Изтезанието на магьосницата

Магьосницата Венера не разбираше какво става. Тя се намираше в някакво подземие. Бе гола. Седеше на колене. Ръцете и бяха вързани на гърба като китката на едната ръка бе хваната за лакета на другата. Едното й бедро бе оковано с метална пранга, която я нараняваше, освен това имаше и пранга на врата която не и позволяваше да си движи свободно главата, при всеки опит тя да я завърти или наведе студения метал се впиваше в гладката й кожа. Пред нея в дъното на помещението се намираха две бюра едно зад друго. По-близкото до нея бе и по-малко и на него седеше възрастен човек, който бе отворил една много голяма и дебела книга и прелистваше страниците в търсене на нещо, което явно щеше да прочете скоро. На второто бюро седяха двама мъже и една жена – нейната мащеха. В средата бе седнал великият инквизитор, а до него верния му слуга, който му шепнеше нещо в ухото. Зад тях имаше двама отегчени пазачи, които се подпираха вяло на пиките си. Тя усещаше, че и зад гърба й има няколко човека, но усещаше единствено онзи, който държеше синджира свързан с прангата закачена за врата й.
Човекът от малкото бюро намери това, което търсеше и започна да й говори.
- Принцесо Хилдегард, изправена си за своите престъпления пред съда на Инквизицията на твоята страна да отговаряш за своите грехове…
Направи известна пауза, обърна се към мащехата и след като тя му кимна, продължи:
- Инцест, прелюбодейство и съвкупление с дявола. Признаваш ли своите престъпления?
- Не!!! - Отговори тя, крещейки. - Това не е честен съд, той се управлява от доведената ми майка и нейния брат и любовник! Това са лъжливи обвинения! Вие сте длъжен да разпуснете този съд и да ме освободите незабавно! Аз съм законната дъщеря на краля!
Но вместо да я освободят, както тя очакваше, великият инквизитор се изправи, посочвайки я с пръст и гневно каза:
- Кралят е мъртъв!!! Сега ти си никоя!!! Но ако признаеш доброволно, смъртта ти ще е далеч по-лека, отколкото би трябвало да е. И така… ?
- Никога!!! - Изрева Хилдегард, както я наричаха
- Добре!!! Палач, пристъпи към задълженията си!

Оказа се, че зад гърбът й има двама палачи, които я накараха грубо да се изправи, теглейки синджира закачен за врата и я повлякоха към съседното помещение. До стената му се намираше нещо като маса или легло. Само че предназначението му бе далеч по зловещо. Устройството, към което я влачеха, бе дървено с метални халки по него и в края откъм стената имаше няколко зъбни колела, свързани с лост, който да се върти. Тя се разкрещя отново.
- Не!! Вие нямате никакво право да ме изтезавате, аз съм принцесата!!! – но никой не се вслуша в думите й.
Пазачите, които бяха с кожени качулки на главите си, само се усмихваха и теглеха още повече веригата. Тя нямаше как да не ги последва, защото ако се дърпаше прекалено, рискуваше да се задуши, а на нея й се живееше. Та тя бе само на … години, си мислеше.

Единият пазач я хвана за лицето и грубо я натисна към масата. Бузата й се опря в пропитата от кръв и кой знае още какви нечистотии плот. Зърната й също усетиха твърдостта му, даже усети, че закачи няколко ръждясали пирона и от прекрасните й гърди започна да тече кръв.
- Помогнете!!! - Крещеше тя, но напразно!!!
Докато се усети, и на другото й бедро бе поставена пранга и бе закачена на масата за тях, като пръстите на краката й не усещаха пода. Палачите й я бяха сгънали по масата и тя видя как първият грабва един камшик и го вдига, целейки се към вирнато й дупе. Когато тя очакваше болката да я порази, чу как нторият го спря и му каза:
- Не! почакай! Да подготвим първо отверстията!
Тя не ги виждаше вече, но усещаше грубите им ръце как мачкат задника й. Разтваряха го и си шепнеха:”Я да видим кой да използваме за начало!” И тогава тя го усети - бе около двуметров кол и поне десетина дебел, който се заби в задника й без никаква подготовка. Тя изкрещя. Сълзи се стичаха по бузите на Хилдегард. Болката бе неописуема, макар тя да имаше опит като принцеса в секса, но дори когато са били груби с нея по нейно настояване, тя бе изпитвала удоволствие, а сега усещаше единствено това как някой се опитва да изкара кола през устата й. Всичката тази подготовка, както те казаха, бе за да разширят задното й отверстие за члена на главния инквизитор, брата на Мащехата й.
- Заповядайте, Ваше Светейшество – покани палача своя господар.
Той вдигна робата си и отдолу се показа в цялата си прелест тридесет сантиметровия му кур, който бе готов да замести кола в задника на девойката.
– Тя е готова и добре разкрита. - Каза палачът.
- Както и да е – отговори инквизиторът – аз така или иначе съм длъжен да проверя. Извади кола! - Заповяда той и вкара двата си пръста докрай в ануса на принцесата. – О, да, толкова е топла и мека! Много добре, моето момиче, ще се справиш с члена ми.

Тя усети главичката си в своя свинктер и го сви доколкото й бе възможно да го контролира.
- Не, моля ви, недейте, ще ме убиете! - Умоляваше тя, ридаейки, надявайки се някой да чуе молбите й. - Проклинам те, да ти изсъхне оная работа! - бяха последните й думи преди единият от палачите да й запуши устата с ръката си.
Той натика четири пръста в нейната уста и тя замлъкна.
- Не ми пука за твоите проклятия - каза Инквизиторът и й го заби целия от раз. – О, та ти си се ебала и преди в задника, курва такава.
Устата й бе запушена от устата на другия палач, който плюеше и облизваше вътрешността й.
– Сега ще те накарам да си признаеш всичко - каза Инквизиторът и започна да я ебе със силни тласъци, като топките му се удряха в клитора й. – Започни да я биеш с камшика по гърба! - заповяда той. – О, да, освободи й устатата, ако реши да си признае. Ако ли пък не, нека си вика, това ме възбужда допълнително.
Тя се мъчеше да не крещи, но когато камшикът заигра по нежния й гръб, крясъците й сами изскочиха от гърлото. Инквизиторът я бе хванал за задника и го набиваше с всички сили и крещеше на свой ред за да го чуе бияча.
– Да, точно така, по силно я удряй, не я жали. И бичът се стоварваше отново и отново по гърба на момичето. Той не подбираше къде удря, само внимаваше да не е много към дупето, за да не закачи своя господар. Но така всичко се стоварваше на гърба и плешките, и разбира се, ръцете, които тя отдавна не чувстваше, изтръпнали от въжетата, с които ги бяха вързали.
- О, да, супер - каза инквизиторът.
Наби й го до край и тя усети горещата му сперма дълбоко в себе си. Имаше чувството, че се празни направо в стомаха й…
- Не-ееееееееее - крещеше в съня си!
Венера се събуди в леглото си цялата в пот. Едната й гърда бе изскочила от копринената нощничка, с която тя спеше. Венера бе млада, хубава жена пълно копие на момичето от съня, но с десетина години по-възрастна. Изправи се в леглото и прекрасните й крака стъпиха на пода. Бе леко замаяна. Нощницата едва покриваше срамните й устни и те се виждаха. Тя спеше без бельо. Бавно се изправи и се запъти към банята. „О, не, пак този ужасен сън!” - мислеше си тя, докато бузките й се поклащаха, вървейки към банята. „Не издържам вече”! От известно време тя имаше тези сънища. Наведе се напред и прекрасния й задник се показа в цялата си прелест, а великолепните й гърди се отразиха в огледалото. Усети влага между краката си. „О, Господи”, помисли си, докато се пипаше да провери какво тече, “ цялата съм се разлигавила”! И наистина, мъзга се стичаше между краката й. Огромно количество! Явно бе получила оргазъм в съня си, въпреки грубото обладаване в него…
(Следва…)