Невена Автор: anonymous
Публикуван на: 02.06.2012
Беше средата на юни месец. Тогава тъкмо се бях върнал от испания след двегодишен престой. След традиционните посрещания с роднини и след като се видях с повечето си приятели ежедневието ми зацикли в монотонност. Седях по цял ден пред телевизора и се чудех какво да правя. Бях забравил какво е свободно време и не бях свикнал да почивам. Станах, нахлузих си някакви къси гащи и тръгнах към магазина за цигари. Влязох и се наредих зад младо момиче. Тя ме погледна и ми се усмихна. После излезе. Стигнах пред входа и там видях пак момичето с още едно. - Чао. - Да не забравиш за учебника! - Няма... Разделиха се. Тя се обърна и пак се усмихна широко. - Здрасти. - Изчурулика с меко гласче. - Здравей... - погледнах учудено. - Май не ме позна, а? - Не... - Невена. От седмия етаж. Тогава се сетих - беше Невенчето от седмия етаж. Боже как се бе променила! Като заминах беше момиченце с руси плитчици, а сега... Сега пред мен стоеше момиче около 168 с хубаво телце и ангелско лице. Сините й очи грееха, русата й коса се стелеше по раменете, под поличката и потничето се загатваха женствени форми. - Божеее! Извинявай... Съвсем не те познах. - Много съм пораснала, а? - Наистина, без майтап. Направо, нямам думи. - Как е отново вкъщи? - Добре. Свиквам. Но е хубаво. Тръгнахме към асансьора и се заговорихме. Учела, пита за Испания, аз давах тъпи отговори, нали знаете. - Как са испанките? - Стрелна ме с поглед Невена. - Грозни, тъпи, абе не стават. Има и изключения... - Е, сигурна съм, че си се оправял - нали си хубавец! - Смеха й зазвънтя. Като чух какво каза нещо трепна в мен. - Сега на колко години си? - На 12. Септември ставам обаче а 13. - Охооо, голяма си! - Усмихнах се иронично. - Не се присмивай, ей! - Кой се присмива? Аз?! Никога! ... Как я караш иначе? - Оф, не питай. Уча, кафета , скука. Сега трябва да уча, ама ме мързи и ще дремя с кафе пред компа. Ти какво ще правиш? - Ми... Телевизия. Скука. - Ела на кафе, самс съм и ми е много тъпо. - Еми... - Не знаех какво да кажа. - Еми добре... - казвайки го очите й помръкнаха. Стана ми кофти. Не исках да съм гаден. - Не мога, чакам да ми се обадят по работа. И аз съм сам, що не дойдеш ти? - Измъкнах се от ситуацията. Никакво обаждане не чаках. - Кога да дойда? - погледна с плах поглед Невена. - Ми... след полвин час. Добре ли е? - Да. - Чакам те. Затворих вратата зад себе си и поклатих глава - Невенчето се превръщаше в много хубаво момиче. С тези крака, дупе... "Пфу! Да беше по-големичка..." помислих. Направих кафе и налях в две чаши. Сипах и по чаша тоник. След минута се зжънна на вратата. Отворих и на със слънчева усмивка тя чакаше. - Готово ли е кафето? - Естествено. Най-доброто! - Ами? - Съмняваш се?! Ще се наказваме май, детенце! - Усмихнах се и се усетих че прозвуча доста двусмислено. - Нима? Тя влезе и се посмяхме още малко. Седнахме и отпихме от кафето. Заприказвахме общи неща - разказвах за Испания, за случки там. Тя ме слушаше и попиваше всяка дума. Отпих от тоника, но ми се стори постен. Станах и извадих бутилка джин. - Искаш ли малко? - погледнах я с лека усмивка. - Ми да. Много обичам джин с тоник. - Не си ли малка за джин? - Ухилих се и й налях в чашата. - Малка, ама знам вече! - Аха... - Кажи ти за испанците. Сигурно са много хубави? - Тя се засмя и покри уста сякаш от срам. - Ама че вапроси... Ами! Селяни са. Не е като по филмите. - Стига бе! - Ми...Така си е. Мене там ме брояха за много вазпитан, галантен , чаровен, пък сам си обикновено момче. - Е, ти пък. Готин си. Те ако се сравняват с тебе...- Тя ме погледна и наведе после за секунда поглед и пак се усмихна. - Аз... Я се виж каква красавица си станала. Същинска мадама! - Намигнах й шеговито. - Сигурно имаш 100 гаджета? - Ами... Тъпаци са! Само гледат да те хванат за гъза и ти говорят глупости. Ужас! - Е, ти пък... - Аз искам някой по-свестен, някой точен,да се държи с мен нормално, да ме разсмива. Някой като... - Като кой ? - Като тебе, Иване! - Тя ме погледна и се засмя. Бузите й поруменяха. - Като мене?! Аз съм дърт пръч. За кво съм ти? - Е, ти пък...- Усмивката й не слизаше от лицето. Отмяташе косата си постоянно и откриваше гушка като на сърна. Наистина беше мнохо хубаво момиче. Свършихме чашите и аз досипах още джин с тоник. Неваяна пиеше без да се притеснява и вече имаше весел блясък в очите. - Играеш ли карти? - попита ме тя? - Всеки барман играе. На какво? Белот, бридж, какво можеш. - Усмихнах се. - На покер! - Ами?! Трябва да залагаме. За какво ще играем? - Каквото кажеш... със събличане! - Усмихна се тя и се захили. - Брей... Добре. - Не знам защо но не се замислих даже. донесох карти и раздадох първата ръка. - Аз залагам чехлите си! - Стрелна ме тя с решителен поглед. - Абе не е честно, щото имаш чехли, потник, пола, бикини, сутиен имаш... Пък аз съм само по шортета и тениска, ама нали и без туй съм по-добър... - Залагай , не се оправдавай, Иване! - Ок. Тениската. Знех че нямам нищо, но нали трябваше да я накарам да си помисли че съм слаб. Загубих ръката и свалих потника. Невенчето се засмя, а аз раздадох следвашата ръка. - Аз пак слагам чехлите. - обяви залога си момичето пред мен. - Аз имам само гащета. ОК. Свалихме картите и аз победих. Тя хвърли чехлите настрана демонстративно с познатия звънлив смях. Пак раздадох. Тя заложи потника си. Аз пак гащетата. Спечелих. Стана ми неудобно и казах: - Да ми тениската и няма да сваляш нищо, ОК? - ОК- тя ми подаде Т-шъртката. Междужременно вече си налях четвърта чаша джин. Усетих го леко. Раздадох следващата ръка. Имах добри карти но изчаках. - Аз залагам потника. - Усмихна се зад картите Невяна. - Аз отговарям и дигам залога с гащетата. Играй. - Хм... Отговарям като слагам и полата. Дай да те видя сега! - Тя сложи картите. Имаше 3 дами. Аз показах 3 попа. - Ааааа! Лъжец... добре. Потника- тя махна потника. - и полата. Готово- Невяна остана по бял сутиен и прашки. Гледката беше прекрасна : бедра с цвят на праскова, нежен корем, сутиена държеше гърди с размер на портокал. - Да спрем, а? - преложих плахо. - Ами! Ти си бит от започването на играта, момче! Искам да видя голото ти дупе!- Закани се с пръст малката Невена. Пак си налях джин и раздадох. Пак имах силна ръка. - Залагам тениската си. Ти си. - Аз слагам сутиена и ...прашките! Ай сега да те видя - тя се засмя . Алкохола я беше хванал. - Отговарям с гащетата. Свалихме картите. Тя имаше четити валета,а аз - четири дами. - Ебати! Хм... Май ме би... - Нищо, друг път ще покажеш - предложих кавалерски. - Аз съм принципно момиче и си плащам дълговете, Иване... Невена стана и махна сутиена си. Гърдите и щръкнаха като сметанови топки. Зърната й бяха малки и розови. - Невена...- понечих да кажа. Тя хвана прашките си и с едно навеждане ги свали. Вцепених се. Между краката й имаше рядка руса ръстителност, а отдолу се показваше розова путчица. Тя се усмихваше. Седна на стола и разтвори крака. Не издържах - насочих се към нея и клекнах. Тя стана и леко се дръпна, но аз я хванах за дупето и прокарах ръка между краката й. После я целунах. Тя прехапа устни и затвори очи. Започнах да я лижа. Разтворих цепчицата й и засмуках. Тя хвана главата ми и изстена с нежно гласче. Имаше хубав клитор, който беше набъбнал. Започнах да го смуча и хапя леко. Смучех все по-силно. Тя застена и запъшка: - Ох... Аааа, да... Иване... оф...да... В този момент от цепката й се разтече и Невена застена гънейки се в ръцете ми, а путето и запулсира леко. Тя се отпусна върху мен, прегръщайки главата ми и допорайки я до гърдите си. Станах и започнах да я целувам. - Я да видя какво криеш в тия шорти...- момичето застана пред мен на колене отметна златната си грива и събу шортите ми. Хуя ми щръкна пред лицето й. Тя се усмихна дяволито и го целуна , гледайки ме със сините си очи. После го лапна и започна да ми духа бавно. Сигурно го бе правила преди,защото беше много добра. Правеше го бавно и внимателно. Хванах я за косата и започнах да й го вкарвам до гърлото бързо. Слюнка изби по брадичката й. Извади го от устата си и пое въздух. - Чукай ме, Иване. Чукай ме! Малката мръсница ме погледна с премрежем поглед казвайки думите с полудетското си гласче. Вдигнах я и я надупих на масата. Прокарах пръст през путето й и наместих хуя си в цепката й. Влязох с мощен тласък. Кура ми влезе после срещна някаква преграда след което влезе целия. - Ааааа! а, а... Тя беше девствена! - Не спирай...Хубаво е... Изстена Невенчето с красива гримаса на личицето си. Започнах бавно. Тя пъшкаше при всяко влизане и движение. Беше много тясна и топла. Усилих темпото, докато момичето под мен стенеше. Хванах я силно и я започнах да я клатя яко. Тя викаше и пъшкаше: - А, а, а.. а!А!А!А!А! да... да , Иване... Наближавах екстаза и съвсем я запращях като животно. Тя започна да вика: - Дааааа! Пак... Давай.- Путката й пак запулсира, а по лицето й се изписа напън и усилие. След миг се смени с облекчение. Усетих че свършвам и си извадих кура. Тя клекна и започна да ми духа старателно. След няколко лапания го дръпнах от устата й и започнах да се изхвърлям на едри струи , пръскайки лицето и косата на младото момиче. Когато спрях цялото й лице беше в сперма, а имаше и капки по косата и гърдичките й. Помилвах я нежно по главата. Тя не каза нищо, само си събра дрехите и отиде в банята. Аз се облякох и запалих цигара. Беше страхотно, но по дяволите, аз изчуках 12 годишно момиче! Невена се върна облечена и с чисто лице. Помълчахме. - Беше хубаво...- Тя ме погледна с лека усмивка. - Беше ти за първи път? - аз погледнах с кисело-виновна физономия. - Да. Беше супер! Винаги съм искала ти или някой като теб да ми е първия... - Невена... - Няма да кажа на никой, ако повтаряме от време на време. Не ме гледай така. Не ти ли бе хубаво - погледа й помръкна и тя сякаш бе готова да заплаче. - Беше страхотна. Беше ми супер. Просто... Не знам. Не знам дали трябваше. Не бива да продължава. - Престани! Даже след като ме наеба се държиш с мен като с дете! - Не... оф... - И ти си като другите! Тя се разплака и избяга през вратата. Не я догоних. Целия следващ ден се чувствах като престъпник. Беше ми ужасно. Не издържах. Вдигнах слушалката и набрах телефона. "Дано да не ми вдигне майка й" си мислех. - Ало? - Познатото ангелско гласче. - Невена,здрасти... - Иване... - Извинявай за вчера. Просто...оф... Не мога по телефона. Ела да поговорим до нас. Звънна се и отворих. Тя стоеше пред мен. Беше с наведена глава. Погледна ме под бритон. - Влез... Седнахме на чаша кафе, но мълчахме. Посегнах и я помилвах с плаха усмивка. Тя ми отвърна със същата плаха усмивка. - Прекрасна си, но не си за мен. Никой няма да разбере. Разбери ме. - Погледнах я в очите. - Защо да разбират?... Няма да казваме. - Как? - Просто ще бъдеш мъж за мен... Аз много те харесвам. Няма да казваме. - Трябва ти нещо по-добро. Заслужаваш нещо... - Аз знам какво искам! Искам теб! Ако не ме искаш кажи! - ангелските сини очи пак се пълнеха със сълзи. Помилвах я. "Ебал съм му майката! Да върви всичко по дяволите!" си помислих и я целунах. За нула време вече се мляскахме , а след полвин час лежахме голи и потни. Пушех цигара. Така продължихме 3 години. Никой не разбра. Аз чуках и други момичета. Тя порасна и един ден дойде и ми каза, че е срещнала специално момче, че много ме харесва, но е разбрала че не може да е с мен. Стана ми приятно, но и ме заболя. Чувсвах се странно. Останахме приятели и до ден днешен когато не сме с гаджета се чукаме понякога. Невена порасна прекрасна жена. Винаги ми е приятно, като се сетя за онзи юнски ден... Коментари:
НОВИНИ
* След кратко техническо прекъсване, сайтът отново е на линия! * Добавено е сортиране по посещаемост и дата; * Екипа на E-Razkazi.info Ви пожелава приятно четене |
|