивря като хората. Бях скрила ръце в шепите си и за пореден път рецитирах своята “Ода за загубенячката”, състояща се от последователни, цветущи изрази в “рап-стил” от рода на: ”… тъпачка, нещастничка, крава задръстена, грозничка, залупенячка…! ”- и т.н. Затова и не съм успяла да го чуя кога точно е влязъл.
В следващият момент нечии благословени ръце взеха едното ми стъпало и започнаха нежно да го разтриват. “Изплувах” стреснато от шепите си и ГО видях. Беше коленичил пред мен и силните му, перфектно оформени като мускулатура ръце, с изящно дълги пръсти, масажираха в скута му ужасно разранените ми пръсти и ходила.
-“Прекрасна, красива, единствена… !” – мисля че трябва да добавиш и тези думички. – Рече с тих, но толкова затрогващ глас той, взирайки се дълбоко в очите ми – толкова дълбоко, че чак имах усещането, че успява да надникне дори в душата ми.
Бях толкова сащисана, че просто изгубих дар слово. А той продължаваше да разтрива и да милва, и да гали обезобразените ми, окървавени стъпала...
“Кажи нещо, кажи нещо, тъпачке!” – усилено се въртеше в ума ми, но думите така и не идваха. Вместо това, с ужас се чух да простенвам възбудено. Плеснах се през устата и стиснах до болка очи. Когато отново ги отворих, Андрей вече целуваше наранените ми пръсти.
-Недей! – най-сетне промълвиха устните ми.
Той обаче не спря, а собствените му устни постепенно се изкачваха нагоре. Нагоре и все по-нагоре… !
-Ти дори не ме познаваш! – изстенах отчаяно.
-Знам всичко, което трябва…
-Потна съм. И съм мръсна…
-Прекрасна си!
Бях останала само по бикини и потниче, и затова не му беше много трудно да ме съблече. Не му се противопоставих. А после вече целуваше гърдите ми и последните ми възпротивителни сили се удавиха в надигащата се все по-силно в стомаха ми вълна от възбуда! Потърсих с устни устните му, а с ръце ципа на дънките му. Улучих “целта” и в двата случая. Езикът му изпълни устата ми, а пенисът му – шепите ми. Обърна ме с гръб и ме облада, преди още да съм направила чупка в кръста. Силата му се вля в мен като бурен поток в кротка река. Екстазът ме заоблива на трепетни вълни, в синхрон с могъщите му тласъци. Дали всичко това обаче не беше само един чуден сън, от който всеки миг ще се пробудя и ще се озова отново в болезнената действителност, седнала изтощена на дървената пейка в съблекалнята на балерините…?!
Разбрах че все пак не сънувам, когато малко по-късно фантастичния му кур смени дупките. Просто, ей така – в единия момент се къпеше в мъзгичка в тръпнещата ми от удоволствие сливка, а после вече прогаряше ануса ми с мощни напъни. Едва за втори път някой ме чукаше “отзад” и няма какво да си кривя душата – на моменти зверски болеше – но ,о, каква прекрасна болка беше само!
Докато ме ебеше в гъза, Андрей не спираше да масажира с ръка клитора ми, а зъбите му доста настървено хапеха врата и “камбанките” на ушите ми. Тогава грандиозен наплив на чудна енергия накара всичките ми сетива да се взривят! И така сукенда подир секунда, минута след минута – цяла вечност на неописуем екстаз – чисто физически, но и духовен… !
Сетне го чух да пита:
-Как се казваш?
-Ира – успях да изстена тихичко.
-Ира, искам да се изпразня върху стъпалата ти!
Миг по-късно той плъзгаше ритмично стъпалата ми по ствола на напращелия си хуй. А аз, омаломощена, отново седях на пейката, но този път това беше прекрасна умора.
Погледът ми отскачаше ту към лъскавия, кървясал пенис, ту към съсредоточеното му, излъчващо крайна възбуда, лице. Екзалтиран стон предшества “перленият фонтан” бликнал и залял наранените ми стъпала, и пръсти. Спермата му беше мека и топла, като чудодеен балсам. И наистина, болката сякаш вече я нямаше. Тъгата и самосъжалението също изчезнаха. Остана само едно изпълващо ме от главата до петите чувство – онова чувство, за което казват, че движело света… !