Един мрачен неделен ден

Беше мрачен неделен ден. Лара стоеше на остъклената тераса и гледаше как крехките цветчета на плодните дървета падат по земята под тежестта на едрите капки дъжд. Беше й криво. И което беше по-лошо- беше й скучно. Лара презираше скуката, а сега усещаше как тя бавно разяжда всяка клетка в красивото и тяло. Въздъхна отегчено, отметна с досада дългата си кестенява коса и се обърна, за да влезе отново в стаята. Но тъкмо когато щеше да прекрачи прага на хола се стресна от силен удар по прозореца на терасата. Лара рязко се обърна и ако в този момент някой я наблюдаваше със сигурност щеше да забележи как пленително подскочиха гърдите й, съвсем леко притиснати от бялата прилепнала тениска ( Лара презираше и сутиените). Тя въздъхна успокоена- беше просто късче лед, ударило се в прозореца- започваше да вали град. Все по- кратки бяха интервалите между силните удари на леда по стъклото.
Младата жена стоеше като хипнотизирана- загледана в сгъстяващата се бяла мъгла и потъваше в монотонния шум на градушката. Съзнанието й сякаш се откъсна от нея и полетя- скуката в миг се изпари. Не знаеше колко дълго е стояла така, но когато се опомни откри в себе си ново, много по-силно и по-завладяващо усещане- възбуда. Зърната на сочните й гърди се бяха втвърдили под фината материя на блузката й. Устните й се наляха с кръв и тя сладостно ги прехапа. Дишането й се учести. Тя затвори очи и бавно прокара пръсти по лицето си- по устните, по врата си...по гърдите си, докосвайки набъбналите си зърна, по стегнатото си плоско коремче чак до венерения си хълм. Задържа пръстите си там, после някак несигурно ги спусна надолу между краката си и леко натисна клитора си през дънките. Усещането беше толкова силно че от устата й се отрони тих стон. Натисна отново и този път коленете и умекнаха, а стоновете и станаха по-силни.
- Мила, добре ли си, какво става? Мартин беше застанал на прага на терасата и разтревожено гледаше приятелката си. Тя се стресна от неочакваното идване на Мартин. Съвсем беше забравила за него- цял ден той дори не й обръщаше внимание- гледаше телевизия, решаваше кръстословици- но сякаш изобщо не се сещаше за нея. Притеснението, което веднага бе накарало бузите и да поруменеят се изпари в миг и тя отново бе под контрола на възбудата. Хвана ръката му и рязко го придърпа към себе си. Чувството за твърдите й зърна, притиснати в него веднага пренастрои неделното му мързеливо настроение и го превърна в похотливо. Той я сграбчи- едната му ръка прихвана талията й, а другата постави на задничето й и силно го натисна към слабините си. Лара усети как членът му става все по твърд и голям и как все повече и повече издува дънките му. Това вече беше последната капка- вече нямаше сила, която да може да спре порива на възбудата й. Тя рязко сложи ръка на врата му и впи устни в неговите. Езикът й затанцува с неговия, зъбите й хапеха долната му устна, а ръцете й вече шареха по цялото му тяло. Изведнъж тя се отскубна от него и го блъсна назад. На учудения му поглед отговори с хитра усмивка, която сякаш казваше „Нямаш и представа какво те чака”. Гърбът му се опря в грапавата мазилка на терасата. Момичето бавно закрачи към него, облизвайки устни. Застана на милиметър от него, погледна го страстно в очите и без да отклонява погледа си бавно клекна пред него. Рязко откопча колана му, издърпа го и изплющя с него във въздуха. Мартин преглътна, не беше я виждал такава досега. Лара остави колана до себе си, хвана дънките му отстрани и рязко ги смъкна до коленете му. Надървеният му кур вече щеше да разпори боксерките му по шевовете. Тя сложи едната си ръка на топките му и бавно започна да ги масажира. Това беше просто невероятно. Мартин започна да диша учестено, но колкото и да се стараеше, не можеше да сдържи стенанията си на наслада. Лара прокара върха на езика си по цялата дължина на члена му през боксерките и точно тогава рязко дръпна топките му надолу.
-Ау, луда ли си, какво правиш, ще ми откъснеш топките! Лара го погледна с възможно най-невинния си поглед:
-О, съкровище, извинявай, не исках да те заболи, успокой се, вече ще бъда добра, обещавам. Но докато изричаше последното една искрица в погледа и го накара да се съмнява в понятията й за „добра”. Въпреки всичко той се поуспокои, гневът му утихна, пък и болката беше станала поносима. Лара пъхна ръка в боксерките му и изкара членът му навън. Беше твърд като скала. Извади езичето си и бавно го прокара по върха на главичката. Мартин отново изстена блажено. Тя спусна острото си езиче надолу- чак до основата на кура му, и леко близна едната от топките му:
-Това беше за да й се извиня задето й причиних болка. Хайде сега да се извиня и на другата… Започна леко да ближе целите му топки, с едната си ръка държеше надървения му член, а другата беше пъхнала в дънките си и дразнеше набъбналото си клиторче. Мартин едвам се държеше на крака. По целят му член преминаваха импулси на удоволствие. Лара остави топките му и жадно се насочи към члена му. Обхвана главичката с устни и леко я засмука. След това рязко налапа целият му набъбнал хуй. Усети как влиза в гърлото й и потисна рефлекса си за повръщане. Бавно започна да движи главата си нагоре- надолу- усещаше как курът му влиза и излиза от гърлото й. Мартин не знаеше на кой свят е от удоволствие. Той хвана главата й и я натисна надолу. В този момент Лара го блъсна назад, извади зачервения му мокър кур от устата си и го погледна гневно.
-Ако ще се държиш така, спираме всичко дотук- ясна ли съм?! Следва продължение...