Един уикенд

Обикновено в неделя ми е тъпо. Цяла седмица очаквам съботата, точа и се като на ново малко гадже, а накрая все седя пред синия екран и се наливам от мъка. Затова неделя за мен е ден на разбитите надежди.
Но има, слава Богу, и неща, които все още приятно ни изненадват и тогава моите трийсет и три години са си точно толкова, а не хиляда и триста. Тази събота и неделя бяхме канени на вилата на едни стари приятели, с които дълго не се бяхме срещали. Жена ми първо направи муцка.
- Какво ще правим там? Ох, така е, какво прави от нас бракът?
Тогава й рекох, права си, моето момиче, тази къща отдавна има нужда от едно яко чистене! Гледай ти чудо, духът на Алеко се всели в моята съпруга и бях запознат с всички предимства на чистия въздух и общуването с природата.
Децата оставихме на оня дърт вампир, тъща ми. На излизане им обещах да ги водя на кино, ако разбера, че са счупили нещо по-съществено. Нещо палаво заигра във въздуха. Три дни нямаше да мислим за никакви ежедневни проблеми.
Нашите приятели си бяха купили тази вила преди време и постоянно ни надуваха главите колко хубаво е там. Намирала се на двайсет метра от язовира и най-малко на двеста от всички останали вили.
След няколко часа лангъркане по планинските кози пътища бяхме на мястото. По пътя непрекъснато ми идваше наум да набия спирачки и да и вдигна краката, става дума за жена ми, представяте ли си. Представях си обаче и как ще ми припомни, че не се е качила на стоп и че случайно имам две деца от нея. Е-ех, мама му стара! Сега забелязах колко секси се носи тя, тесни джинси и тъничка блузка от трико. Виж ти... какъв красив главен счетоводител и партиен секретар съм си имал. Паркирахме под китка дървета близо до вилата.
- Абе, приятелче, тук май няма никой. Ти сигурна ли си,че ставаше дума за този уикенд?
- Естествено - отговори жена ми. Май досега забравих да ви запозная със съпругата си, която в момента отваря куфара. Боже, какво мило гъзенце! - Сигурно са отишли да се изкъпят.
Жена ми изскочи от колата и тръгна към вилата, а аз се помъкнах след нея с останалия багаж, тоест с всичкия.
Изведнъж тя се вкамени на място, още не отворила дървената врата и аз налетях като КАМАЗ върху нея. Обърна се и ми даде знак да не шавам. Стъпих на един камък и надзърнах над нея. Е, това, което видях ме потресе. На тревата пред вилата се валяха нашите приятели. Мъжът се беше изпружил по гръб, а не точно с гръб към нас седеше жена му. Нямаше две мнения какво правят. За щастие не ни видяха. Задникът на уважаемата госпожа се повдигаше и спускаше стремително нагоре-надолу. Изведнъж като камикадзе се наниза докрай на телеграфния стълб на приятеля ми. Чу се примляскване и стенание. После подскочи нагоре и бъркалката му лъсна на слънцето. Почувствах токче в коляното. Без да откъсва очи от тях, жена ми ме попита през зъби:
- И какво ще правим сега?
Също толкова конспиративно отговорих:
- Багажериите - на земята! Давай-зад-колата-храстите!
- Ама - успя да каже жена ми, докато тичахме обратно приведени към земята.
Настанихме се зад храстите, така че да не губим нищо от гледката. Зяпахме ли, зяпахме. Моята другарка в живота почервеня като ягода, явно играта на домакините я възбуждаше. Погалих я по задника. На мен също панталоните ми отесняха отпред. Задърпах непристойно ципа й. Застанах на колене зад нея. Тя смъкна джинсите и всичко останало към колената. Дупето й светна над зелената трева.
Разтворих го и между пухкавите окончания на бедрата ми намигна една стара позната, чието лице бях позабравил.
Разтворих и устните и забих езика си между тях. Жена ми толкова се изненада от тази галантност, че политна напред, но аз я държах здраво през кръста. Тя не можеше повече да се сдържа и занарежда объркано от удоволствие и изненада.
- Как така, бе, охоох, що с езика бе, кой те, ах, мамо! Кой те научи? А, а, а? О-ух-ух, че хубаво, давай, милият ми, давай мой единствен, ах, а-х-х! Ох, не мога, не мога, ще ни чуят, не ми пука, давай-да-вай-сети се преди да гушнем босилека!
Разтворих бузите на жена ми и като еничарин го заблъсках бясно в нея. Ония на поляната смениха позата и минаха на 69, заблизаха се като невидели, а бяха с около десетина години по-големи от нас! Притиснах се плътно и нанизах копието докрай. Жена ми се прилепи като цигара към печка до мен и се разтресе. Разтресе се, казвам, ама и душата и се разтресе. Заревах и аз, а приятеля ми ми пригласяше от полянката. Вдигнах си гащите, взех жена ми за ръка и я поведох към колата. Тук на спокойствие си запалихме по цигара.
- М-м-м-м-м-м!!! - каза тя и се усмихна. За първи път от толкова време в нашия съпружески живот думите бяха излишни.
Така започна този фантастичен уикенд. Какво стана по-нататък не ми се разправя. Семеен човек съм.