Любов на кино

Петък е ден, в който се сещам, че и аз съм човек. Той е също така ден, в който разбирам, че съм един неуспял и скапан човек. Трийсеттака ми дрънна преди време, а все още се чувствам като абитуриент, т. е. всичко все още е пред мен. Поглеждането назад би накарало да се застреля и авторът на книгата "Как да се избавим от чувството на безпокойство", тоест-като се избавим от себе си. Няма да ви занимавам с безбройните си планове и въжделения, с многото похвали колко съм умен и талантлив и как винаги все този път не ми е провървяло.
Банална работа. Не че не съм се чувствал добре, но нещо почнаха да ме прескачат и да гледат през мен. А да, имам зад гърба си един брак по любов и развод по съображения за някакво оцеляване. И така, оттогава съм хептен объркан. Обичам хубавите неща и, честна дума, по никакъв начин не ми понася икономичния начин на живот. Давам всичките си пари за някоя скъпа дреха и я нося докато се разпадне. Прескачам закуската, а понякога и обяда, за да пуша класни цигари. По същия принцип не понасям скромни и безлични мадами. Знам, знам, че може би ще ме обичат и разбират, но някакъв си печален съюз между нещастници не бих понесъл. А още повече, аз съм неспособен не да ги обичам, а дори и да ги изчукам. А без това немога да си представя нормални отношения между мъж и жена. Та, петък вечер е. Взел съм някой лев от двете седмици бодърстване над едни чертежи. И ето ти, господин за един ден! Накупих си разни вкусотии и бутилка уиски, нарамих няколко книги, на които отдавна бях хвърлил око и с намерение да се наклъопам, да си пийна и да се отдам на четене се оттеглих в апартамента си. Първо, оттегчих се от мисълта да си готвя сам и да ям сам, второ, още не съм се алкохолизирал, за да фиркам в уединение, трето-гепи ме нервата и буквите само играят пред очите ми. Пуснах си музика. Ясно, няма да стане, Джони, не успя да надхитриш себе си и да се скатаеш. Запрехвърлях наум няколко възможности за секс. С тая няма да стане, с оная няма да ми стане. . . И ето ме пред огледалото да се глася с новия ми кат дрехи. Намерих и няколко капки "Армани" -парфюм, подарен ми навремето от едни чужденци, на които бях превеждал, плъок, малко гел на косата и-юруш на маслините. Интересно как можах да се отчужда толкова от родния си град. На повечето заведения не знам имената и докато ги науча, я фалират, я собствениците подхванат някакъв друг бизнес. По улицата се смеят и прегръщат абсолютно непознати хора, чаткат токчета на мадами, родени, когато са ме приели в пионерската организация, бръмчат скъпи коли. Пих няколко кафета по бистрата, обаче ни-що! Чак имам чувството, че тези момичета не говорят български. И в интерес на истината, дори не пробвам. От небето валят невидими мръсотии върху новите ми дрехи. Ми, такова, да вземем да се прибираме, гъгне плачливо разтреперан вътрешния ми глас. Не, педераст скапан, отговарям твърдо. Вабанк! Ще профукам всичките си пари, спечелени с негърски труд, за да избелея поне една вечер малко. Хаак, моя милост в най-скъпата дискотека. Портиерът-печен човек с най-малко три присъди, без приказки разбира от кой отбор съм и ме настанява на бара. На дансинта се гърчат няколко паяка, по сепаретата бъка от двойни гуши и супер гъзинки. Еми, работят хората, печелят и харчат, а ти препрочети "Чичо Томовата колиба". Оппа, на близките столчета се настаняват две брюнетки и една блондинка, и трите боядисани. брюнетките са в оня гаден "гарваново перо", дето може да вдъхнови пълен чук или Джак Изкормвача. Блондинката обаче ми стъпи на гръбначния мозък. Каква ли ще е, чудя се като изтърван от психодиспансер, студентка с богат татю?Усеща погледа ми и вперва очи в мен. Давай, давай! Обръщам се към бармана да му викна три джинфиса за мацетата, докато отворя уста той измънква:
-Тринките ли?Новички са, аматиорки, не вземат скъпо.
Нокаут. Тъкмо си бях приготвил пледоарията. Не си задавам въпроса няма ли хубави момичета, които да не работят на брояч. Няма. Вгадявам се и първата ми мисъл е да си тръгна. Не, тоя път не. Всъщност, що да не си платя с пари?Я кажи ми, душо страдна, колко пъти си се ръсил за вечери, цветя, таксита?И кво, да не си бил влюбен? Само за едното чукане. А и колко време, за тоя, дето ще духа?
-Дай им по едно уиски.
Барманът се хили гадно, като барман, и изпълнява поръчката. Русото коте се прехвърля на столчето до мен. Дал Бог бедро и наздраве.
-Много си мил и затова ще ти кажа как се казвам. Жана.
-Аз съм Мерак, благодаря.
-Пет зографки плюс таксито. Е?
Леко ми е. Плащам на многоразбиращия барман и се изтърсваме на пиацата. Путараната се накипря като княгинята на Монако в един форд, чиито шофъор явно чете вестници, щото нищо не пита, после отпрашваме към сносен хотел.
Стаята е яко олющена, а белъото не е сменяно барем седмица. Дрехите се свличат на земята и тя стои гола пред мен и се пери. Има с какво. Забравям за трогателната мизерия, събличам се и хуят ми щръква под ъгъл четиридесет и пет градуса. Дръпва ме на леглото и разтваря крака. В ръката и се появява презерватив, който припряно ми нахлузва.
-Уф, и ако може по-бързо, щото трябва да бачкам цяла нощ.
Тези подробности от близките и творчески планове са ми през шлифера и започвам да ближа грамадните и цици, а и бъркам в путката.
-Ако не престанеш, ще те изгоня!
Сграбва пишката ми и си я завира. Започва да върти дупе и да си стяга мускулите.
-Не съм ти платил за претенции, бейби!
Нацупено се съгласява и вдига тъжен поглед към тавана.
Пука ми.
-Много си сладка като се ядосаш.
Прихва и ме прегръща. Галя я по цялото тяло, а тя ми се гуши. Премятам я върху себе си и разтварям задника и до разпаряне. Тъгъдък-тъгъдък-тъгъдък, почва да язди. Усещам нежната кожа на бедрата и. Имам време да я огледам. Е, ако не беше шантонерка, щях да се мъкна с нея поне месец. Ще си открадна колкото може повече удоволствие за скапаните мантизи. Мачкам и в някакъв унес циците, после и забивам пръст в дупето. Започва да трепери. Претъркулвам я като Дан Колов под себе си и и качвам баджаците на ръменете си. Идва ми някакъв бяс към целия живот, който се подиграва с мен, но сега съм му платил и ще му обърна хастара навънка. Пляк, пляк, пляк, порядъчно се е овлажнила.
Тази вечер ще изостанеш с насрещния план си мисля, докато я целувам по шията. Малко по малк изземам от нея инициативата и хубавичко се заиграваме. Сега я грабвам на ръце и я мятам по корем, дърпам гъзето нагоре и я настанявам на котенце. Ето, започва голямото цепене, лашкам като ненормален, а тя скимучи под мен и се извива.
Ръцете ми са обхванали тънкото кръстче и сладките и задни бузки се тресат от ракетното ми нападение. Ах, ох, ох, ох, започва да се тресе ситно.
-Давай, мила, ще те изчакам-галантно и шепна в ухото, щото
съм джентълмен.
Напорвам и го до сливиците и горката се затръшва в як оргазъм. Сега е мой ред, огъвам се назад и ме задържа само нейната тежест, ръгам като на олимпиада. Притъмня ми, заохках и напълних нажежения презерватив.
-Запали ми цигара-каза ми с глас на скъсана на матура.
За тоя подвиг заслужаваш да ти прасна един. Знаеш ли колко тека трябва да изтърпя, за да преживявам? Сега вече не ставам за нищо. Що ти трябваше да ме ебеш отзад, бе?Айде, чао и само гледай да кажеш, че си ме пърцал на задна на някоя колежка! Внимавай! Облича се и се изръсва навън. Лежа и пуша. Гледам я през прозореца как вдига брадичката си и придобива познатата ми осанка. Обличам се и излизам. Тъпотия! Все едно, че го бях отпердашил на някой автомат. Дясната ми ръка е Мис Свят в сравнение с тоя боклук. Празно ми е.
Едно е гот, утрепах вечерта, ташаците са ми празни и утре няма да си спомням нищо.