Една история

Това се случи преди около 1-2 месеца. . . Както казах, предполагах, че работникът ще откаже да продължи по договорката ни. Но не би. . . Момичето си беше дала телефона и след три дни се обадих у тях. Предполагах, че или ще ми затвори, или ще ми каже, че се отказва, но не стана така. Вече си подгорвях думите, с които уволнявам мъжа и, работника, след като ми откаже, когато тя вдигна(предполагах, че може и да не го направи-тогава щях да и пратя sms, че няма да стане да ме ебава и ако не ми се обади до утре мъжът и ще може да си потърси друга работа от утре. . . ). Помоли да я извиня за закъснението, аз казах:
"Ще оправим нещата някак". Въпреки че очевидно се пошегувах, усетих как млъкна сконфузено. Казах и, че няма за какво да се притеснява, че всичко е наред. Чудех се обаче дали е свободна тая вечер. За един момент очаквах да чуя, че не е, но още преди да се подготвя с репликата си, тя каза, че "да, след скоро ще е готова. "Казах и да не се бави излишно и да ми се обади тя, когато е готова. Попитах аз ли да я докарам или ще дойде с градски транспорт. Не пропуснах да спомена, че бензинът доста се е покачил, дали няма да я натовари финансово. . . (Хаххаххаа). В първия момент явно не осъзна какво и казвам, но после каза ако може да я докарам. Доуточнихме се и след като пресметнах наум колко ще струва да я откарам и казах каква сума да си носи. След като затворих избухнах в смях, който едва сдържах. Седнах и се замислих как може да има толкова евтини хора, толкова лишени от ценности. . . Вечерта я чаках с по-яката кола(няма да уточнявам марки модели). Тя дойде с 5 минути по-бавно и се извини, че имало задръстване. Ударих и шамар и и казах да не си измисля. Подкарах колата и с периферията на зрението си я видях, че реве. Помислих си, че толкова евтино и курва не бих могъл да си взема. Стигнахме до нас. Вкарах колата в гаража и и казах да тръгваме горе. Когато се качи започнах да я обравам по гъза. Попита дали моглда ходи до тоалетната. Извадих си кура и и казах да лапа и да не се обяснява. Когато подуха я отведох до тоалетна и влязох вътре с нея. Казах че ще я гледам. Помислих че ще наглее и ще ми каже "ако мога" да изляза от тоалетната ми и вдигнах ръка да и смажа физиономията, но тя каза"оки". Когато обаче видя ръката ми се сви и аз се почувствах виновен. Казах и да пикае и да тръгваме. Доакто пикаше имах друга идея. Клекнах и я гледах. Изчаках да се подсуши и коагто посегна да пусне водата и хванах ръката. Тя се досети какво ще стане и неволно се дръпна. Ударих я и и казах, че ще я изкривя ако пак ми се дръпне нещо. Не спореше и си потопи главата в кенефа докато я ебах отзад. Позабавлявах се и свърших в нея, в гъза и. Беше покорна и нито веднъж не се дръпна или да окаже съпротива. Когато свърших поисках да я целуна. Инстинктивно очаквах да се отдръпне или да не ми позволи и нямаше да и кажа нищо. Но тя се отпусна и ми позволи да пъхна езика си в устата и. Отвърна на целувката ми, но естествено студено. За първи път ми стана гадно и се почувствах зле. По-добре беше да ми беше отказала. Предложих и да пием кафе, но тя помоли да я пусна да си ходи. Обарвах я по гъза докато се обличаше. Когато плати връщането я откарах. Същата седмица ми прави на два пъти свирки. Оттогава минаха около два месеца. Както беше предвидено правихме секс десетина пъти и още толкова ми прави свирки. Първоначално ме забавлаваше да я унижавам, но когато един път(след около месец) остана да изпуши една цигара, се заговорихме за малко и ми се видя неочаквано интелигентна. Спрях да я карам да ми плаща пътя, когато я карах. В последно време се чувствам странно с нея. Когато започнах да се чувствам зле да я наранявам, осъзнах, че тя не ми е безразлична. Не ме разбирайте погрешно, не съм влюбен в нея, но ми е приятно в нейната компания, тя не е глупава и с нея може да се говори за доста неща. С времето престанах да се отнасям зле с нея и сексът ни се превърна в равнопоставен. Не знаех как да заговоря с нея след това, кето и бях причинил. Коагато я питах нещо ми отговаряше студено и точно. Никога не искаше да остава с мен. Един път се отказах от правото си на ебане и се опитах да се направя на луд, че просто не бързам за никъде и уж случайно се опитах да подхвърля тема на разговор. Казах, че не съм женен, а би трябвало. Първоначално момичето не отговори, но аз продължих разсъжденията си как се занимавам с тъпотии. Каза ми, че с подобно поведение като сега няма да мине лесно. Не разбрах точно какво искаше да каже, но аз задълбах в разговора, все едно бях забравил за ебането. Попита ме защо правя това, което правя с нея. Отговорих и че не знам, че може би завиждам на мъжа и. Не можех да кажа, че ме вбесчва, че този прост неграмотен селяин може да има такава готина жена. че според мен така е правилно. А може би наисина му завиждах. . . Тази вечер не я ебах. . .
Върнах се и се замислих защо го правя. . . Завиждах? За какво? За това, че има семейство? Но той нямаше деца, как бих могъл да му завиждам, при положение, че той ми продаваше жена си? Семейството беше ценност, която той явно не признаваше. Бих могъл да му завиждам докато не ми продаде жена си!Не докато не я чуках с други, а още когато се съгласи, когато видях що за човек е. Не!Не можеше да му завиждам за това, че сега има семейство. Тогава какво? . . . че имаше красива жена? Това ли е причината за това отношение към него? ? Но и други имат красиви жени, а аз не изпитвам лошо отношение към тях. Може би ме влудяваше мисълта, че е бил идот в училище и е скапан като човек, а я имаше. . .
Не можех да измисля контрааргумент. В училище бях много силен ученик и ме дразнеха такива като . . . Значи се приемах за символичен победител? Исках да си доказвам нещо за чужда сметка? Лошо. Но аз имах гаджета, приятелки са. . . Възможно ли бе да съм толкова зъл, че сега да си изливах яростта. Бях ли такъв човек? Мисля, че не. Държах се добре с другите, никога не се заяждах с хората. . . А беше ли възможно да съм прав? Гледах на нещата така, сякаш си признавам, че съм сбъркал. А нима чпвек, склонен да продаде жена си заслужава нещо друго? човек, доказал, че е тъп и ограничен? А жената? Коя жена би се съгласила да се продаде? Не живеем в Гвинея, че да сме толко зле. Как се казва жена, която се продава? А тогава защо ми беше неприятно да я унижавам, да я тормозя? На няколко пъти я поканих на кафе преди ебанто. Всеки път отказа. Преди половин месец и се обадих и за първи път аз се чувствах като по-слаб от нея. Попитах я дали би искала да дойде на кафе, ресторант, се едно. . . Кого заблудих? Не я попитах, а я помолих? Всъщност колко пъти вече я питах? Дали вече ми гледаше като на запленен. Като на попаднал. . . Колко пъти вече ми бе отказала? 5? Колко? Колко ли жалък вече и се струвах? Как можа да се стигне да дотук, да чуя. . . :
-Добре. Може. Кога?
-Какво? Съгласна си? ?
-Да. Прекъснах разговора някак олекнал. Имам чувството, че просто исках да се съгласи. Да я накарам да ми позволи, не да остана с чувство за ещо неизпълнено. Но тогава сигурно щях да се ядосам, ако ми откажеше. Колко пъти ми беше отказвала досега и колко пъти се ядисах? Или пък колко пъти се огорчих. . . А не! Не е така!Излязох и се качих в колата, но една мисъл не ме оставяше на мира:"ккаво щеше да стане ако пак ми бе отказала? ""Нищо!"си казах. Та нали го бях предвидил, нали се бях изненадал? А тогава защо сега ми е някак топло и добре. Защо и се МОЛЕХ? . . . Някакво куче изскочи пред колата и аз набих спирачки веднага. Колелат изскърцаха по асфалта и аз се люшнах напред. Спрях и изкрещях. Не може някаква курва да ме интересува!Ясно? Тъй вярно, шефе!Точно така, така ми казваше мъжът на тази, а още малко аз на нея щях да започна да козирувам. А? Заминах по работа. Дойде времето на т. нар. "среща". Отидох у нас и облекох костюм. После ми хрумна, че не съм в съда се пак. . . Облякох спортни дрехи(не анцуг :) и излязох да се обуя. Наведох се и забелязах, че единият крачол е изцапан с нещо бяло. Наплюнчих си пръста и се опитах да го изтрия, но се стана.
Ооо. Пак ще се преобличам. . . Влязох вътре и се спрях като ударен на вратата. Какво правех. . . плашех се дали ще ме хареса някакво омъжено маце? Което ебях когато поисках? Плашех се от това петно? ? ? Ма чакай бе. . . Аз не се плашех в съда пред адвокати, а тук се плаша. . Излязох и отидох. Когато пристигнах, тя беше там. Слязох от колата и се запитах не трябваше ли да донеса нещо. Какво? Подарък? Хахаххаа. Та тя е. . . (облечена сякаш наистина не е излязла до магазина, сресана. . . ). . . долна курва. Поздравих курвето и я питах къде иска да отидем. Каза че и е все едно и въпреки че мислено я наичах "курве" , ме жегна. Някак почувствах се смотан. Почудих се дали изобщо щеше да ми обърне внимание, ако не беше в това положение съпругът и. Тогава какво правех тук? Защо я бях молил? А? Какво бях очаквал? че ще ми се радва, а?
-Мразиш ли ме?
-Да. Опитах да кажа неще, с което да се оправдая, но езикът ми се заплете и само смутолевих нещо. Не беше курва. Исках да и се извиня, да я помоля да не изпитва това към мен. А с какво основание исках да го направи? Бях и пикал в устата, бях я бил, бях я унижавал, бях какви ли не причинил. . . Тя се завъртя на другата страна. Посегнах да я повикам с ръка, но се отказах.
-Ако искаш си върви. Не е нужно да правиш нещо извън уговорката. ще ти повикам, ще поръчам. . . такова. . . такси.
-Добре би било. Почувствах се като наи-големия нахалник. Исках да се извиня, а не можех. Почувствах се като малко дете.
-А ако се пак нямаш някакви планове, може само за малко да се разходим, да си поговорим. . . (хайде, кажи вилшебната думичка. . . кажи я). . . ако желаеш?
-Добре. Имам чувството, че го правеше, за да ме нарани. че знаеше точно какво да каже и кога, за да се чувствам все по-тъп и лош. По-виновен. Аз ли бях виновен, че се продаде, а? Не бях!А че си въртеше гъза така, а? Не исках да съм виновен, не исках пък. Аз се държах добре. . .
-Ехо? че ходиме ли некъде?
-Аз. . . искаш ли на ресторант? Или не?
-Добре. -Недей така. Кажи, искам да е където ти искаш.
-Защо? Да не ме харесваш? Подигравката беше така силна, че или аз си въобразчвах, или тя просто си ме гавреше. Дали знаеше какво си мисля? Колко жалък се почувствах. -що? Оная вечер каза, че много ме харесваш. Помниш ли? Веднага съжалих, че го казах. Прииска ми се да уволня мъжа и затова, че се чувствах това. Отидох до улицата и махнах на едно такси. шофьорът веднага спря и аз и отворих вратата. Момичето ме погледна, но поклати глава.