Дресиран секс

Тя седеше на една маса в кафенето и го усещаше още в сеже си. В този момент мислеше само за едно - нейното бурно преживяване в хотелската стая. Беше една прекрасна майска вечер! Ясно, тъмносиньо небе, най-малко тридесет и пет градуса температура, чуруликане на птици в клоните на дърветата, смесено с шума на нощния град и натрапчивия дъх на люляк, лъхащ от градините наоколо. Беше една спокойна и чувствена вечер, която съвсем хармонираше на моето настроение. Усещах се задоволена след няколкочасовия секс. "Заситена от обладаване"- мислех си и една малка доза срам се прокрадваше в съзнанието ми. "Дресиран секс!" - тази вулгарна мисъл не ми даваше покой. Въпреки интелигентността ми, трудно намирах в себе си думи, за да опиша еротичното си изживяване. Бях имала удоволствието да бъда обслужена от един грапав език, алчни пръсти, чувствени устни и внущително твърд член, които караха пуританското ми възпитание да възнегодува дълбоко в съзнанието ми. Спомените ме връхлитаха като ято жерави...
- Искам отново да те обладая, макар че съм изранен и претрит! - звучаха в мен думите на Лео. В мислите си виждах прикритите си с длани очи и чувах стоновете на устните ми. "Какво падение! Засрами се! Ела на себе си! Ти си в плен на Сатаната..." чувах упреците на съвестта си. Сладкишите, кафето или някакъв разговор не биха ни помогнали изобщо. Възбудена от мислите си, гризях кокалчетата на пръстите на дясната си ръка. Усетих един далечен мирис. Това беше нашия мирис, който още не бе се разнесъл. Мириса на нашите любовни аромати! Поех дълбоко дъх. Споменът ме накара да въздъхна от желание. Лео беше моята дива любов! Едно вулканично сексуално изпълнение, извън границите на морала...В продължение на четири часа, голи и безпаметно влюбени в собствените си тела, бяхме в слънчевата стая на хотела. Едно неспирно желание ни тласкаше на вълни един към друг. Удоволствието и радостта се сменяха едно след друго в ритмична последователност.Нашето опиянение траеше толкова дълго, толкова дълго и цялостно, че само малкото прекъсване бе предизвикало едно последващо чувство на глад и незадоволеност. Лео, д-р Леонард Рение, е известен и обществено признат зъболекар, радващ се на един добър брак, баща на три деца с прилежно поведение в училище, но умни и игриви, бе човек за който спокойно може да се каже, че е уредил живота си. Сега, изпъната в мекия стол на терасата на кафенето и загледана н последните бледи отблясъци на залеза на града, аз се опитвах да намеря себе си, да се успокоя от заливащите ме спомени. Изтегнах краката си напред, отпуснах се и притворих очи. Финалните акорди на срещата ни с Лео още не бяха отшумели в мен.
- Свободно ли е? - прозвуча до мен нечии глас.
Кимнах механично и отворих очи. Мъжът се настани срещу мен с извинителна усмивка. Не се нуждаех особено много от нечия компания в момента, но и не бях решила да остана в самота. Мъжът бе напълно стандартен тип, облечен по каталог от конфекция. Какво пък! Нямах никакви специални планове за вечерта и разговорът с този случаен човек щеше да бъде едно своеобразно развлечение. Можеше да се откъсна от мислите си! Личеше, че и двамата не сме оттук. Нашата случайна среща беше като едно упражнение за разговор между непознати, подобно на съветите, дадени в "Шегите
на Амур".
- Каква е целта на посещението ви в този град? -попита ме непознатият, явно считайки, че това е най-подходящият начин за запознанство.
- О, поводът е банален! Тук съм просто по работа отвърнах аз, мислейки си, че всъщност излъгах.Моите пътешествия до града наистина бяха официални служебни командировки. По специалност аз съм магистър по фармацевтика. Но повод е любовта ми към Лео. Всъщност ние се запознахме служебно.
- Какао съвпадение! - възкликна той, - Аз също съм тук по работа. Строителен инженер съм...
И двамата се засмяхме, но всичко бе така глупаво и тривиално, сякаш някаква отегчителна детска игра.
- И сега... къде тук копаете?
- В последно време предимно в офиса си! - опита се да ми влезе в тона той.
Явно беше от онези мъже, които гледаха много сериозно на професията си. За такива хора тя беше своеобразна визитна картичка и те не си позволяваха никакъв каламбур с нея.
- Ръководя проектантско бюро "Амбергер Ареал", ако това ви говори нещо, разбира се!
Той изчака малко, за да види как ще реагирам и родължи:
- Сгарата пивоварна тук ще бъде преустроена в гараж с автомобили на няколко нива. Днес имаше строителна комисия.
Опитах се да си представя визуално техния замисъл. Беше ми малко трудно да се прехвърля на тази ълна. Ако се вярваше на думите му, той би следвало да присъства на заседанието. Дали не беше някакъв спекулант? Усмихнах се на тази мисъл. В същия момент чух:
- Вие имате една чувствена усмивка!
"Ха! Само ако би могъл да си представи този, че съм със спирала в моята влажна локва... Сигурно би станал още по-настоятелен!" - помислих си аз, а той продължи, сякаш четеше моите мисли:
- Да, неподправен и безумно чувствен! Странно, но в този момент не се почувствах агресивна, както обикновено при такива реплики. Затова не се налагаше да остроумнича, а просто си останах отпусната и преживяваща остатъка от спомените си. Още веднъж си представих, като филм на бързи обороти, как Лео чука на вратата. Неговият настойчив поглед кара коленете ми сами да се разтворят. Забелязвам по издутата предница на панталона му как вече има ерекция. От своя страна, дяволските сокове вече са изпълнили влагалището ми. Ние се поздравяваме нетърпеливо с устни и ръце. Трескаво се събличаме. Неговото твърдо, дебело и хлъзгаво парче се втурва във вътрешността ми. Насочвам го с пръсти, като деликатно се стремя да го задържа. Не преставам да се учудвам всеки път на размерите му ! Той сякаш не се съобразява с това и е агресивен, но сладката болка ме кара да изтръпна.Разтрисам се цялата от това чувство. Стоп! Не, това не е по силите ми! Чувам го как шепти в ухото ми:
"Разтвори се по-широко за мен, Елза!" Но филмът е прекъснат!
- Наистина вие изглеждате доста похотлива! -настоява другият глас.
Моят съсед по маса изглеждаше не особено привлекателно. Гледах го с учудване, за да съумея да възприема репликата му, която ме извади от блажения усет. Съзнанието ми се опитваше да се върне към еротичната фантазия. Но онзи не ми остави никакъв шанс:
- Да, точно така - намирам ви за напълно атрактивна!
- Звучи добре! Но чувам такива неща всеки ден, малко банално, нали? - отвърнах му аз.
Видях как моята неочаквана реакция го изкара закъсо време от самообладание. Очевидно тези приказки бяха неговият обичаен начин да флиртува с жените. Комплименти, изтъркани като старомоден крем!Но той упорито продължи:
- Вероятно имате и прекрасна фигура?
Засмях се на ината му:
- Какво ви кара да мислите така? Вие ме виждате седнала, в протьркани джинси и една доста развлечена тениска. Или желаете да проявите ясновидските сиспособности? Може би под тези дрехи всичко да е изкривено и рахитично?
- Напротив! Сигурен съм в това, което долавям -вие имате прекрасна фигура и ще имаме удоволствието от един бърз секс заедно.
За момент си представих как би реагирал, ако сега изтърсех фразата: "Благодаря, но в момента се чувствам задоволена след бурно обладаване!"
Но удоволствието ми да се позабавлявам с неговата глупост ме накара да кажа друго:
- Така ли мислите?
- Точно! Освен тона имате устни, създадени за целувки - продължи той.
Зачудих се колко ли жени е успял да свали с този свой нетактичен подход. Междувременно онзи продьлжи:
- А очите ви - те са прекрасни!
Подхванах го:
- Внимавайте, ако само сваля слънчевите си очила, сигурно ще се строполите от масата.Той направи оскърбена физиономия:
- Вие ми се подигравате. Не ме харесвате, а нямате представа как бих ви възбудил с устни!
При тези думи го изгледах студено. Какво си позволява този? Замълчах, но той си помисли сигурно, че вече има успех. Аз се опитах да се върна към моя филм - двамата с Лео, вплетени и проникнали един в друг. Неговата руса грива бе между вътрешните страни на бедрата ми. Лео притежаваше един пъргав език, който накара клитора ми да полудее. Впивах пръсти в косата му, тогава той се плъзна нагоре и ръцете му се скопчиха в моите гърди. Техните зърна изскочиха между пръстите му. Извъртях се на страни, Лео мина зад гърба ми. Трескавите му пръсти ме разтвориха отзад.Почувствах там пениса му и застинах в неопределено очакване на неговия избор в кой отвор да ме посети. Той също се двоумеше. Сигурно се притесняваше дали няма да ми причини прекалена болка, но аз бях недвусмислена в желанието си, предоставяйки му моята задница.
Спуснах пръсти към вагината си и разнесох назад своя крем- После стиснах пулсиращия му член и го насочих твърдо към малкия отвор, който той така желаеше. "Ах, ти! Похотлива котка..."-чух да шепне Лео. Притисна се силно към мен и с първия тласък проникна дълбоко между свития пръстен на мускулите. Съскаше при всеки свой тласък отзад, впивайки нежно пръсти в талията ми, "О, да' Искам това, след като се потруди добре отпред..." - отвърнах му. После внимателно се завъртях по корем с разкрачени нозе, оставяйки го да легне върху мен, без да излиза навън. "Ах! - шептеше той, - вземи го целия в теб." Аз плъзнах ръцете си по стегнатия му задник и го натиснах силно навътре. Лео плъзна ръце под мен и отново хвана гърдите ми. Нашите движения бяха в пълен синхрон - той проникваше, а аз самата контрирах докрай, разтворена изцяло. Този път чувствах невероятно размерите на парчето му. Почти всеки втори негов такт ме докарваше до оргазъм - една верига от тръпки, която ме караше да треперя от главата да краката върху смачканата завивка на моето легло. Той търкаше своите бедра във вътрешността на моите. "Къде искаш да
излея своя бял дъжд?" - ме попита Лео, когато неговата кулминация наближи. Не бързах да му отговоря, заровила глава във възглавницата И наслаждавайки се на неговите леки захапвания по гърба. Лео стана по-настойчив в проникванията си, но аз не исках да свършва вътре в мен. "Къде... къде да го направя!" -стенеше той. Нямаше време за размисли. Извърнах се пъргаво, като котка и го извадих от себе си. Лео бе на колене пред мен, а аз го стисках силно за пениса, чувствайки как трепери той. Плъзнах се по гръб и го придърпах между краката си. Неговият червен от напрежение кол между пръстите ми бе само на педя от лицето ми. Изправих се на пакета на лявата си ръка и отворих хватката на пръстите си. Неговият врял бульон ме заля по лицето и гърдите. Филмът свърши! Не исках да отварям очи, за да не излизам толкова бързо от унеса си. Погалих шията си, там където в моята фантазия се бе стекъл фонтанът на Лео. Дочух:
- Но за какво си мислите вие сега?
Какъв въпрос? Какво си позволяваше този? От'върнах му
- Драги, съжалявам, но аз сигурно съм поредната жена, която ви е отказ ала днес.
Махнах към келнера- бе време да си тръгвам, защото желаех да бъда в хотела преди Лео да се върне. Бе започнало леко да се смрачава и вечерта щеше да настъпи скоро. Келнерът се забави и аз се опасявах, че ще дам шанс на онзи да продължи ухажването си. Точно това и стана! Неговата ръка вече беше върху моята.
- Престанете, за Бога! - отдръпнах се аз.
- Защо, това не ви ли доставя удоволствие? - хвана ме наново той.
- Това си мислите вие! - отдръпнах се наново аз.В този момент Лео изникна ненадейно пред нашата маса. Неговото лице бе помръкнало от недвусмислената поза, в която ни бе сварил. Той се врътна настрани, без да каже нето дума и седна на една съседна маса, с лице към мен. Саркастичната му усмивка бе като неуспешна реклама на паста за зъби. Стомахът ми се сви от лошо предчувствие, а натрапникът до мен продължаваше без да подозира нищо. Бръщолевеше своите банални глупости настойчиво, докато келнерът ни поднасяше сметката.
- Отделно! - казах високо аз, за да мога да бъда чута от Лео.Платих бързо, без да си прибирам рестото, за да мога да спечеля време и да стана първа от масата. Но онзи продължи да настоява, докато си разплащаше сметката:
- Значи,къде ще отидем ние двамата сега - в твоята стая в хотела или при мен в колата?
Ако брат ми бе някъде наблизо, сигурно би го пребил. Преди време, когато имах една аналогична ситуация с някакъв търговец на плодове, който бе също така настоятелен, брат ми бе толкова ядосан, че едва не го накара да си завре един банан отзад! Но уви -сега бях сама.Онзи продължаваше да настоява:
- Какво би казала за една свирка, драга?
Това преля напълно чашата. Аз се наклоних към него и злобно усмихната произнесох:
- Тръгвай си по пътя, а аз по своя, о'кей?
Една плесница иззвънтя по бузата му, а аз осъзнах, че съм го зашлевила едва на следващия ъгъл. Тогава чак си зададох въпроса какво ли бе станало с Лео. Помислих си с надежда, че ако му обясня нещата, Лео би ме разбрал. Той бе така влюбен в мен последния път, когато бяхме насаме. Бе ревнив, но в никакъв случай несправедлив! Би разбрал случилото се преди да съм се разкъсала от плач и мъка. Не ме свърташе в хотелската стая. Щурах се насам-натам, като бясна. Не бях пуснала завесите и светлината се виждаше от улицата. Легнах си за малко, но неусетно заспах. Малко преди полунощ телефонът иззвъня. Втурнах се към масичката като луда:
- Любими...
- Да не би да нарушавам едно интимно тет-а-тет или някоя тройка в комплект? - беше Лео.
- Ела! Веднага ела, аз имам нужда от теб! - отвърнах начаса, но Лео се нуждаеше явно от допълнителни обяснения.
- Що за тип беше този на масата ти?-попита.
- Някакъв от строителна фирма във връзка с изкопчийски работи - успокоих го аз.
- Мярна ми се днес в кметството - каза Лео.
- Възможно е да е някакъв мошеник-резюмирах аз с намерение да сложа край на тази тема.
- И какво искаше от теб? - обаче продължи да настоява Лео.
- Просто си седях там и си бях поръчала една чаша вино, когато той дойде и започна да ме притеснява -това обяснение ме изнервяше, след всичко което бях преживяла. - Вероятно е искал да измери и моята дълбочина.Лео промърмори нещо като проклятие и продължи:
- Аз ще дойда след малко. Ще те накажа за непокорството с моето горещо желязно парче...
Той знаеше много добре, че харесвам да ми говори мрърсотийки. Аз му отвърнах:
- Ела' Ще те чакам смирена... Да, заслужавам си да ме продупчиш! Бях само по тениска - без гащички и прокарах слушалката по моята цепка. Гласът на Лео бе едно еротично изживяване там. По рефлекс се потърках добре с овалната пластмаса, докато ме побиха тръпки. Притворила очи, по едно време чух Лео да ме пита защо дишам така учестено. Не беше нужно да му обяснявам подробно, той се досетил. Покварено животинче! Ти пак си възбудена, нали? Ти не искаш друго, освен да бъдеш чукана на часа! После затвори слушалката, а аз станах и си облякох една тясна рокля в черен цвят с гол гръб и изрязано деколте. Отдолу, естествено няма нищо. Сложих си едни черни чорапи, които бяха с ластик н нямаха нужда от жартиери. Знаех, че нашите малки игрички на "наказание" го възбуждаха много и затова нямах нищо против да се включа. Веднъж дори се бях
обръснала отдолу съвсем и бях навлякла боди от черна изкуствена кожа, а той донесе камшик, с който настояваше да го потупвам леко. Бях привързала Лео към пръчките на леглото с чорапи и го принудих да положи усилия, за да ме обладае клекнала върху него. Друг път бе купил едни белезници, с които ме привърза за душа и го направихме там. Капнах си малко парфюм върху гърдите, притваряйки очи от опиянителния аромат и потопена в трепетно очакване, когато Лео влезе в стаята. В погледаму се четеше ненаситно желание. Той промърмори нещо, което не разбрах и не си направих труда да попитам, Ръката ми вече беше върху неговия здрав фалос, който бе вирнал глава под финия плат на панталона. Толкова бях настоятелна, че го повалих още на килима- Докато се настанявах върху него с разкрачени крака, Лео вече стискаше гърдите ми. Не ми оставаше
нищо друго освен да седна върху вирнатата му мачта. Почувствах я като нещо свое, като част от себе си, която никога не бе излизала от
хлъзгавото ми леговище. Тона не беше любов, а едно диво привличане и протявостояние на две същества, за които сексът бе в основата на техния живот и същевременно всичко, разбиращо се под тази дума. Аз сама знаех добре, че живея истински само когато притежавам физически един мъж. Но най-хубавото между нас с Лео, бе че и той бе на съвсем същото становище по този въпрос.