Жените на София

Иван се разхождаше по "Дондуков", когато забеляза табелата на онова, което търсеше. Влезе във входа и се запъти към втория етаж, където бе адвокатската кантора, която му беше препоръчана. Къде ли не бе питал за подходящ специалист, а хората, на които попадаше не отговаряха на нужните критерии. Накрая една адвокатка от администрацията на Министерство по Труда и Социалната Политика, го упъти към този адрес.
Почука и влезе през масивна врата в малко предверие на офис. Очакваше да види поредния стереотипен офис тип "пластмаса, стъкло и алуминии", ала бе попаднал в облицована с дърво малка стаичка, с масивна дървена маса в средата, около която бяха подредени кожено канапе и фотьойли.
"Тоя ще да е доста важен тип, явно ще се плаща здраво" -помисли си Иван.
- Заповядайте! Какво мога да направя за вас господине? - изтананика плътен, мелодичен топъл глас на зряла жена почти във ухото му.
- Ами, всъщност търся адвокат Петриан. Той тук ли е? - Иван се извърна, а погледа му се спусна дискретно от огненочервените къдри, към пълните гърди, които ризата неумело прикриваше и се спря върху закръгления ханш на високата дама.
- Адвокат Мари Петриан е пред вас, да не би да очаквахте мъж? - усмивката на лицето и даде да се разбере, че въпросът е риторичен.
- Аз, ами... Такова... Да минем по същество? - пообърка се младия мъж.
- Заповядайте след мен, да идем в кабинета ми! - сетне тя полюшна дупе грациозно и влезе в семпло подредения си кабинет, а усмивката не слизаше от лицето и.
- Ето тук, заповядайте моля! - Мари посочи висок облицован с кожа стол на Иван и се усмихна още по-широко.
- Да мерси! - след като седна пред масивното орехово бюро, Иван разгледа стаята по-подробно. Бе наистина семпло подредена, на стената срещу него висеше копие от дипломата на уважаемата г-жа адвокат с превод на няколко езика. От ляво до прозорец гледащ към улицата имаше месингов постамент с керамична ваза декоративни цветя, а отдясно в старинен библиотечен шкаф бяха наредени доста видимо стари книги, повечето от които вероятно оригинали от първо издание.
- Кафе, чай? - гласът и стана настойчив.
Чай, моля! - почти веднага реагира Иван.
- Мента, мащерка, бабини зъби? - тук слуха му се изостри! "Бабини зъби? Та тя не знае ли че това е афродизиак?" - помисли си Иван и реши да избере него.
- Ще обичам, чаша бабини зъби! - усмихна се младежа.
- Добър избор! - дамата се усмихна загадъчно и изчезна през една от другите две врати в стаята. След две минути се върна с поднос с чаши и чайник, наля чаша чай на госта си и остана права до него. Погледна го окуражително. Иван разбра, надигна чашата и близна с език за да се увери, колко е топло и отпи дълбока глътка от жълтеникавата течност.
- Това ще те направи истински корав, сладур, макар, че като те гледам и без него си истински мъжкар! - каза Мари с ясен и топъл глас, а Иван се задави с глътката и разля чай в скута си.
- Ах, мадам казвали ли са Ви, че сте същинска бомба? Откровеността Ви едва не ме уби..., макар това което казахте да ми се хареса много! - ухили се изненадано младежа.
- Харесва ми да ме наричаш "мадам", сладък! О, полял си се! Стой, остави на мен! - адвокатката измъкна пакет кърпички от чантата на бюрото, коленичи и нежно започна да подсушава намокрения в областта на слабините панталон. На Иван само това му трябваше за да го надърви право в ръцете и.
- Палавник! - укори го адвокатката, стана, оправи късата си пола и седна на работното си място. - Кажи сега, как да ти е полезна мадам Петриан? - Иван се бореше да събере мислите си, когато забеляза...
Столът, на който седеше той бе далеч по-нисък от стола на адвокатката, а бюрото нямаше напречна преграда, така че гледката към предизвикателно разтворените и бедра лъсна в цялата си прелест. Днес мадам Мари Петриан не носеше бельо!
- Ами трябва ми заключение от специалист относно един от предметите на дейността, с която се занимавам към фирмата си. Препоръчаха ми Вас! Ето Ви документите! - кура му щеше да скъса панталоните, когато мадам Петриан спусна ръката си под бюрото и започна да се гали. Дочуваше се едвам доловим звук на примлясване...
- Да-а... Мисля, че се сещам за какво става дума! Участвах в изготвянето на въпросния законопроект. - Мари Петриан бавно отгръщаше страница по страница, докато масажираше набъбналия си клитор с ръка. Изведнъж протегна дългия си крак и погали кура на Иван под бюрото. Иван си го извади, а тя го обхвана между първите два пръста на стъпалото си и бавно и несръчно го задвижи. Вече стенеше с глас. - Зная точното решение на проблема ти Иване, ала ще ти струва нещо! Готов ли си да платиш?
- Каквото пожелае дамата! - на Иван отдавна му беше ясно как ще свърши всичко, липсваха му само детайлите.
- Ела под бюрото, сладък! Искам да усетя езика ти в мен! Искам хубаво да ме оближеш! - Мари се разкрачи разтвори подпухналите си бърни с пръсти. Иван се наведе и започна бавно да я ближе около разцъфналите и срамни устни. Мари стенеше, а Иван лижеше ли, лижеше наоколо, като не я оставяше на мира! Тогава той завъртя езика си минавайки върху и около главичката на тъмно розовия и клитор и се спусна към ануса. Започна бавно да върти езика си в ануса на Мари, а тя се галеше безумно докато свършваше в устата му. Иван се измъкна от под бюрото, вдигна я със сила и я просна по корем на масата. Забра полата и нагоре, разтвори мокрия и ануса и дърпайки нежните и бузки с длани и пусна една слюнка в розовия и ректум. Дупката зееше предизвикателно и той не се колеба дълго. Мръсницата кротко изпъшка, когато главата му я проряза дълбоко, и започна неистово да стене и да се шляпа с длан по сливата.
- Обичаш да играеш с момчета, а мръсницо! - шепнеше и Иван в ухото докато я клатеше яката. - Бабини зъби, а? Сега ще видиш какво е да те плющи спортист! - закикоти се Иван с глас и я плесна с все сила по алените от стискане бузи.
- Сла-а-а-а-дък, хар-е-е-есва-а ми а-а-ьх.... О-о-о-о, пари! Ах, гори! О-о-оь, хубаво е! Заври ми го-о-о-о готин! По-дълбоко-о-о-о. Да! Да! Разкъсай ме! - Иван дръпна косата и назад, изправи я и седна в стола. Тя се обърна и го обкрачи в лице, като се отново се наниза на червения му пторъркан вече пенис и започна да се клати бясно. Езикът и оплиташе неговия в устата му, дясната и ръка ровеше нейде из влагалището и, а гърдите и бяха в негова власт.
- Пак ще свърша-а-а-а! Да-а-а-а! Движенията и станаха бавни и аритмични, а аналните и сфинктери започнаха да се свиват неконтролируемо. - Изпълни ме!...
Спермата на Иван се изля дълбоко в задника и. Тя стана и облиза пениса му. После отиде до библиотеката, а бедрата и още трепереха. Върна носейки черна папка-класьор.
- Ето това са тълкувания по законопроекта за услугите. Представи го в Министерство на Труда и Социалната Политика и ще ти подновят разрешителното.
- Но, от къде знаете? Как?! - недоумяваше Иван.
- Ти, си доста наиван сладък мой, как беше...! - тя погледна книжата - А, да Иван! Нима мислиш, че си първия фитнес инструктор, който колежките ми пращат? - Иван се почувства като вибратор, но му стана истински смешно.
- Явно, имам какво да науча от прекрасна дама като вас, г-жо Петриан! - лъчезарно се усмихна Иван.
- Ще минаваш по-често на консултации и ще оправим пропуските ти в познанията за тълкуването и прилагането българските закони! - Мари тръсна, червената си грива и му посочи вратата - А, сега отивай в банята и ме чакай! Ще разгледаме санитарните критерии по законовите изисквания за задължителния минимум удобства полагащи се в работните условия на административните служители...