Вертикална граница

Разбирате ли, той е по-висок от мен. Доста по-висок. Знам, че това няма значение, когато сме легнали. Всъщност е доста хубаво. Мога да се сгушвам в него като малко котенце. Освен това той е доста опитен, а и много силен. И нежен. Сила и контрол. Перфектно, нали?
Но аз си имам една мания. Не е нищо извратено или поне не беше. Преди. Виждате ли, имала съм гаджета. Не много, но съм имала. Изпробвала съм доста пози, но наистина обичам да се чукам вертикално. Изправена; опряна на стена, прозорец, на каквото и да било; подпряна на капака на кола или върху шведската стена в някой салон (това е друга история..).
Последното ми гадже беше майстор. Наистина. Бяхме почти еднакво високи и с малко нагласяне можехме да го правим изправени по средата на стаята. Имаше нещо в начина, по който той се нагласяше и в начина, по който аз извивах тялото си, което беше неуписуемо. А що се отнася до оргазма, гола, в средата на стаята.. Това е, което искам! А жените трябва да получават, каквото искат. Все пак сме в 21ви век.
Единственият проблем беше, че той беше и лъжец и неверник и въобще едно скапано копеле. Стигнах до там, че единственото, което исках от него беше неговия кур, но тъй като не знаех къде е бил преди това, не можех да му се насладя качествено. В крайна сметка, ако той ще играе ролята на изправен вибратор, мисля, че ще се оправя и с един на батерии. Или с дясната си ръка. Имах нужда от нещо повече от това да се клатя върху нещо. Затова му бих шута.
Дали ми липсваше? Разбира се. Късно вечер.. Или рано в някоя студена сутрин.. Или винаги, когато имаше буря. Имахме много специални моменти при такова време. Още мога да свършвам, слушайки гърмежите.
Предполагам смятате, че мисля единствено за секс? Не. Трябва да работя, а и обичам и други хубави работи. Както и да е, животът ми отново тръгна в правилната посока, купих си нови батерии и опитах да забравя тъпото копеле. Най-накрая той избледня в съзнанието ми в момента, в който открих Дейвид.
Той е бил наблизо през цялото време, но съм била толкова заета да се задоволявам с копелето, че не съм го забелязала. Той работеше с мен. Знам, че по принцип това не е редно, но аз наистина бях отчаяна. А когато беше мой, вече беше невъзможно да го пусна. Той е перфектен. Не, Перфектен. Така е по-добре. С главно „П”.
Той прави любов. Никакво чукане. Дори никога не казва „еба” или „чукам”. Понякога казва „путка”, но винаги моментът прави думата да звучи адски секси. Не знам как разбира кога е подходящо, но винаги е така. Имах повече, по-добри, по-дълги и по-дълбоки оргазми с него, отколкото изобщо през целия си живот. Той ме води на места, където искам да отида, дава ми неща, които искам да имам, храни ме с неща, които искам да ям. Той е грижовен, интелигентен, нежен, чист, топлосърдечен, любящ и просто невероятен. Обичам го до лудост и никога не искам да го загубя. Но...
Той е твърде висок. Опитах няколко начина да реша проблема. Стоях върху кутия, но веднага паднах. Забавно, но не и секси. Пробвахме той да ме вдигне, като обвих краката си около стегнатия му задник. Това свърши работа и беше хубаво, но нямаше начин да имам същия контрол, както когато бях изправена. Дори пробвахме дали ще се получи, ако той клекне, но това също не беше подходящ вариант.
Тогава един ден се прибирахме заедно в апартамента и асансьорите не работеха. Той е на третия етаж, така че не е толкова трудно да се качиш пеша. Аз вървях отпред, а Дейвид беше отзад, като носеше покупките. Стигнахме първата площадка и обърнахме на ъгъла:
-Чакай, Джени. Можеш ли да го направиш пак?
-Да направя кое?
-Да се врътнеш на площадката.
-Да се врътна ли? Аз не се връткам.
-Напрáви го. Дупенцето ти просто се изви. Сладко е. Дори секси.
-Така ли? Тогава ще се постарая на следващата площадка.
-Слушай, Джени, в настроение ли си?
-В настроение?
-Нали знаеш...
-Ами.. Като спомена.. Да. Какво предлагаш?
-Ами, ако просто седиш там..
Аз седях по средата на стъпалата и в този момент той се приближи зад мен и започна да ме целува по врата:
-Знаеш ли, Джен, стоейки така, ние сме почти еднакво високи.
Изведнъж главата ми се замъгли, а бедрата ми изтръпнаха:
-Не може да говориш сериозно, Дейвид! – казах аз, надявайки се, че говори сериозно.
-Напълно сериозен съм.
Той се наведе и нежно повдигна полата ми, като се огледа да не би някой да наблюдава, свали бикините ми от дупето ми, а после ги издърпа и отпред. Полата ми беше достатъчно дълга, така че изобщо не си личеше. Аз вече се бях подмокрила и бях готова за всичко.
Тогава той махна ръцете си от кръста ми и бързо разкопча ципа си. Не можех да видя какво става, защото гледах нагоре, уплашена, че може да ни хванат. Уплашена, но не достатъчно, за да го спра.
Изведнъж усетих как пенисът му потъва бавно между краката ми и ги разтворих, колкото можех, като се наклоних леко напред. Той се протегна и го насочи, а аз се отпуснах, гореща и влажна, убедена, че ще ни хванат.
Височината беше перфектна. И ъгъла, и усещането, и думите, които той ми шепнеше.
Изведнъж ми дойде друга идея и започвах да се изкачвам към горното стъпало. Той веднага разбра какво имам предвид и ме последва. Нямате идея какво беше усещането. Гърбът ми и коремът на Дейвид, търкащи се един в друг, вагината ми минаваща по целия му пенис, търкайки се по цялата му дължина, гъделичкайки леко връхчето.
Дори не успяхме да стигнем до следващата площадка. Дейвид изпъшка и изхвърли в най-интимните ми части горещ сок, докато целуваше ушите ми и галеше зърната ми. И аз не можех да издържам вече и моментално избухнах в оргазъм. Ако не бях като закачена на пениса му сигурно щях да падна на земята. Разединихме се и се втурнахме към апартамента ми, за да се съвземем и да го обсъдим.
Това е. Оттогава това се превърна в нещо като ритуал. Ако нося пола на работа, а аз нося в повечето дни, особено сега, никога не ползваме асансьора. Обикновено свалям бикините си преди да излезем от офиса и тичаме към стълбите веднага щом стигнем къщата. Докато стигнем първата площадка Дейвид вече е надървен, а аз съм влажна и сме повече от готови. Никога не сме успявали да достигнем втората площадка без и двамата да свършим и понякога се възбуждам толкова много в работата, че трябва сама да се погрижа за себе си в женската тоалетна, за да оцелея през деня.
Още едно нещо. Миналата седмица ни хванаха за първи път. Преди, ако някой ни видеше на стълбите, се преструвахме, че само се гушкаме. Трудно може да се познае, ако нося подходяща пола. Но този път, един млаж мъж слизаше надолу по стълбите и Дейвид беше толкова близо до оргазъм, че не можеше да спре, а и аз не исках да го прави. И двамата свършихме дори по-бързо от обикновено и когато човекът мина покрай нас просто му се усмихнахме. Той ни отвърна с усмивка и аз можех да видя издутината в панталоните му. Бях толкова възбудена, че аз съм причината за това, че завлачих Дейвид в апартамента и буквално го изнасилих на пота. И знаете ли какво? Оттогава той ни е хващал два пъти. Сигурна съм, че ни чака нарочно.
Така че сега всичко е перфектно. Имам най-нежния и любящ мъж на света, с който се чукам вертикално без да се притеснявам, че ще ни хванат.. По дяволите, отново цялата съм мокра. Къде ли е Дейвид?