Лято 2005

Беше лятото на 2005. Аз се разхождах с приятелката ми по плажа. Беше много топло. Аз бях само с гащета, които се яваваха нещо като бански, а тя – уоооу – тя беше само по бикини! Беше си свалила монокините, защото й било прекалено топло, или нещо такова. Гърдите й се поклащаха бавно. Не знам дали вятъра или походката й ги караха да се движат така съблазняващо, но можех да им се любувам с часове. Сега като се замисля обаче, тогава бях голям глупак. Изобщо не подозирах накъде отиват нещата…
Но, както се казва: “Каквото било, било!” И така разхождахме се ние и си говорехме:
-Знаеш ли - казах аз - тази вечер звездите са много ярки!
-Да, така е - отговори тя и ме погледна с най-разнежващият поглед, който някога бях виждал.
-Ами даа - това беше единственото, което успях да промълвя. -Не искаш ли вече да се връщаме? Стана късно. А и захладня.
-Не, не е късно - засмя се тя - но, да, прав си, наистина захладня.
-Да не ти стана студено? - попитах.
-Честно казано - да. - Отвърна тя. - Ще ме прегърнеш ли, за да се стопля.
-Разбира се - отговорих. Все пак бях джентьлмен! И го направих.
Прегърнах я без да се замислям. Но щом го направих веднага усетих топлата й грьд до себе си. И тогава ме обхванаха едни чувства… Вярно, бяхме правили секс преди това, но все в моя апартамент, нищо по-нестандартно. Честно казано, ако не беше проговорила първа, аз щях да си замълча. Но…
-Ох - изстена тя - колко много обичам да те прегръщам.
-Аз също - отвърнах.
-Какво ще кажеш да се любим точно тук и сега?- запита ме изненадващо.
-Тук ли? - поколебах се. - Защо не се върнем у нас?
-Избирай - или тук и сега, или никога повече!
Колебанието ми се изпари веднага щом видях искрите, припламващи в очите й.
-Ами май нямам голям избор, а? - усмихнах й се тъпо.
-Така е.
Точно тогава тя се наведе и си свали бикините. При вида на нейната катеричка вече не можех да се спра. Започнах да я целувам по лицето. После се прехвърлих на гърдите й. Толкова страстно ги целувах, че дори без да искам ги захапвах леко понякога. При това тя изпъшкваше тихо и ме насърчаваше:
-Да, да, точно така.
Заиграх се със зърната й. Ооо, те бяха толкова твърди… ! Продължавах да ги ближа и да си играя с тях, като че ли са най-важното нещо на света. Галех гърдите й и я слушах как пъшкаше в ухото ми.
Незнайно как успях да сe oтделя от перфектните й гърди и я погледнах в очите. Единственото, което виждах, беше желанието й. Тогава тя бръкна в банския ми и разбра колко сьм “твърд”. Смъкна ми банския без да пита и насочи члена ми направо към пусето си. Вкара го бавно. Толкова бавно, че ми се стори, че е изминала цяла вечност докато проникна в нея. Да, тя знаеше как да ме мъчи. Когато влязох вътре, тя беше мокра и влажна.
-Нека бъде бавно - каза ми тя. - Искам да се насладя на мига.
-Добре.
И наистина, започнах с много бавни и плавни тласъци. Но путката й ме възбуждаше толкова мнoгo… И тласъците станаха по-дълбоки и малко по-бързи. Гледах да го вкарвам един път дълбоко и навътре, и два плитко. Така стимулирах всичките й точки.
-Ооо-ооо, да, да, не спирай - изхлипа тя.
С всеки тласък дишането й се учестяваше. Опитах се да забавя оргазма, колкото се можех по-дълго, но тя продължаваше да бъде толкова влажна отвътре… И затова не успях да се удържа. С всяка секунда продължавах да го вкарвам все по-навътре и по-навътре. А през цялото това време не преставах да си играя с твърдите й зърна и перфектните гърди. Беше толкова възбуждащо…
Предчувствах, че скоро ще свърша, но за първи път не исках. Колкото и корав да беше пенисьт ми усещах, че вече започват да й текат сокове. И точно миг преди да свърша видях как тя се сгърчи от удоволствие. Изви гърба си няколко пъти и заедно с това вагината й направи няколко ужасяващо силни тласъка, с които изхвърли ненужната мъзга. Тогава тя изрева:
-О ДА, ДА, ДА, ДА-ААА… !!!
В този миг аз също избухнах, сякаш бях на Луната.
-О, това беше прекрасно, нали? - попита ме тя, а аз само кимнах. Нямах сили да й отговоря…
За няколко минути лежахме на плажа в мълчание и отпочивахме от незабравимото преживяване: ”Ех каква прекрасна нощ - мислех си аз. - Жалко, че свърши… “ Но само така си мислех. Тя имаше още нещо на ум, но затова ще ви разкажа някой друг път…