Нежни бледорозови пръстчета мастит кур изпразват 2

Входният звънец така гневно и настоятелно иззвъня, че на мига се намерих до вратата и я отворих. Пред мен бяха не по-малко гневните очи на пощальонката.
-ти ли се намери най-некадърният, бе? – крясна тя. –Една година ме разиграваш.
Веднага разбрах каква е работата. Няколко пъти тази жена ме беше предупреждавала да заключвам пощенската си кутия. Оставях я отворена, за да не измъчвам любопитството на съседите, които заради получаваните от мен шарени вестници и списания веднъж й бяха разбили бравичката и аз реших да не я поправям. Това, разбира се, си беше моя работа, но имаше и нещо, което засягаше пощальонката Като ми изчезнеше пуснатото от нея съобщение за запис или колет, принуждаваха я да ми носи ново. Така заради моята небрежност и ненавременното ми явяване в пощенския клон началниците я упрекваха и разкарваха. Пък и работата й в нашия голям район и без това бе много.
-Дръж – тикна ми в ръката тя едно листче. – И още сега отивай за записа, защото началничката каза, че ще го върне и ти ще “вземеш на босия цървулите”! От вчера трети път те търся. Откъде ми се уви на главата?
Едва сега видях, че цялата й глава е увита в дебел, вълнен шал, който около устата й бе целия заскрежен. Навън вееше леден вятър и макар че по нея нямаше сняг, заприлича ми на ледена шушулка. И понеже потропваше с крака, помислих, че й се ходи по малка нужда.
-Ела да влезеш в тоалетната! – рекох й.
-Каква тоалетна, бе?- изгледа ме тя свирепо. –Краката ми са скокълнати от студ, затова тропам.
-Че идвай да се грееш де – почти я опънах и тя не се двоуми.
Влязохме в хола и докато тя придърпа табуретката до парното, аз измъкнах изпод леглото стара електрическа печка с два реотана, дето веднага загряват, включих я и я поставих срещу дивана.
-Ела и седни! Парното е вятър работа.
Послуша ме, но не ръце над печката надвеси, макар че бяха целите зачервени, а краката си започна на реотаните да напича. Явно ги бе измокрила с тея поовехтели ботуши.
-Приличаш ми на мамул така увита в тоя шал. Свали го тук, че после да не ти е студено като излезеш! – подсетих я от добро сърце.
Нито отговори, нито свали шала, нито недружелюбното й изражение изчезна от лицето. Само продължи да извърта и напича ходилата си.

Отидох в кухнята да сложа по един чай. Имам чайник, с който водата за минута завира. Когато се върнах, тя беше свалила ботушите си и разтриваше пръстите на краката си. Но сивите й, дебели чорапи от вълна бяха мокри. Посегнах да ги сваля, но тя рязко се дръпна.
Не се обидих, защото съществуваха десетки причини да постъпи така; в чужда къща, с чужд мъж… А можеше да бъде и нещо съвсем прозаично – просто чорапогащите й да са скъсани на пръстите. Знае ли човек кога за какво се дърпа жената. Преди години в най-горещия августовски ден цял следобед се борих с дъщерята на хазяите, която се бе върнала от ваканция на село. Целувахме се, извадих острите й гърди, мачках ги, смуках ги и явно така й се бе приискало(пък и на село цял месец била на “половин пости”, както казваше). Така й се бе приискало, че само издаваше нечленоразделни звуци, стискаше в една ръка патката ми, а с другата опъваше полата си надолу и не даваше да я запретна. Когато най-подир в края на силите си рязко я обърнах с дупето към мен, успях да го хвана и разбрах, че е голо, тя мигновено спря да се съпротивлява, като подкосени паднахме на земята и се започна страхотен секс, или както тя му казваше, “връткане”. Срамувала се, милата, че била без гащи, затова не давала да й вдигна полата или да я хвана за “сливата”. Заради някаква глупост замалко да се разминем с такова хубаво преживяване. Не знаеше, сладката, че за мен, на когото не се бе случвала такава ситуация, случаят ми създаде фантастично вълнение. Пък и младото хазяйче беше едно зверче, думи нямам. Нещо полувисше учеше, ама сексуалната й категория бе супер висша.

Та и сега пощальонката. Не мога да й се сърдя на жената. Както казах, поне сто причини може да има, да не иска да си събуе вълнените чорапи…
(СЛЕДВА продължение… )