Нежни бледорозови пръстчета мастит кур изпразватн 1

Капнах пет-шест капки коняк в чая и й предложих цигара. Отказа, дори ме погледна така, сякаш я обиждам с тая цигара. Но да сваля вълнените чорапи позволи след мое ново настояване. С неохота, имаше съпротива, но позволи.
Клекнах до печката, свалих едната гета и бях поразен – държах в ръце едно възхитително ходило, нежни бледорозови пръсти, изящен глезен. Честно казано, когато съм определял дали един женски крак е хубав, винаги съм гледал съвсе други неща, в смисъл – педя под коляното и педя над него – до мястото, където срамежливото (или предизвикателното) се гуши (или се пъчи) оня сладък оазис, без който животът губи смисъл. Ако бях умрял вчера, нямаше да зная колко прелестна може да бъде тази част от женския крак, която скриват в обувка и стъпва на земята. Боже, та дори с пета да стъпеше на главата на члена ми, вместо от болка, щях да изкрещя от удоволствие. Събух и другата гета. И в този чорап бяха измръзнали и мокри розовите й пръстчета. Обгърнах ги с длани, доближих ги до устата си и започнах да им дъхам топъл въздух, както се стопля с дъх малко премръзнало врабче.
В три неща можех да се закълна в този момент: че жената е много почтена, доста простовата и срамежлива, че стои така, защото не знае какво да направи и че ще експлодирам от желание. Разтривах и галех, разтривах и галех и без сам да усетя грижовните мои длани се качваха все по-нагоре и по-нагоре. Разтрих коленете й, пак топлех с дъх(може и устни да съм долепил) и пак качвах дланите нагоре, превземайки сантиметър по сантиметър сладката територия. Докато стигнах горния край на чорапите и пръстите ми докоснаха голо. Е, няма по-сладък миг от тоя, в който от гладката найлонова материя на чорапа дланите ти докоснат нежната гола плът. Защото дори и най-кльощавия крак е леко набъбнал там, където се освобождава от стегнатия чорап. Престъпник е този, който е измислил чорапогащите, лишил е мъжа от върховно, божествено преживяване. Може би не е толкова сладко, колкото когато членът ти разтваря срамните женски устни и леко започва да влиза, където му е мястото. Да, не е толкова сладко, но е по-нежно, по-изтънчено, пък и не ти се случва всеки ден.
Сигурно не съм бил на себе си, за да не усетя, че пощальонката бута главата ми назад. Настоятелно, но все пак не грубо. Не можеше да не й направи впечатление, че с пламнали длани, с дъх и много нежност се опитвам да стопля премръзналите й крака. Нещо, което едва ли някога мъжът й, ако има такъв, е правил с нея. Нали все гледаме да се докопаме до бедрата и онова, дето е между тях. Лично аз не съм грубиян, но чак ходила, пръсти, глезени, та дори и пети женски, не съм си и помислял, че могат да се галят. Повдигнах очи при побутването и видях, че е свалила очилата си и ги е поставила до себе си на дивана. Проследила погледа ми, пощальонката рече:
-То както си се разпухтял като локомотив, замъглиха ми се стъклата и нищо не виждам.
Съвсем не беше от това, но най-малко сега можех да й обяснявам. Затова кротко, нежно и топло и казах:
-Ами затвори си очите като мен. То и какво толкова има за гледане?
С последното исках да я успокоя. Сигурен бях, че от жените, които дори в банята се смущават, ако ги гледат, защото са страшно срамежливи.
-Какво има за гледане ли? – контрира ме тя и за пръв път в гласа й се смениха сърдитото с шеговитото. –Ако не си отваря жена очите с мъж като теб, виж, че дорде се усети, той й навирил краката!
Дали от наивната й откровеност, дали от това, че си я представих как съм й “навирил краката”, или просто защото бях силно възбуден, започнах бурно да се празня в гащите. Хванах само крака й и натиснах с ходилото полуделия мой член. Тя извърна глава гнусливо, но вероятно без сама да осъзнава, и усетила тласъците на члена ми, го натисна с ходилото и пръстите й се размърдаха, като че ли търсеха главата му. Изпразних се и чух как въздъхна облекчено. Не че преди това се бе страхувала кой знае колко, но все пак след като разбра, че се изпразних, сметна историята за приключена. В погледа й нямаше и следа от чувство за вина, защото наистина в нищо не бе виновна. И полагайки неимоверни усилия да говоря спокойно, й рекох:
-Дай да махна вече тоя шал! – без да чакам отговор, започнах да го размотавам.

Свалих го, наведох се, взех я на ръце и я отнесох на леглото. Нямаше страх, нямаше и гняв в погледа й, а само едно голямо удивление се четеше там. Недоумяваше, сигурно, какво може да иска от нея един мъж, който вече се е облекчил, направил си е кефа, като се е изпразнил. Колко ли пъти след вършенето на “оная работа” веднага са й обръщали гръб и са захърквали? А тя, пощальонката, можеше да бъде простовата и посредствена, но не можеше като всяка жена да не усеща нужда от нежност, от ласка след онова, което наричаме “акт”. Защото това е признателност от страна на мъжа, доказателство, че му е било хубаво, пък и любов. Не беше познала тези удоволствия жената и явно винаги се е чувствала ограбена, изиграна. Усещала го е, защото то не се учи, не прави разлика между неграмотни и професорки, то е в кръвта на всяко женско същество…
(СЛЕДВА продължение… )