Една малка, коледна история!

Тя не беше фаталната жена. Не беше дори курва- в истинският смисъл на тази дума. Падаше си малко мръсница, но иначе беше добро момиче. Имаше способността да кара нещата да бликват. Скъпоценната течност на мъжете- тяхното семе. Умееше да ги възбужда. Направо ги подлудяваше. Даряваше любов. Правеше го през по-голямата част от живота си. Наричаха я проститутка, пеперудка и уличница, но тя се възприемаше като феята на удоволствията. Непрекъснато търсеше любовта за себе си, но тя все й убягваше. Изплъзваше се между пръстите й като пясък и както мъжете се “изплъзваха” от леглото й винаги преди да е настъпило утрото. Обичаше да дава, но вече толкова много беше раздала от себе си, че почти нищо не й бе останало. Красотата й единствена засега не я предаваше. Казваше се Ирен, и беше фина като бяла китайска статуетка. Имаше сексапил и нежност в излишък. В нощта срещу Коледа това прелестно създание беше много тъжно. Прибираше се у дома след шумен купон. Наближаваше полунощ… Вратата на асансьорът изтропа самотно и Ирен бавно се насочи към до болка познатата врата в края на коридора. Не й се прибираше сама вкъщи. Нямаше си дори елха. Нямаше за кого да купува подаръци. Сърцето и душата й ридаеха. Беше дарила толкова много любов, а в най-прекрасната нощ щеше да остане сама… Ключът незнайно защо не се завъртя в ключалката, но младата жена по навик натисна дръжката на бравата. Вратата се отвори. От хола в коридора се прокрадваше топла светлина, като проблясъци от камина. Ирен не знаеше какво да мисли. Дали не беше забравила настолната лампа? Не, не си спомняше да я е палила… Пристъпи плахо в хола и сърцето й замря. Първо зърна малката елхичка с електрически свещички върху телевизора. Беше изумително красива и мила. Имаше и маса с истински свещти, както и прибори за двама. Празнично бялата главичка на шампанското нетърпеливо надничаше от металната купа с лед. Двете високи чаши искряха върху червената покривка като омагьосани. Тогава го видя. Стоеше прав до единия стол и й се усмихваше топло. Очите й се напълниха със сълзи. Разбира се, че го беше познала. Една вечер преди близо месец го беше приютила в дома си след като го беше намерила пребит и целия облян в кръв в една тъмна уличка. Беше го прибрала и се беше погрижила за него. Грижи се за него няколко дни и тъкмо когато си мислеше, че може би това е мъжът с главно"М”, той беше постъпил точно като всички други. Беше си тръгнал, без дори да й се обади.
-Какво… какво правиш тук, Алек? Как… как влезе? Защо… как… О! - сълзите й най-сетне рукнаха, а тя самата рухна на пода хлипайки от щастие.
-Такъв съм глупак, прости ми, Ирен, ако знаех, че така ще се разстроиш въобще нямаше да идвам! Съжалявам, веднага изчезвам… !
-Не-не-не, глупако- изхлипа проститутката и му се усмихна през сълзи.
–Плача от щастие… ! Толкова се радвам да те видя, Алек! Въпреки че и ти си свиня като всички мъже… !
- Сега и двамата вече се засмяха. Той я сложи да седне на масата и след малко пълните с шампанско чаши извънтяха в тържествен тост. Той избърса сълзите й, а тя го целуна нежно по очите. Вечеряха. Смяха се. Пак хапнаха. Разговоряха. Много говориха, няколко часа, в невъзможност да се наситят един на друг. Държаха се за ръцете като влюбени. После тя събу обувките си и протегна краче под масата. Стъпалото й легна в скута му и палаво се раздвижи. Движението стана “стерео”. Умивката на младата жена стана още по-широка. Тя понечи да слезе под масата, но мъжът я спря:
-Не и този път, скъпа. Този път аз ще те любя. Ти само ще се наслаждаваш… ! Отново се целунаха. Този път целувката им беше дълга и влажна. Езиците им не искаха да се разделят. Свлякоха се на пода. Дрехите им нямаха търпение да оголят хубавите им, млади тела. Дълго просто се притискаха голи един в друг и се галеха в несвяст. Блаженството беше пълно. После той я погледна в очите и започна да се приплъзва надолу. Плъзгаше ръце по страните й надолу и после пак нагоре, до безкрай. Зърната на малките й, съвършени гърди щърчаха смешно напърчени. Той харесваше гърдите й и обожаваше начинът, по който щръкваха зърната им. Покри ги с длани, а езикът му жадно обходи от край до късата, влажна цепка между потръпващите й бедра. Едната му ръка разтвори срамните устни на красивото й путе и тогава езикът му се съсредоточи върху малката розова пъпчица, която караше цялото й тяло да цъфти в екстаз. Ирен затрепери като лист и щастливите й стонове го заобливаха като топли океански вълни. Той се разтвори в тях, съзнавайки собствената си могъща ерекция. Докато я лижеше, ритмично потриваше надървения си пенис в едното й краче. Тя знаеше как да го движи, как да го гали. Познаваше наизуст желанията му…
-Обещай ми никога вече да не си тръгнеш от мен, любими!- изстена тя.
-Обещавам, любов моя!
- Отвърна мъжът, след което се надигна, покри я с тялото си и проникна надълбоко в нея. Телата и душите им се сляха. Ритъмът на екстаза ги завладя и те изпаднаха в безпаметен оргазъм. Отново и отново. Почти болезнен екстаз. Съвършен екстаз. Вечен екстаз. Любеха се дълго в Коледната нощ. Навън избухваха фойерверки, но в техните души беше тихо и спокойно. Блажена тишина. Те бяха Адам и Ева, и никой друг не съществуваше на този свят. Техният свят. После отново се любиха. Почиваха, пушейки тихо. И пак потънаха в прегръдките си. Така до изнемога. Сънят единствен успя да укроти желанието им. Заспаха един в друг. Нежно. Завинаги заедно…